Моите форумни постове

Част 2 Вените ми пулсираха. Усещах се някак...силна. Обърнах се към Райън ,който очевидно също не знаеше какво се случва. -Как така не знаеш в какво се превръща?-обърна се към Иън. -Няма върколаци със светещи жълти очи Райън! Явно беше ядосан. Ядосан от това ,че не знае какво става. Силна болка прониза венците ми ,цялото ми тяло пулсираше ,сякаш всеки мускул извършваше своето собствено предназначение. -Алексис-Райън сложи ръце на раменете ми-Слушай гласа ми ,чу ли. Просто се съсредоточи върху гласа ми. -Ооо моля те ,само не и това ще повърна-каза Иън смръщвайки вежди. Райън не откъсваше погледа си от очите ми. Трябваше да го послушам. Насочих всичките си усилия към това да се съсредоточа върху гласа му. -Просто се успокой,нали? Всичко ще е наред ,само трябва да се успокоиш. До теб съм. Напрежението бавно изчезваше. Чак сега усетих ,че бях впила пръсти в ръцете му. Дишането ми се успокои и малко по малко мускулите ми се отпуснаха. -Ела ,седни. Бавно се строполих на стола. -Какво става?Какво си ти?-погледнах към Иън ,който явно осмислше какво става с мен. -Алексис,време е да проумееш ,че има свят ,познат на много малко хора. Не си ли се замисляла ,че историите за върколаци ,например, не са напълно измислени от хората? Още преди векове нещо ги е накарало да започнат разказите си за митични същества. На пръв поглед подобни неща не съществуват. Но истината е ,че по света бродят хищници ,за които малко хора предполагат. Едни от тях са върколаците-като мен и Райън. Всяка една кост от тялото ти се чупи. В началото е мъчително ,но с времето свикваш ,усъвършенстваш се. Онзи ден ,когато те видях с майка ти ми се стори различна. И в главата ми се появи идеята да те превърна в нещо ,за което много хора могат само да мечтаят. -Върколак...-прошепнах. -Точно така. Но плановете ми бяха провалени ,защото трансформацията ти не трябва да протича по този начин. -Какво значи това? -В момента в главата ми се въртят две теории-едната е,че тялото ти се съпротивлява с промяната и най-вероятно или ще умреш ,или ще се превърнеш в Гама. -Върколак ,който не може да върне човешкият си вид и с времето губи всичките си човешки качества.Превръща се във вълк-добави Райън. -А каква е другата ти теория?-не исках да се превърна във вълк или още по-малко-да умра. -Е,тя е малко вероятна. -Кажи я-искаше ми се да му откъсна главата. Все пак той ми бе причинил това. -Леохоминис. -Леохоминис?-Райън явно беше объркан колкото мен. -Нека ви го обясня така-върколакът е хибрид-вълк и човек. Леохоминисите също са хибриди-човек и котка. Малко вероятно е ,защото се случва веднъж на поне двайсет или трийсет ухапвания ,а ние рядко превръщаме други хора. -Значи вероятността да остана вълк или да умра е по-голяма. Иън замълча ,но това беше достатъчен отговор. Стояхме така няколко минути ,никой не каза нищо. -Трябва да се прибирам ,майка ми ме чака. -Ще те закарам. -Няма нужда ,близо е. Ще повървя. Веднага щом излязох свежият въздух изпълни дробовете ми. Главата ми още пулсираше. Как бе възможно това? За една вечер света ми се преобърна на 360 градуса. Навън вече беше нощ. Няколко улични лампи осветяваха притихналата улица. Но аз можех да видя ясно червените и лилави петунии ,които леко се поклащаха от вятъра. Раирания хамак окачен на една веранда. Ясно различавах всеки детайл в тъмнината без никакво усилие. Но в момента не обръщах внимание на това. Мама се беше прибрала. Бях сигурна ,че пече свински пържоли. Можех да долавя миризмата им още от вратата. -Алексис,къде се губиш-каза с облекчение. -Бях навън с приятели. -Приятели? От първият ден? Повдигнах рамене. -Добере...Измии си ръцете и ела да вечеряме, има свински пържоли. -Знаех си-казах тихо. -Какво? -Отивам да си измия ръцете ,мамо. Това е. -Алексис какво става?-мама присви вежди. Винаги разбираше ,когато нещо не е наред. -Нищо. Наистина. Просто съм уморена. По погледа и личеше ,че не ми вярва ,но явно беше прекалено гладна ,за да спори. Качих се в стаята си и си взех душ. Чувствах се страшно уморена ,но не можех да заспя. И не беше само заради превъзбудата от случилото се. Не ми се струваше редно да спя точно сега. Измъкнах се от леглото си. Телевизорът на долния етаж работеше ,явно мама още не си бе легнала. Единственият начин да се измъкна от къщата-прозореца. Беше странно ,че дори не се поколебах ,когато прехвърлих крака си ,след това другия. Вече стоях от другата страна на прозореца. Знаех какво правя и още повече-че ще се получи. Знаех къде ще скоча. Всеки един мускул от тялото ми се напрегна, сетивата ми се изостриха. Изпънах краката си гайки ръце напред. За няколко секунди безшумно се озовах на прясно окосената трева. Дланите ми и коляното на единият ми крак опираха в земята. Другият ми крак бе свит до тялото. Част от мен беше изумена от прецизния скок ,а друга знаеше ,че това е най-малкото,което мога да направя. Събудих се от нечии глас. Звучеше толкова познато...Сюзън. -Алексис?Алексис! -Какво...Какво става? Трябваше ми време да осъзная ,че не съм в леглото си. -Господи,Алексис-Сюзън Роджърс,в цялата си прелест и величие, беше доста разтревожена. И явно имаше защо-бях заспала на двора пред къщата на Райън и Питър. В този момент осъзнах ,че със Сюзън не бяхме сами. Патрик ,Миранда и ,разбира се, Райън също стояха около нас притеснени от факта ,че съм прекарала нощта на двора. -Господи,знаеш ли как се притесних-скара ми се Сюзън. Изправих се бавно ,чувствах се толкова изморена. Трябваше да спя. Сега. -Аз... Не знам какво е станало аз... -Добре,само се успокой,нали? Ще преоблечеш това ,ще се изкъпеш и отиваме на пазар. Всички са щастливи! Точно в този момент бях далеч от щастливите. С Райън се спогледахме ,но не си казахме нищо. Бях наистина засрамена от Патрик и Миранда. Как въобще се беше случило това? Сюзън ме хвана под ръка и ме задърпа към вкъщи. Прекарах целият ден с Миранда и Сюзън въпреки ,че ми се спеше ужасно много. Купих си малко нови дрехи и дори успях да се разсея от мислите за случилото се вчера. С мама вечеряхме ,след което се качих в стаята си и се тръшнах на леглото. Заспах почти веднага ,но не за дълго. -Хей,Алексис. Събуди се. Алексис... Долових познат аромат. Нямаше как да не го разпозная. Скочих в леглото. -Какво правиш тук по дяволите? -Тихо-направи ми знак да мълча. -Как влезе?-започнах да шепна ,за да не ни чуе мама. -Беше оставила прозореца отворен. Присвих устни осъзнавайки грешката си. -Защо дойде? -Нали помниш това ,което Иън каза за леохоминиса. -Да,и? Шансът е прекалено малък. -Увеличава се. Помниш ли нещо от снощи? Как се озова пред нас? -Помня ,че не ми се спеше...Имах много енергия ,исках да изляза и скочих през прозореца ,защото мама беше на долния етаж и... -Чакай,чакай...Скочила си през прозореца? -Да ,не знам как но го направих. -Можеш ли да го направиш пак? -Сега? -Имаш ли по-добра идея. Трябва да разберем какво става с теб ,Алексис. Кимнах и бавно се измъкнах от леглото. Приближих се до прозореца. Всичко от пледната нощ се повтори и след няколко секунди вече бях долу. -Лол-погледна отгоре Райън. Явно не очакваше да стане толкова бързо. Прехвърли краката си и след малко беше пред мен. -Какво? Не си единствената ,която го може-усмихна ми се по онзи чаровен начин ,който караше пеперудите в стомаха ми да се разбунтуват. -Ела-хвана ръката ми и ме поведе нанякъде. Ходихме до училищния стадион. По пътя ми разказа по-подробно за върколаците. Разбрах ,че по време на пълнолуние стават по-силни и само най-опитните могат да запазят човешкият си облик ,без да се превръщат във вълци. Разказа ми също ,че Иън не му е биологичен чичо и е върколак от както го помни. Това ме накара да се запитам повече за семейството на Райън. Вече бяхме на стадиона. Беше нощ и наоколо нямаше никакво осветление ,но аз виждах идеално. -Можем ли да сме тук сега? -Не. -Ясно. -Искам да ми кажеш какво чуваш-Райън се приближи бавно към мен ,карайки ме да затая дъха си. -Какво трябва да чувам? -Каквото и да е. Съсредоточи се. Кимнах и затворих очи. Напрегнах слуха си и в началото мислех ,че няма да проработи ,но всъщност чух нещо. -Чувам сърцето ти-казах тихо. Когато отворих очи Райън беше точно пред мен , на сантиметри. Толкова близо. Проницателните му кафяви очи гледаха право към моите. -И аз чувам твоето-бавно наведе главата си и приближи устните си до моите. Аз направих същото. При допира с устните му сърцето ми заби като лудо ,знаех ,че го чуваше ,но и аз усещах неговото. Ръцете му обвиха лицето ми ,а моите се спуснаха по врата му. Това беше най-нежната целувка ,която можех да си представя. След като устните ни се отделиха ,стояхме така няколко минути. Просто се гледахме и се наслаждавахме на момента. Но не за дълго. Някъде близо до нас прозвуча тихо ръмжене ,като онова ,което бях чула в нощта ,когато Иън ме ухапа. Но това не беше Иън. Този вълк изглеждаше по-малък ,а очите му бяха кафяви. Погледът на Райън вече в беше мек и нежен-нещо в очите му ме уплаши. Жаждата за кръв. -Алексис,отдръпни се-каза тихо,но с равен и спокоен глас без да отделя поглед от вълка пред нас. Кимнах треперейки и отстъпих. Райън ловко свали суитчера и тениската си. Врата му се изкълчи ,после ръката. Чувах как костите му се трошат. Тялото му се покриваше с косми ,а стенанията му от болката при трансформацията на тялото му бяха ужасяващи. Сега стояха един срещу друг. Бяха равностойни по големина-единият с гарванвочерна козина ,а другия-с тъмно кафява. Но в очите и на двамата се четеше едно и също-гняв и омраза. Оголиха острите си като кинжали зъби заплашително. Определено бяха по-големи от обикновен вълк. Гледаха се заплашително. Сблъсъкът предстоеше и щеше да е до смърт. При тази мисъл сърцето ми спря ,а ръцете ми затрепериха. Райън беше под пряка опасност. Черният вълк се спусна с ужасяващ рев ,нахвърляйки се върху опонента си. Двамата се хапеха ,разкъсвайки кожа и плът ,дращейки се с огромните си нокти. Ръцете в се потяха ,исках да помогна на Райън ,но бях безпомощна. Всеки път ,когато черният вълк поваляше Райън , неописуем гняв се надигаше във вените ми. Представях си как го разкъсвам ,как и последната капка живот се изцежда от него. Последва поредният удар. Райън беше повален. Вълкът го беше захапал за врата и не отпускаше хватката си. Зелената трева ке оцветяваше от течащата кръв. Погледна ме и видях колко страда,колко го боли и най-вече-колко съжалява ,че не е успял да ме спаси. Тогава обаче не чувствах страх ,нито тъга. Чувствах гняв. Силен ,самоунищожителен. Кръвта във вените ми забушува. Всеки мускул се напрегна ,сетивата ми се изостриха до краен предел. Остра болка мина по венците ми ,по краищата на пръстите ми. Всеки мускул от лицето ми се изкриви. Заревах срещу звяра оголвайки дългите си кучешки зъби ,появи ли се на мястото на човешките. Разтворих пръстите си-на мястото на ноктите в имаше други-по дълги и изострени. Очите ми промениха кафявия си цвят в ярко жълт. Чертите на лицето ми се изостриха и знаех ,че няма да се дам без бой. Затичах се към вълка ,който продължаваше да притиска Райън. Оголих зъбите си ръмжейки. Бях извън контрол. С един ловък скок се озовах върху животното и впих острите си нокти в шията му ,разкъсвайки плътта му. Струйки кръв запръскаха от ивиците ,които бяха образували ноктите ми. Звярът изрева от болка и извъртя главата си рязко ,изхвърляйки ме настрани. Съжалявам ,че спирам ,но до тук съм довършила частта Ако има желаещи ще продължа историята ,благодаря на #2

