Странни сънища и непознати хора

Така няма да се описвам, затова почвам с иссторията. Всяка вечер, когато заспя започвам да сънувам странни неще, дори неща които през живота си не съм виждал. Веднъж сънувах, че ходя в подземие, а там стоеше един човек, който ми беше напълно непознат.

Аз продължих напред, а той ми каза да не ходя напред и да се ходя, но аз не го послушах. Отидох напред и започна да става тъмно, много тъмно! Чуваха се гласове, стонове, стъпки...

Накрая видях пак същия човек, а той ми каза отново "Спри и си иди". Аз пак не го послушах и колкото и да ме беше страх продължих напред, когато стигнах отвъд тъмнината, там ме чакаше една жена, толкова хубава жена, че е невъзможно.. Тя беше с златиста къдрава и дълга коса, дълбоко сини очи, розови устни.

Доближи се до мен и тогава стана зловещо, кожата започна да и пада, цялата стана в кръв, защочна да крещи от болка, костите и започнаха да се показват... Бях вцепенен, не знаех какво да правя, не можех да мръдна! Докато стоях там уплашен до смърт, видях пак онзи човек, той ме викаше с жестове.

Опитах се да избягам, но когато се помръднах, нещо ме сграбчи за крака ми. Бавно треперейки от страх погледнах да видя какво е.. Видях как кокалистата ръката на момичето "демон" ме държи! Тогава непознатия човек дойде до мен, издърпа ме, бутна "демона" и ме извлече от този ад..

Погледна ме и ми каза "предупредих те, ти не ме послуша, а трябваше". Аз го погледнах, но не можех да говоря, сякаш жената, която срещнах, бе откраднала гласа ми. Мъжът пак ме погледна и ми каза "аз ще те изпратя до тук".

Погледнах къде е това"тук",но нищо не видях, следмалко се появи автобус номер 296.. Непознатия човек пак проговори и каза "Ще те чакам от другата страна".. Когато се качих в автобуса, сънят свърши.