Благодаря ти и се радвам ,защото идеята ми е точно такава Продължението на 2част. Станах бързо въпреки болката. В погледа на вълкът се четеше само едно-смърт. Тръгна устремено към мен. В този момент обаче нещо голямо и черно се стовари върху него ,поваляйки го на земята. Друг върколак,по-голям. Захапа го за врата и го притисна към земята. Окопитих се и се затичах към Райън. Той беше приел човешката си форма и лежеше пребледнял на земята. Цялото му тяло бе покрито в рани и одрасквания, като тази на врата беше най-сериозна. Приклекнах до него и сложих пръста си на китката му-имаше пулс ,макар и слаб. При вида на безжизненото му тяло очите ми се напълниха със сълзи. -Не можеш да умреш. Не можеш да ме оставиш. Припомних си как се прави сърдечен масаж и изкуствено дишане. Направих всичко което мога ,но без резултат. -Алексис-чух гласа на Иън зад себе си. -Той умира-казах сподавено. Иън го взе на ръце. Тръгнах след него. -Мамка му-присви устни и спря. -Какво? -Няма го. Върколакът го няма. И наистина-от вълка ,който ни нападна нямаше и следа. -Мислех ,че съм го убил. Подяволите-изсъска през зъби. -Иън ,сега Райън е по-важен. Той кимна и продължихме към паркирания до игрището Шевролет. -Трябва да го закараме в болница. -И как мислиш ,че ще обясним необичайните рани и това ,че се лекуват толкова бързо. -Имаш ли по-добра идея? -Не ми е първото родео ,Алексис. Райън не е просто момче. Той е върколак. И няма да умре така ,ясно? Няма с му позволя да умре така! Присви устните си в права линия ,а кокалчетата на пръстите му побеляха от стискането на волана. -Аз... Просто не знам какво да правя ,съжалявам. Иън кимна. -Ще го закараме вкъщи. *** Иън сложи Райън на голямата трапезна маса. -Майка ти е медицинска сестра ,нали? -Да. -Ще се наложи да и се обадим. Ти се прибери ,не искам да те завари тук. -Да се прибера?-повдигнах вежда. Как очакваше просто да си отида вкъщи ,докато Райън умира? -Мисля ,че точно това казах. -Няма да мръдна от тук ,докато видя ,че той е добре. -Е ,тогава да звъннем на Мама Кейт. Ти ще и обясниш защо си тук. След 15 минути на вратата се почука. Иън отвори и мама се появи на вратата в целия си блясък-по пижама с вързана коса. -Съжалявам ,че ти притесних. -Няма нищо все пак...Алексис!? -Мамо мога да обясня. Сега има нещо по-важно. След половин час мама успя да стабилизира Райън. Камък ми падна от сърцето ,когато пулсът му се нормализира. -Не знам как ще ти се отблагодаря-усмихна се Иън. -Няма нищо-отвърна мама-Наистина е странно ,че се е измъкнал почти невредим от планинския лъв. -Е,племенникът ми е извадил късмет. Както и Алексис-погледна към мен ,сякаш ми каза-Нека видим как ще оправиш кашата. -Впрочем ,ти какво правеше там?-мама скръсти ръце пред гърдите си. -Ами всъщност... -Ти не знаеш?-каза Иън спокойно ,докато едва съдържаше усмивката си. Какво ли беше намислил. -Какво трябва да знам? -Алексис и Райън са-прокашля се фалшиво-Сещаш сее. -Гадже?-мама сбръчка вежди-От първия ден!? Да тръгваме ,ще си говорим вкъщи. Лека нощ ,Иън. -Лека-усмихна се и прошепна тихо ,така че само аз го чух-Не ми благодари. Присвих очи и тръгнах след мама. Със Сюзън и Миранда седяхме в бара ,където ни беше запознал Райън. По едно време до нашата маса дойде високо и стройно момче ,с кестенява коса и синьо-зелени очи ,перфектно лице. Мина зад Сюзън ия прегърна през кръста. Тя се засмя ,обърна се и го целуна. С Миранда се спогледахме. -Момичета-каза с усмивка до ушите-Това е Майкъл или иначе казано-новото ми гадже.

Изтрих си фейсбука преди няколко месеца Най-вероятно до няколко дена ще пусна продължението.

Добре не искам да има спорове ,Мими щом историята не ти харесва просто не я чети ,не го казвам с лошо. Приемам критика ,но щом има хора ,които искат да я продължа ,предполагам ,че утре ще кача 3 част.

Част 3 След срещата тръгнах към дома на Райън. Майкъл изглеждаше свястно момче и със Сюзън бяха хубава двойка ,но нещо в него ме съмняваше. -Разбрахте ли нещо?-казах веднага щом влязох в дневната. -За сега не-каза Райън. -Мисля ,че аз подозирам някого. -Така ли? Кой? -Не съм сигурна ,но днес Сюзън ни запозна с новото си гадже. Казва се Майкъл и се е нанесъл в града със семейството си в същия ден ,когато бяхме нападнати. Не знам как ,но съм почти сигурна ,че има нещо странно в него. Той е нещо. Но не знам какво. -Свръхестествените същества имат способността да усещат други като тях-каза Иън-Ще проуча този Майкъл. И ако се окаже ,че неистина е бил той , приятелката ти ще си търси ново гадже. С Райън се разхождахме в гората. Там беше спокойно и тихо ,далеч от суматохата на града. -Защо му е на някой да се опита да те убие? Райън сви рамене. -И си сигурен ,че в града няма други върколаци? -Да ,имам впредвид ,поне до момента беше така. Впрочем... -Да? Райън спря пред мен и аз застанах пред него. -Исках да ти благодаря ,че ми спаси живота. Рискува себе си ,за да ми помогнеш. -Бих го направила пак ,ако се наложи. Но всъщност Иън спаси и двама ни. -Да ,така е. Знае кога да се появи. И въпреки това-ако не се беше намесила... -Но го направих-хванах ръката му несъзнателно- Всичко ще бъде наред. О... -Какво? -Съвсем забравих ,трябваше да се прибера до сега. А и мама искаше да напазарувам.... -Добре ,добре ,спокойно-усмихна се Райън и хвана другата ми ръка-Ще те закарам и ще се прибереш навреме ,нали? Кимнах и двамата се запътихме към колата. Райън ме остави на центъра. Стигнах до супермаркета и реших да мина през паркинга. Там беше тихо и спокойно и можех да помисля за случилото се в последните дни. Долу беше тихо и хладно. Но тишината не продължи дълго. Долових познат звук от другия край на паркинга. Ръмжене на вълк. И нечие сърце ,което беше на път да се пръсне. Затичах се натам. Очите ми отново промениха цвета си в ярко жълт ,лека болка прониза венците ми. На мястото на кучешките ми зъби имаше по-дълги и остри. Върколакът се приближаваше заплашително към нечия трепереща фигура. Това беше Патрик. Можех да позная този върколак-той щеше д убие Райън. Затичах се и застанах на пътя на вълка ,бутайки Патрик назад. Изръмжах срещу звяра и пуснах дългите си нокти. Щях да се бия ако трябва. Противно на очакванията ми ,върколакът само ме погледна и се обърна ,изчезвайки в мрака. Обърнах се към Патрик ,който още беше ужасен. -Виж ,Патрик ,мога да ти обясня ,но първо трябва да се успокоиш... -Аз-заекна той-Аз знам за теб и за върколаците. -Как така? -Господи ,Алексис ,Райън ми е най-добър приятел.Наистина ли мислиш ,че би скрил нещо подобно от мен? Имаше логика в това. -Да ,прав си. Добре ,нека се махаме от тук. На следващия ден реших да отида при Райън ,за да му разкажа за случилото се на паркинга. Когато влязох в дневната обаче , пред очите ми се появи това ,което най-малко очаквах. Майкъл седеше с клюмнала глава ,ръцете му бяха вързани зад облегалката на стола ,около кръста му също имаше затегнато въже ,а краката му бяха приковани с други въжета за тези на стола. От носа му течеше кръв ,която бързо засъхваше. -А ,Алексис-Иън влезе в стаята ,последван от Райън. -Какво става? -Оказа се права-наистина е върколак. Но доста бързо изгуби съзнание и не успях да разбера повече. За сега-сигурно след малко ще се събуди. -Значи има шанс да се го заловили? -Да се надяваме. Вие двамата може да се махнете от тук , следващите сцени няма да са много приятни. Иън се усмихна ,а Райън извъртя очи. -Хайде ,да тръгваме. Райън хвана ръката ми и ме задърпа през вратата. От името на неутрално лице: Сюзън излезе от местния търговски център. Ръцете и бяха затрупани с торби ,но някак успяваше да държи телефона си. -Значи сте заедно? -Даа-чу се Алексис от другата страна-Още се усмихвам като глупачка. -Значи имаш да ми разказваш много! Ако искаш днес може да... О,Боже! -Какво? -Алексис ще се чуем по-късно ,трябва да затварям. Чао. -Сюзън какво ста... По площада се скиташе безцелно слабо русо момиче ,с изпокъсани дрехи и уплашен поглед. Ръцете и трепереха. Косата и беше заплетена с листа. Сюзън бавно се приближи към нея. -Хей? Добре ли си? Момичето гледаше някъде в пространството с ужасен поглед. -Ако имаш нужда от помощ ,не се притеснявай да ми кажеш. Как се казваш? -Тереза-тихо прошепна момичето. -Добре Тереза ,аз съм Сюзън. Имаш ли нужда от телефон? Искаш ли да се обадиш на някого? На родителите си? -Аз...Аз Не мога до им се обадя. -Ще ти дам телефона си. -Не-в зелените очи на Тереза заплуваха сълзи-Ти не разбираш. Те...Те са мъртви. Буца заседна в гърлото на Сюзън. -Господи...-прошепна-Какво ти се е случило... -Аз избягах ,но той Ще се върне за мен-момичето стана неспокойно и ръцете и затрепериха още по-силно. -Кой?-Сюзън хвана ръката и-От кой си избягала? -Вълк. Беше голям и... -Хей знаеш ли ,може да дойдеш с мен нали? Не трябва да се скиташ сама. Ще ти дам и дрехи ,ще преоблече тези. Става ли? Момичето кимна и двете бавно тръгнаха към колата на Сюзън. Майкъл се събуди и остра болка прониза слепоочията му. Бавно си спомни какво беше станало. -Крайно време беше-каза отегчено Иън-Вече си мислех ,че си умрял ,а не искам това да става толкова бързо. -Не разбирам...Ти ме бъркаш с някого. -Значи не ти се опита да убиеш племенника ми? -Какво? Не съм се опитвал да убивам никого. -Защо дойде в града? -Разбрах ,че тук има други като мен...Дойдох за другите върколаци. -Е ,откри ни. Но имам лоша новина-друг върколак в момента броди из Гардън Гроув и би разкъсал всичко с пулс ,до което се докопа. -И е нападнал племенника ти? -Точно така. -Ако ти помогна да го намериш... Ще спечеля ли доверието ти? -Може би. Сега ще те развържа и след час ще се чакаме пред училището. Ако не си там ,лично ще те намеря и ще ти откъсна главата. Ще продължа частта

Сюзън даде чисти дрехи на Тереза и момичето влезе да се изкъпе. През това време тя се обади на Алексис. -Трябва да дойдеш вкъщи. Трябва ми помощ. -Какво е станало? -Просто ела ,става ли? -Окей ,до десет минути съм при теб. На вратата се почука и както се очакваше ,Алексис нахлу в къщата. -Какво става ,Сюзън? Изведнъж ми затвори ,притесних се. -Знаам и съжалявам ,но стана нещо много странно. Алексис само я погледна въпросително преди да продължи. -Днес на площада видях едно момиче. Цялата беше в одрасквания и рани и някакъв вълк убил родителите и... -Какво!?-опули се Алексис. -Тихо! Горе е. -Как така вълк?-заговори по-тихо. -Не знам ,не съм сигурна ,че е добре психически. -Добре ,нека се успокоим. Ще се обадя на Райън. -Добре. Алексис отиде в кухнята ,защото не искаше приятелката и да чува разговора ,който щеше да проведе. Опасяваше се ,че знае точно какво се е случило. -Райън ,трябва да дойдеш в дома на Сюзън веднага. -Станало ли е нещо? -Открила е някакво момиче да се скита по площада ,казала е ,че родителите и са били убити от вълк. В момента е тук. -По дяволите... Идвам веднага. Точно в уреченото време Майкъл чакаше пред входа на училището. -Точен си-каза Иън слизайки от колата си. -Държа на думата си. -Не се престаравай ,а скачай в колата. Чака ни работа. Момчето кимна и се качи в предната седалка до шофьора. -Племенникът ти има ли някакви врагове? Възможно ли е някой да е целил точно неговата смърт? -Мислех по този въпрос ,но най-добрият му приятел също за малко щеше да бъде разкъсан ,а преди малко Райън ми се обади ,че гаджето ти е открило някакво момиче ,което твърди ,че родителите и са били убити от вълк. -Сюзън? Тя е добре ,нали? -Даа ,даа. За сега.-Иън присви устни сякаш казваше нещо маловажно. -Как така за сега? Поне знаеш ли къде може да е този върколак? -Дойде да ми помогнеш или ще мрънкаш? -Добре. Предлагам първо да претърсим гората. Ако е един от делтите и не приема човешка форма ,най-вероятно се скита там. -Към гората тогава. Тереза слезе на долния етаж ,където я чакаха Сюзън,Алекси и Райън. Кога та ги видя ръцете и затрепериха още по-силно. -Тереза ,това са Алексис и Райън. Те са мои приятели и са тук ,за да ти помогнат. Алексис се усмихна състрадателно на момичето ,а тя кимна и седна на дивана. -Добре... Тереза ,нали?-започна Райън-Какво ти се е случило? Можеш ли да ни разкажеш. Когато и се наложи да си припомни изживяното ,очите и се напълниха със сълзи. -Пътувахме през нощта. Нещо излезе на пътя и се блъсна в колата. Тате излезе...И после чух само крясъците му-Тереза едва говореше през сълзите си-Мама ми каза да стоя в колата ,да се заключа... Не исках да излиза ,но тя излезе и... -Спокойно ,мила-прегърна я Сюзън- Свършило е ,в безопасност си. Райън обаче имаше още въпроси. С Алексис бяха убедени ,че е бил върколак. Но как това крехко и слабо момиче се е измъкнало живо? -Как стигна до тук? -Райън-изсъска Сюзън-Достатъчно. -Последен въпрос-вдигна ръка той и се обърна към Тереза-Отговори ми само на това и обещавам ,че повече няма да кажа и дума. Тереза кимна и избърса сълзите си. -Престраших се и излязох. Той се появи пред мен...Беше...Вълк. Голям ,черен вълк. Муцуната и лапите му бяха в кръв-захлипа отново и за момент затвори очи ,сякаш искаше да скри нещо от самата себе си-Видях тялото на мама ,цялото в кръв. Уплаших се. Не можех да мръдна ,нито да викам. Просто стоях там. Алексис си припомни вечерта ,в която Иън я беше нападнал. Сякаш момичето е било там и разказва точно какво е изпитвала тя в онази нощ. -Но вълкът само стоеше и ме гледаше... Не ми направи нищо. Събрах сили и тръгнах през гората. Мислех ,че е някъде там ,че ще убие и мен... Но не го видях повече. Две нощи прекарах в гората докато стигна до тук. -Милата-Сюзън я прегърна по-силно-Ще ти направя нещо за ядене ,мисля ,че имам спагети. -Не... Няма нужда. -Напротив. Сега идвам. Майкъл и Иън ходеха през гората вече половин час ,но без резултат. Нямаше следа от вълк или пък още повече-върколак. -Вече губя надежда-Майкъл спря и сложи ръце зад врата си. За половин час обиколихме почти цялата гора ,къде може да е... -Не е в гората ,умнико. Дори не знаем дали може да приема човешка форма. -Не помагаш. -Както и ти-усмихна се фалшиво-Квит сме. -Хубаво тогава ,някакви идеи къде е тогава? Иън не отговори. Гледаше с присвити очи някъде пред себе си. -Мисля ,че е точно пред нас...-прошепна. Майкъл се обърна в посоката ,в коята гледаше Иън. От там се задаваше момче на около 15 ,със светла коса и мускулесто тяло. Кое е странното в тази ситуация? Момчето нямаше никакви дрехи ,а тялото му бе покрито със засъхнала кръв. -Бъди готов да го пресрещнеш-каза Иън ,без да отделя поглед от този пред тях. Майкъл кимна. -Помогнете ми-каза момчето свличайки се на земята-Не знам какво става... Какво става с мен. Закараха го в дома на Иън. -Вземи-Иън му хвърли чифт дънки и тениска-Мисля ,че видяхме достатъчно. Момчето бързо се облече. -Как се казваш?-попита Майкъл. -Тайлър. Тайлър Леви. -Какво правеше в гората? -Не знам...В това е проблема. От няколко дена се скитам в гората и... -И се превръщаш във вълк-довърши Иън. Не му се слушаха овъртания. -От къде знаеш? Чакай... Аз те познавам. Миризмата ти ми е позната. -За малко не уби племенника ми. Убил си двама невинни човека ,щеше да разкъсани още един. Ръцете на момчето затрепериха и погледът му помръкна. В главата му всичко ,което беше извършил се връщаше. Сякаш си спомняше нещо отдавна забравено ,защото е прекалено болезнено да се помни. -Мисля ,че ще се наложи аз да те убия ,преди да превъртиш пак. -Хей ,хейй-повиши тон Майкъл-Не мисля ,че е правил това съзнателно. Той не може да се контролира ,Иън. Не мисля ,че изобщо знае какво е.

Благодаря Значи пускам 2рата част

Част 2 Един ден в пощата дойде ново писмо измежду сметките и картичките от семейни приятели. -Лораа...Лора,ела!Има нещо за теб.-развика се мама. -Идваам... -Виж,това е за теб-подаде ми един хартиен плик,ровейки в останалите писма. -За мен ли?-учудих се аз. Качих се в стаята си и седнах на леглото.Плика беше стандартен,с цвят на рециклирана хартия.Отворих го и разбира се,вътре имаше писмо.Разгънах прилежно пригладената хартия и започнах да чета: Скъпа Лора, Едва сега събрах смелост и се реших да ти призная чвствата си.Никога не съм предполагал,че ще допусна някой до себе си толкова бързо.Но ти не си някой.Ти си единствения човек,който ме разбира,ти си силна,красива,добра,умна и забавна.И затова се влюбих теб.Да,обичам те.И се надявам и ти да изпитваш същото. Виктор Когато прочетох това,едва не изкрещях от радост.Прочетох го още веднъж,неможех да се задържа на едно място от радост.Ето защо няколко дена не се бяхме виждали и не идваше на училище.Може би е искал да помисли,да реши дали е сигурен в чувствата си.Но сега беше така.Нямах време за губене.Пооправих се и тръгнах към дома му.Тъкмо щях да почукам на вратата,когато от вътре отвори едно момиче.То се усмихна подигравателно и излезе,а аз първоначално останах в шок.Пише ми,че ме обича,а после някакво момиче излиза от тях!Влязох вътре и затворих вратата след себе си.Стаята беше разхвърляна,по масата имаше чаши от шампанско.Втози момент Виктор дойде. -Дойдох тук заради писмото,но явно няма смисъл.Може да викнеш момичето пак.-казах аз,хвърлих писмото на масата и тръгнах да излизам,но той бързо се приближи до мен и ме хвана за ръката.Аз се обърнах и го погледнах гневно. -Лора,виж...-опита се да каже той,но аз го прекъснах. -Не си прави труда. Излязох и със затварянето на вратата се разплаках.Сълза след сълза се стичаха по лицето ми. Прибрах се и се обадих на Ивет.Когато и разказах някак ми олекна и се поуспокоих. На другия ден в училище Виктор не дойде. -Казах ти.Предупредих те за този Виктор-каза Тони,когато ме видя. -Да знам.Беше прав за него-отвърнах аз. -Антон ужасно нетактичен си.Хайде,тръгваме-каза през зъби Краси и двамата се запътиха към кабинета по математика. -Е-въздъхна Ивет,държейки учебниците си-Знаеш,какъв е Тони. -Знам-отвърнах аз-И точно затова още не съм му зашлевила един. Засмяхме се и влязохме в час.Подяволите!Виктор беше в класната стая и седеше сам на последния чин.Опитах се да се сдържа.С Ивет се спогледахме и седнахме заедно.Зад нас бяха Краси и Тони. -Деца-заговори учителя-Предполагам,че сте разбрали за забавата,която организира директора в събота.Пълна глупост,ако питате мен,но ви очакшаме по двойки в големия салон. Чакай малко,сега ли намерихте да си организирате забвата!Часовете свършиха и се прибрах.Вечерта се позвъня на вратата.Аз бях в стаята си и слушах музика. -Лора-извика ме от долния етаж татко-Приятеля ти е тук. Махнах слушалките и излязох.Беше Виктор.Ядосах се. -Момента не е удобен,съжалявам-казах аз избутвайки го през вратата.Татко излезе от стаята.Виктор задържа с ръка вратата и отново ме погледна по начина,когато се запознахме. -Имаш ли кавалер за забавата?-попита ме той с лека усмивка. -Не,но няма да си ти!-опитах се да затворя вратата аз,но той отново я избута,този път по-силно. -Момичето,което видя...Не си прави изводи преди да си разбрала какво е станало. -Не искам и да разбирам. -Добре-усмихна се той и пусна вратата-В събота в 7 ще дойда да те взема.Лека нощ.-доближи се до мен и ме целуна,но аз го ухапах по устната.Той се отдръпна леко,погледна ме и каза: -Като за начало е добре. Затръшнах вратата.Едва ли говореше сериозно. На сутринта дойде нов пакет за мен.Този път беше цяла кутия.Когато я отворих вътре имаше малка черна рокля,педя над коляното,прилепнала по тялото,с черни презрамки.Вътре имаше и бележка: Не забравяй.Утре бъди готова до 7. Това вече преля чашата!Грабнах роклята и отидох пред вратата на Виктор.Тропах ядосано,но никой не отвори.Погледнах и през прозореца-беше празно.Точно когато щях да почукам отново,той отвори вратата.Влетях вътре. -Как подяволите,може да си толкова арогантен?! -Успокой се-опита се да ме хване за ръката. -Спрете да ми казвате се успокоя!Спокойна съм.Просто искам да ме оставиш на мира.Моля те. Тогава Виктор дойде,приближи се към мен,хвана ме за ръката и каза: -Добре.Но първо ме изслушай. -Добре ще те изслушам,но не очаквай да размисля. Седнахме в хола и той започна: Родих се в много бедно семейство.Родителите ми едва свързваха двата края.Майка ми почина от много тежка болест,неможехме да и помогнеем.Баща ми отиде да работи в друг град и така и не се върна.Останах напълно сам.Но втози момент на самота и отчаяние ми помогна единствено едно момиче.Тя се застъпи за мен.Показа ми живота от добрата му страна.Но ми разкри и нещо друго.Разкри ми това,че не винаги си отиваш след смъртта.Че можеш да живееш вечно.Че можеш да станеш вампир. -Явно няма смисъл да си губя времето-станах ядосана аз,но Виктор ме хвана за ръката. -Седни,моля те.После ако искаш ми вярвай. Седнах и опрях лактите на коленете си.Той продължи: -И аз не повярвах.Звучи невероятно,да,но е истина.Вампирите в реалността не са като тези в Здрач,например.Да,ние чуваме и най-малки шум,виждаме най-малкия детайл.Вампирите са бързи,наистина много бързи.Но за целтаако искаме да не изсъхнем,ни трябва човешка кръв.Това,което помага на всеки да живее-именно кръвта. -Тръгвам си! -Недей,моля те!Не ми ли вярваш? -Ти как мислиш?Вярвам ли ти? Виктор ме погледна,после стана,а аз го следях с очи.Какво ли щеше да направи?Излезе от стаята и след малко се върна с един нож. -Наистина не е нужно да го правиш-казах притеснено аз и станах-Оставви го,моля те. -Довери ми се. Взе ножа и мина с него по дланта на лявата си ръка.Видях как през дълбокия прорез започна да тече много кръв.Ами сега?Грабнах една тениска и тръгнах да попивам къвта.Но когато тя малко се изтри,забелязах,че от прореза няма и следа... Цяла вечер неможах да заспя и мислех за случилото се.Все още бях много объркана.Не казах на икой нищо за стналото,защото Викотр ме предупреди,че не трябва никой да разбира.На утрешния ден предстоеше забавата. Стана 6:30.Натиснах бутона за изключване на алармата.И без това не бях мигнала цяла нощ.Взех си душ и се облякох.След това излязох да се разходя.Цял ден гледах роклята от Виктор,която искаше да облека.Всияко беше толкова странно. Стана 6:00 и аз започнах да се приготвям.Облякох роклята,сложих си очна линия,изправих си косата и обух обувки на висок ток. Точно в 19:00 на вратата се почука.Тате отвори и аз слязох.Виктор стоеше на вратата с черни дънки и тъмносиня риза. -Е-тръгваме ли-подаде ми ръка той и се качихме в колата му. Той седна зад волана,а аз се настаних до него.Запали черното си БМВ и тръгнахме към училището.През целия път до там никой не обели нито дума. Стигнахме до училището.Всичко беше празнично украсено.Влязохме в големия салон,като Виктор ме държеше под ръка.Всички ученици се бяха събрали. Танцувахме близо 20 минути,когато нещо привлече вниманието на Виктор. -Ще ме извиниш ли-каза той. Аз кимнах с глава и отидох при съучениците си. След близо половин час Петя дойде притеснена при мен. -Вземи това,Виктор ми каза да ти го дам. Аз я погледанх и взех бележката от ръцете ѝ. Този,който те нападна на партито е тук.В салона е.Чакай ме на задния вход. Ръцете ми потрепериха,но се опитах да се държа хладнокръвно.Ако този наистина беше тук,не трябваше да подозира,че знам нещо.Извиних се и се откъснах от групата.Опитах се да се смеся с тълпата,за да стигна до задния вход.Без да искам се блъснах в едно момче.Беше на моята възраст-висок,строен,с тъмна коса и светли очи. -Извинявай-казах аз. -Няма проблем-отвърна той и ме хвана за ръката.Чувството,когато ме докосна...Онова чувство,което изпитах и на терасата на Ангел на купона.Сякаш една болезнана хладнина прониза цялото ми тяло.Погледнах го с изненада и уплах,а той ме гледаше арогантно с пронизващите си сини очи. Приближих се до него и се опитах да звуча спокойно: -Ако не ме пуснеш,ще викам. Той се усмихна подигравателно,после пусна ръката ми и аз забързах към задния изход.Вратата заяде.Взех един пожарогасител и ударих дръжката.Чух стъпки.Някой идваше.Вратата се отвори и аз излязох на улицата. Точно в този момент спря и Виктор,аз се качих в колата и отпрашихме.

Част 3 Виктор караше,а аз се бях отпуснала на седалката и гледах празно през прозореца.И двамата мълчахме.Реших най-накрая да сложа край на това и да разбера какво се случва. -Спри колата-казах сторго аз. -Защо? -Просто спри! Той спря и двамата слязохме. -От къде знаеш,че онзи ме е нападнал на партито?Тогава ти още не беше дошъл. -Лора...Аз те следя от близо година.Знам кои са приятелите ти,родителите ти,знам всичко за теб.Познавам те напълно,Лора. -Не ме познаваш изобщо. Грабнах чантата си и тръгнах.Как така е бил толкова близо през цялото това време и дори не съм подозирала!? Той тръгна след мен и ме хвана за ръката. -Хей,къде отиваш,опасно е,качи се в колата ще те закарам. -Опасно било...Когато бях на терасата с онзи луд не беше опасно,така ли?Или е интересно да гледаш,ами,може би как ми пият кръвта,нали?Махни се и ме остави намира! Опитвах се да изглеждам решителна и студена,но всичко ме теглеше към него.Въпреки това дръпнах ръката си от неговата и тръгнах пеша към вкъщи.Едвам ходех на високите си токчета.Беше съвсем тъмно и единствено лунната светлина осветяваше пътя.След малко Виктор отново дойде и спря черната си кола,която сякаш се сливаше с ноща,до мен.Свали прозореца си: -Е,качваш ли се? Погледнах го снизходитлено,след което влязох в колата и тръгнахме към домовете си. В неделя с Петя и Сашо щяхме да ходим на кино.Изправях си косата пред огледалото,когато чух шум.Идваше от хола.Изключих пресата и слязох по стълбите.Когато влязох в хола обаче,нямаше никой...Шума.Сега се чу от коридора.Приближих се предпазливо,с малки крачки натам.Но отново нямаше никой.Изведнъж нещо ме сграбчи и ми запуши устата.Опитвах се да извикам,но неможех.Пусна ме и аз си поех дълбоко дъх.Когато се обърнах...Мамка му.Това беше той.Този,който ме ухапа на терасата,който щеше да ме нападне и на партито ако не беше Викор.Викор!Той живееше отсреща и щом беше вампир,щеше да ме чуе. -Помооощ!-извиках аз. Тогава той се приближи и отново ми запуши устата. -Спокойно-каза тихо и доближи устните си до челото ми-Няма да те нараня.Сега ще те пусна,но ми обещай,че няма да викаш.Обещаваш ли? Кимнах.Той ме пусна.Усмихна се леко.Успях да го огледам-висок,строен,с тъмно кафява коса и сини очи.Беше околко 20 годишен.Поне явно на толкова беше умрял... -Какво искаш от мен? -Хаха-усмихна се подигравателно той-Какво искам от теб?Искам...Ами искам всичко.Като за начало,трябва да дойдеш с мен на едно много специално място. -Знаеш ли какво-Майната ти! -Много си смела,Лора-усмихна се той и се приближи до мен. Видях,че нещо в очите му се промени.Станаха по-тъмни,почти черни.Кожата му стана по-бледа,като изсъхнала...Леко отвори устните си и се усмихна.Кучешките му зъби бяха удължени,като на хищник.Всичко в мен се разтрепери,пулса ми се усили.Неможех да повярвам на това,което виждам.Само при едно движение можеше да ме разкъса... -Е,Лора-заговори той и отново започна да добива красивия си човешки облик-Ще дойдеш ли с мен? -Добре-отсякох аз. Когато излязохме на улицата беше спрян черен лъскав Мерцедес. -Госпожице-каза той,отваряйки ми предната врата. Погледнах го,след това отклоних погледа си към прозореца на Виктор,но него го нямаше.Качих се в колата и тръгнахме. -За протокола,казвам се Николай.А ти си едно много хубаво момиче...Сега разбирам защо Виктор те харесва. -Познаваш Виктор?-поптиах аз. -Да кажем,че сме се засичали. Забелязах,че вече излизахме от града. -Къде отиваме?Защо излизаме от града? -Ще видиш.Изненада е.-усмихна се и ме погледна със сините си очи. Аз се обърнах на другата страна и отново загледах през прозореца. След още половин час той спря пред стара изоставена къща.Двора беше пълен с изсъхнали листа,а посредата имаше мраморна статуя на момче с гарван на рамото.Слязох от колата и огледах наоколо-отвсякъде имаше само гора. -Пристигнахме-каза Николай,затваряйки вратата на колата. Изгледах го строго,а той ми подаде ръка.Хванах го,колкото и да не исках незнаех на какво е способен.Запътихме се към стълбите и след като ги изкачихме,той отвори вратата,тя изкърца и пред нас се разкри една огромна празна къща.Само голи стени,покрити с прах и паяжини... -Това ли е специалното място?-попитах аз. -Ще бъде забавно,Лора.Обади се на приятелите ти. Погледнах го учудено.Какво ли искаше да прави?Да събере всички ни и да ни убие? -Няма да го направя-отсякох накрая. -Мислиш,че искам да ги нараня?Хайде де Лора,направи го за купона и им се обади.Помнош колко ни беше забавно на онзи купон,нали?-погледна ме арогнтно и се усмихна отново. Извадих телефона си и набрах Ивет.След малко тя вдигна: -Да. -Ало,Ивет.Аз съм,Лора. -Да,Лора,кажи.Да не е станало нещо?Звучиш странно,добре ли си? -Не,не,добре съм.Просто...Искам да дойдеш на едно място.Спешно е. Описах и мястото. -Добре,до 40 минути съм там.Но защо трябва да се срещаме там? -Ще видиш.Изнаенада е. Затворих телефона.След това се обадих на Петя и Тони. -Защо го правиш-попитах накрая аз. -Защото е забавно,Лора.Не мислиш ли? -Знаеш ли какво мился?Че си луд.Мисля,че си луд,извратен изрод,това мисля аз!И ако искаш ме убий-не ми пука!Но не пипай тях. Николай ме погледна,приближи се бавно до мен.Поех си дълбоко дъх,сърцето ми щеше да изскочи,но не отстъпих назад.Дойде още малко към мен.Вече нищо не ни делеше.Погледна ме в очите и нежно допря устните си до моите. Вече се стъмваше.Ивет пристигна.След малко дойдоха Тони и Петя. Спряха пред къщата и се заоглеждаха. Излязох през вратата.По изражението ми явно бяха разбрали,че нещо не е наред.Спогледаха се.От мен се очакваше да ги поканя вътре.Трябваше да го направя,в противен случай Николай щеше да убие всички. -Хей Лора,какво става,защо ни извика на това място?-попита Тони. Ивет само м гледаше печално.Явно беше разбрала какво предстои. Ръцете ми се разтрепериха.От очите ми потекоха сълзи. -Бягайтее!-извиках накрая аз-Махайте се от тук!! -Къде е Петя!??-каза Ивет пребледняла. Тони я погледна шокиран.Нещо се случваше.Вятърът забуча,изсъхналите листа пърхаха из въздуха. -Петяяя!!-завикаха Тони и Ивет–Петтяяяяяяя!! Аз стоях и гледах някъде пред себе си.Бях отчаяна.За първи път бях толкова отчаяна.Чувствах се безпомощна и слаба.Какво можех да направя срещу него? Стегнах цялото си тяло и избърсах сълзите си.Той беше някъде в къщата.Обърнах се и влязох отново вътре.Беше тъмно. Ходех бавно по призрачните коридори и стъпките ми отекваха.Оглеждах се и очаквах вампирът да изскочи от някоя празна стая и да ме сграбчи. Писък.Писъкът на Ивет! Изведнъж някой ми запуши устата и обхвана кръста ми с другата си ръка.Сърцето ми за миг спря.Но този път не се чувствах уплашена.Чувсвах се защитена.Ръцете,които ме бяха обвили се отпуснаха.Това беше Виктор! Когато го видях усетих успокоение.Вече не бях сама!Прегърнах го и се разплаках.Той нежно ме погали по косата. -Лора-каза тихо той и обхвана лицето ми с ръце-Чуй ме,трябва да се махнеш от тук веднага,чу ли?Аз ще помогна на Ивет и останалите. Кимнах с глава и тръгнах към вратата.Отпред видях колите на Виктор,Николай,Тони и Ивет.Качих се в тази на Ивет и тръгнах.Едва държах волана,ръцете ми така трепереха!Дали Виктор щеше да се справи?Николай беше по-висок от него,ами ако...Спрях колата и опрях главата си назад.Започнах да плача неудържимо.Сълза след сълза се стичаха по лицето ми.Отново запалих двигателя,но този път обърнах.Тръгнах отново към къщата. Там отново беше празно.Но чувах нечий писъци отвътре.Излязох от колата и затръшнах вратата.Затичах се към задния двор.На мраморния под лежеше някой...Петя!Затичах се и приклехнах до нея.Имаше пулс,но беше слаб.На врата ѝ имаше две малки рани.Бяха същите като моите,които бях открила на врата си в онази нощ.Явно беше изгубила доста кръв.Но неможех да я пренеса сама до колата.Хванах я под мишниците и започнах да я влача.Беше като труп,но имаше мулс.Ръцете ми трепереха.Вече бе настанала гробна тишина.Завлачих Петя до колата и я сложих на задната седалка.Върнах се в къщата.Качих се по стълбите и видях Тони.Беше блед като платно. -Тони-опитах се да сдържа радостта си,че го виждам-Боже,жив си! Отидох до него и го прегърнах. -Лора...Те са...-едва говореше момчето. -Спокойно,чу ли?-опитах се да го успокоя аз,въпреки,че самамата аз се нуждаех от успокоение.-Къде са другите? -В стаяата-посочи той вратата зад гърба си. -Добре-казах аз-ти слез и се качи в колата на Ивет.Петя е там,но има нужда от помощ.Закарай я до града,чу ли? -Да...Да.-каза Антон и слезе по стълбите. Аз се приближих към вратата.Всичко в мен се беше обърнало,сърцето ми биеше като лудо.Хванах бравата и бавно я бутнах надолу.Когато влязох вътре бяха Ивет и Виктор.Тя стоеше надвесена над него,а той лежеше на земята.Но от Николай нямаше и следа. -Господи,Лора добре,че си тук–възкликна Ивет,опитвайки се да сдържи сълзите си.Той е много зле.Опита се да се бие с него...Боже,още съм в шок. Приближих се.Виктор цели беше вкръв.Дрехите му бяха разкъсани.Дъхут ми за миг спря.Очите ми отново се напълниха със сълзи.Приклекнах до него и го погалих по лицето.Раните му зарастваха,но много по-бавно от предишния път,когато сряза ръката си с ножа.Трябваше да възстанови силите си.Трябваше му кръв.Взех едно счупено стъкло от пода.Не беше много голямо,но достатъчно остро. -Какво подяволите правиш-попита изумена Ивет. Направих се,че не я чувам.Гласа и отекна в главата ми и сякаш изведнъж бяхме сами...Само аз и Виктор.Стиснах очи и взех стъклото.Бавно го прокарах по ръката си.Болката беше неописуема.Стиснах зъби и наклоних ръката си над него.Капките кръв започнаха да се стичат по устните му.Очите му се размърдаха.Ставаше по-добре.Но аз губех силите си...

Ето я и част 4 Неусетно бях заспла и немразбрах как съм стигнала до леглото си.Ивет ми разказа,че след като семе възстяновил,Виктор ме е завел в къщи.Миналата нощ се бяха случили толкова странни неща...Опитвах се да си спомня какво точно стана,но главата ме болеше ужасно много и реших просто да не мисля за това.Влязох да се иькъпя.Посл изправих коста си,сложих си малко спирала и гланц и обух тесни дънки.Трябваше да отида при Виктор,за да му благодаря да науча всичко за вампирите. Потропах на вратата и след съвсем малко той отвори,сякаш очакваше,че ще дойда.Беше с бяла тениска и дънки. -Задравей-усмихна се леко той-Влизай. Във въздуха се носеше аромат на восък и смола. -Аз...-обърнах се към него-Исках да ти благодаря за това,че дойде и ни спаси.Ако не беше ти Николай сигурно щеше да ни убие. -Всъщност аз трябва да ти благодаря-приближи с е към мен-Все пак ти ми спаси живота-погледна той към лявата ми ръка.Още ме болеше лед прореза от стъклото.За пръв път бях направила подобно нещо за някой и се чувствах щастлива,че го бях направила. -Добре ли си?-приближи се още и хвана ръката ми. -Да-погледнах го аз-Поне така мисля. Виктор изглеждаше видимо уморен и измъчен от нападението на Николай.Все още беше блед и отпаднал. -Виктор,бих искала да ми разкажеш повече за...Вампирите. Той ме погледна,наля си чаша уиски и седна на дивана.Аз се настаних на креслото до него. -Може би преди не би ми повярвала,че вампирите са истински-започна той-но сега си готова да разбереш за тях.Но трябва да ми обещаеш,че няма да кажеш на никой какъв съм аз или Николай. -Обещавам. -Добре.Вампирите са хора,които възкръсват след смъртта.Ритуала за превръщане е сложен-трябва да пиеш човешка кръв,след това да те убие вампир.След няколко часа се събуждаш.Да си вампир значи да си безсмъртен,сетивата ти са по-развити,ставаш по-силен и бърз.Но за да се подържаш жив трябва да пиеш кръв. -Ами слънцето? -То ни дразни,но не ни вреди или изгаря. -Защо дойде тук,Виктор?Защо дойде в Пловдив? -Заради теб. При тези думи жялата настръхнах,пулса ми се усили,всичко в мен се преобърна. -Казах ти,Лора,следя те от близо година,доста време само ти беше в ума ми... -Но защо дойде чак сега? -Едва сегабсъбрах смелост да дойда при теб.Защото неможехме да сме заедно,ако не знаеш тайната ми. -Сега я разбрах.И още имам чувства към теб,Виктор.Влюбих се в теб още като дойде тук.Но неможе да сме заедно докато всичко не се изясни около нас.Което ми напомня,от къде познаваш Николай? -Преди време се бяхме засекли в един бар.Тогава той се беше сбил с един и ако не бяхме аз и още две момчета щеше да го убие.Тогава се запознахме.Той също беше вампир,но се бе превърнал скоро и още незнаеше какво върши.Сприятелихме се.Ходехме по барове и заведения,забавлявах ме се.Един ден се запознах с момиче на име Михаела.Влюбихме се и не след дълго станахме гаджета.Тя незнаеше,че съм вампир.Случи се така,че тя и Николай се запознаха.Той се влюби в нея и започна да я преследва,опита се да я прелъсти,въпреки че с нея бяхме заедно,а той беше най-близкия ми приятел.Казах му да я остави.Не м послуша и продължи да я преследва,да се опита да я накра да се влюби в него.Но тя го отхвърли.Той не понесе това и я уби.От тогава с него сме смъртни врагове.Страх ме е за едно обаче-сега ще се опита да напряви същото с теб. *** Деня в училище мина както обикновено.Едва се сдържах да не разкажа на Ивет това,което ми каза Виктор сутринта.Но не го направих,защото обещах.Обещах му да не казвам.Петя не дойде на училише,а с Тони цял ден не обелихме и дума.Чувствах се виновна за това,което се случи,което преживяха те. Вечерта с мама,тате и по-малката ми сестра Мони вечеряхме.Мама забеляза,че съм умислена,но не попита какво ми е.След вечеря всички се качихме по стаите си.Седнах в леглото и взех лаптопа на краката си.След малко се сетих,че не съм изгас ила лампата на долния етаж.Когато се върнах в стаята си застинах на място-един огромен тъмнокафяв бухал бе кацнал над гардероба ми.Той ме гледаше втренчено с жълтите си очи,както лъвът гледа антилопата преди да нападне. С бавни и леки стъпки се приближих до скрина,който беше зад мен,без да откъсвам поглед от птицата.Ръцете ми затрепериха.Усещах,че нещо ще се случи. Изведнъж бухълът нададе оглушителен писък,размахна криле и стремглаво се насочи право към мен.Рефлексивно грабнах една тежка ваза,намираща се на скрина,и замахнах силно с нея,Птицата се удари вмстъклото,а при силния удар то се счупи и бухалът излетя.Зарадисилният замах се свлякох на земята и взата се затърколи по пода.Сърцето ми щеше да изскочи.Още имах чувството,че тази птица е кацнала и ме гледа от някъде,все едно ще полети и ще ме сграбчи с дългите си,остри нокти. Нашите не бяха чули как прозореца се счупи и имах време да почистя. На следващия ден казах,че някакво хлапе е хвърляло камъни по прозореца ми,но така и не съм видяла кое е .Веднага отидох при Виктор и му разказах какво се е случило вечерта.Той видимо семпритесни и ми каза да отида при Ивет,докато не ми се обади.Така и направих. Приближавайки къщата и чух гласове.Краси стоеше вцепенена на вратата.На един клон беше кацнал бухала!Всичко в мен потрепери.Хищната птица беше втренчилампоглед в момичето и всеки момент щеше да нападне. -Красиииии!-извиках-Влез вътре!Краси влез в къщата! Тогава тя ме погледна уплашено и се шмугна вътре.Бях успяла да привлека вниманието на бухала.Той нададе писъка си отново и за броени секунди се надвеси над мен.Вкопчи ноктите си в раменете ми и започна да ме влачи,същевременно летейки.Болката,която изпитвах от впилите се в раменете ми нокти бе неуписуема.Краката ми се влачеха по земята,а с ръце бях обхванала краката на птицата.Удрях я,впивах пръсти в плътта и,но тя не отпускаше смъртоносната си хвтка.Изведн

Ето я и следващата част Съжалявам за закъснението,с което я пускам. Изведнъж нещо профуча покрай нас.Беше като бърза сянка,която пронизваше въздуха.При всяко профучаване се чуваше свистене.Бухалът отпусна хватката си и скоро се свлякох на земята.Виеше ми се свят,а раменете и краката ме боляха неуписуемо от ужасното влачене по земята.Видях как някой се приближава към мен.Обувките ня някой.Побързх да се изправя.Беше Николай. -Добре ли си?-каза той.Звучеше учудващо загрижен. -Да-отговорих троснато и го погледнах сърдито.За разлика от мен,той ме гледаше разтревожено и грижовно.След като видя,че наистина съм добре,арогантната му усмивка отново се изписа по красивото му лице. -Ако не бях дошъл,щеше да си мъртва-заяви самодоволно. -Така ли...Тогава защо дойде?Защо ми помогна? -Защото е забавно. -И кое по-точно? -Това,че вече си ми длъжница. След като каза това се обърна и самоуверено продължи надолу по улицата.Аз стоях безмълвно няколко минути,след което влязох в къщата. -Господи,Лора,какво беше това?-разплакана ме прегърна Ивет. -Добре ли си?-допълни Краси с насълзени очи-Какво беше това? -Незнам-отсякох сериозно-Важното е,че вече го няма. *** Трите седяхме в хола и гледахме празно нанякъде.Скованата тишина беше развалена от позвъняването на телефона ми.Станах и се запътих да говор към кухнята. -Защо не говориш тук-каза Ивет. -Ивет,моля те,не е сега момента.Трябва да се обадя. Познавах я много добре и сега беше твърдо решена да разбере какво става.Но едва ли беше редно. Отидох в кухнята и се затворих,уверявайки се,че момичетата няма да чуят разговора ми. -Ало,Виктор... -Лора!Лора добре ли си? -Да.Мисля. -Какво стана?Това,което ми каза Николай вярно ли е?Бухалът появи ли се отново? -Да,появи се.Бях пред къщата на Краси,той ме сграбчи и започна да ме влачи...-думите заседнаха в гърлото ми.Изведнъж се почувствах ужасно тъжна,сълзите се стичаха една след друга по лицето ми. -Лора,чуй ме,трябва да се успокоиш.Заключете се и не излизайте от къщата докато не дойда,чу ли?Стойте там!Идвам. -Добре-казах и избърсах сълзите си. -Лора -Да? -Обичам те. След като каза тези думи затвори телефона.Защо си замълчах,защо не му казах какво изпитвам.Сега обаче нямаше време за това.Върнах се в хола. -Кой беше–попита Краси.Не че я интересувааше толкова,колкото искаше да създаде някаква тема за разговор. -Виктор. Седнах на креслото и се загледах през прозореца.Сърцето ми спираше при всеки лек шум,всяко трепване на клоните на дърветата отвън. След близо половин час на вратата се почука.Виктор беше дошъл.Отворих вратата и го прегърнах силно.Първоначално той се изненада от реакцията ми,но след това и той ме прегърна.Стояхме така околко минута,след което го пуснах,а той обгърна лицето ми с ръце. -Наистина ли си добре?-погледна ме загрижено. -Да,добре съм.Благодаря,е дойде. Той се усмихна нежно и двамата влязохме в хола при останалите. -Е,разбирам какво ви се е случило преди малко.Какво сте видяли.-започна той,звучеше толкова спокойно-След онази вечер в къщата в гората знаете какви сме ние с Николай.Предполагам,че изпитвате отвращение,страх към мен,но аз не бих наранил никоя от вас.И искам да ви помоля за нещо-да не разказвате на никой какви сме аз и Николай.Никой не трябва да разбира тайната ни. -И как можем да ти вярваме?-отсече остро Ивет. -Можете да ми имате доверие.Повярвай ми.Не е в моя полза да ви наранявам.Сега обаче имаме друг по-сериозен проблем. -Бухалът,който нападна Лора?-предположи Краси. -Да.Бухалът,който я нападна... Така,това е за сега Съжалявам,че е толкова кратко,но следващата част ще е по-дълга.Благодаря за отделеното внимание :y:

Ето и от мен малко вицове Дете пише писмо до Дядо Коледа: Скъпи Дядо Коледа,Аз съм бедно дете и неискам скъпи играчки,а само топло яке,шапка,ботуши и ръкавици. Без да иска служителка в пощата забелязала,че писмото на детето леко се е отворило,прочела го,разчувствала се и събрала колегите си.Събрали пари и купили шапка,яке и ботуши на детето,но за ръкавици не стигнали.Изпратили ги и след месец момченцето праща още едно писмо Скъпи Дядо Коледа,Много ти благодаря за якето,шапката и ботушите!Аз съм сигурен,че и ръкавици си ми пратил,но тия гадове от пощата са ги взели! Момче и момиче си седят на пейка в парка. Момичето:-Ох,нещо ме боли врата. Момчето я целунало по врата и я пита:-Мина ли ти? -Да,но пък ме заболя бузата. Момчето я целува по бузата. Тогава изведнъж от храстите искача един дядо и пита:-Ей,момче,ти хемороиди лекуваш ли? Знам още,но реших че са достатъчни. После може още да кача.

elena :Честно казано на мен ми омръзна да гледам едно и също по бтв, едни и същи лица, само турски сериали, и шоуто на слави, от което вече ми противява. :n: Няма нови и свежи неща, задължават ни едва ли не да гледаме турските сериали... а и да не говорим, че непрекъснато са във война с някой... може би не само другите са виновни? Ето и едно хубаво стихче, което намерих в нета: :yawn: Х И М Н Н А БТВ Станах рано призори, пуснах телевизора и гледам - НЯМА ЬТВ. Разтърквам сънени очи, пак поглеждам - Н ЯМА ЬТВ! Кафето готово е, нали, пийвам си, поглеждам телевизора - НЯМА ЬТВ! Работата днес ще ми спори, щото в ефира, НЯМА ЬТВ! Хората са по-усмихнати, добри, защото Булсат, НЕ ИЗЛЪЧВА ЬТВ! Вечер пускам аз да гледам новини, с радост забелязвам, че НЯМА ЬТВ! Господ нека благослови, този, който ОТЪРВА МЕ ОТ ЬТВ! Стана късно, вече ми се спи, телевизорът свети, но НЯМА ЬТВ! Заспивам. Сънувам сънища добри, защото днес, АЗ НЕ ГЛЕДАХ ЬТВ! Тва ме изкефи!Истина е че програмата на BTV вече се изчерпа.И все пак как си остава най-гледаната телевизия в BG ефира?Турските сериали...отегчаващи и банални,но не се ли замисляме колко много жени над 30–те ги гледат?Баба ми и майка ми (особено баба ми)са като хипнотизирани.Какво толкова им харесва,се измъчвам с този въпрос от мнооого дълго време,но все немога да си отговоря.Шоуто на слави,комиците...Нищо ново."Тоя ми каз така да направя" го слушаме откакто са в ефир "КОМИЦИТЕ".Само се питам какво им е комичното,защото аз никога не се смея.Да не говорим за "Шоуто на Слави",което вече се превърна в политическо предаване.Постната им програма и дебелашки хумор омръзнаха на всички със се чалгата.BTV comedi-как не ги е срам!Само повтарят епизоди на "Шоуто на Слави" и стари филми от преди сто години всеки ден!Деца на килограм 1и2 ги дават всеки ден,както доскоро даваха и така бруално изтъркания филм 9 месеца.И не само той-всичко е брутално!Погледнете идиотските сериали Слънчева филаделфия,Теория за големия взрив...Само Клуб веселие може би става.Българските сериали вече са отегчаващи до смърт!По BTV Lady пак глупави предавания и тъпи сапунки!Нищо ново,нищо интересно и свежо обхващащо цялата аудитория!С тоя кеч се изпопребиха момчетата,само още повече им се вреди на псииката(и то кеч само по BTV Comedi като подчертавам Comedi) И за финал,за да не ви отегчавам повече както ни отегчава BTV, бих искала да ви напомня за баналната реклама която пусна "Великата медия на медийте" относно прекратяването на договора с Bulsatcom като беше нещо подобно,цитирам:"Извиняваме се на абонатите на Bulsatcom,че няма да имат възможност да гледат една от най-добрите медий в България и ако искат да продължат да ни гледат биха могли да премнат към друг абонат."край на цитата.В заключение,искам да кажа колко съм разочарована от BTV като потребител! Благодаря за отделеното внимание и се извинявам за правописни грешки! :y:

Аз съм убедена,че съществуват,но ме мислят за луда(особено нашите),дори се стигна до психолог!

Пази се от неприятели които могат да те бутнат към пропстта всеки момент.От нищото можеш да изгубиш пътя.Внимавай в изборите си и следвай сърцето си! :y:

Истина ли етова?Аз вярвам че има извънземни,по простата логика,че Вселената е огромна и е невъзможно да сме сами!Нищо не се знае за извънземните обаче и колкото и да са напреднали толкова мили да изминат?!Незнам,но съм сигурна че във Вселената несме сами.Дали да се плашима или не,незнам.Но знам че рано или късно всички ще разберат,че това не са измислици! :s: ps: :cry: :yawn: :blush: :love: :wink: :s: :blush: :yawn: :love: :wink: :x: :s: :evil: :kiss: :y: :n: Обожавам ги тия ЕМО тикони!!!!