Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»Вълкът

Вълкът

31.08.15 05:31#1Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16ВълкътНадявам се историята ми да ви хареса ☺ Ще пусна втора част ,ако одобрите тази!

Пътувахме от пет часа. Тялото ми се беше сковало от седянето. Извадих едната слушалка от ухото си.
-Още колко остава?-погледнах към предната седалка.
-Около половин час,мила.Имай търпение-каза мама усилвайки радиото.
Пъхнах слушалката обратно в ухото си и загледах през прозореца. От както родителите ми се разведоха с майка ми се преместихме два пъти за три месеца.Сега отивахме в Гардън Гроув.Временно в къща на някакви далечни роднини ,докато не намерим нещо "по-подходящо" в в друг град.
След 40 минути подминахме табела "Добре дошли в Гардън Гроув!". Надигнах глава ,за да огледам. Изглеждаше спокойно. Малки къщички подредени една до друга ,прясно окосени дворчета,щъкащи деца с колелета... Едва ли щяхме да се задържим до края на лятото ,така че не се обнадеждавах. Скоро мама паркира пред една двуетажна къща ,с бяла фасада и голяма веранда.
-Е,мисля че е това-каза и излезе от колата. Аз също се измъкнах навън.
-Господи,имаме толкова много куфари-въздъхна отчаяно мама след като отвори багажника.
-Ще се радвам да помогна-чух глас зад себе си. Мъжът беше висок и строен ,около 35 годишен,с черна коса и сини очи. Чаровната му приятелска,леко закачлива усмивка обясняваше защо в продължение на няколко минути майка ми си глътна езика.
-Не,моля ви,няма нужда.Ниее...Ще се оправим-погледна към мен сякаш искаше помощ. За първи път я виждах толкова притеснена. Дори ми се стори ,че се изчерви.
-Бих искал да помогна-мъжът говореше спокойно,но очевидно се забавляваше от заекването на мама и треперещите и ръце-Дайте това-приближи се и измъкна един от куфарите.
-След вас-усмихна се и майка ми забърза да отключи вратата. Беше странно как не положи ни най-малко усилие за куфара ,който тежеше поне 15 килограма. Да ,не знаете колко много чинии и тигани имаше вътре.
Скоро багажът ни беше в къщата ,а мама изказваше своите благодарности като тийнейджърка пред момчето по което си пада от 3ти клас.
-Аз...Благодаря за помоща ,наистина беше много мило от ваша страна.
-О,нека си говорим на ти ,все пак ще сме съседи-усмихна се той. Признавам ,знаеше как да впечатли една жена.
-Така ли-мама повдигна вежди.
-Да ,живея няколко къщи по-надолу.
-Това е...Чудесно.
-Мхмм...Е,нека се запознаем. Аз съм Иън.
-Кейт.А това е Алексис ,дъщеря ми.
-Приятно ми е Алексис-кимна Иън.
-На мен също.
-Е,ще ви оставя да се нанесете. Беше ми приятно Кейт,Алексис-усмихна се любезно-Добре дошли в Гардън Гроув.
Вратата се затвори и мама се отпусна ,сякаш вече можеше да бъде себе си. Погледна ме с онзи поглед "Трябва ли да говорим за това" след което просто каза-Разгледай наоколо и си почини ,после ще разопаковаме. Кимнах и се качих по стълбите към втория етаж.

Къщата беше голяма и просторна. Моята стая беше на втория етаж. Голяма спалня пред която имаше скрин с огледало ,от лявата страна до прозореца бе поставена малка тоалетка ,а от другата страна на стаята-голям гардероб. Имах и собствена баня. След като подредих нещата си с мама си поръчахме пица и гледахме филм. Тя заспа на дивана. Завих я и се качих да си взема душ. Облякох набързо къси панталонки и тениска. Точно щях да включа сешоара ,когато под прозореца си чух скимтене. Погледнах навън-долу стоеше малък джак ръсел териер ,който гледаше жално към прозореца ми. Наоколо нямаше никой. Дали се беше изгубил? Може би мама нямаше да забележи ,ако го вкарам в къщата за една нощ докато на другия ден потърся собствениците му. Слязох тихо по стълбите и излязох навън. Беше тихо и само уличните лампи светеха. Отидох под прозореца на стаята ми ,но кучето не беше там. Заоглеждах се объркано-до преди няколко минути стоеше точно тук. Излязох на улицата. От кучето нямаше и следа. Тръгнах обратно към къщата и в този момент чух нещо ,което смрази кръвта ми. Тихо ,но достатъчно силно за да го чуя ,гърлено ръмжене. Като на хищник ,готов да нападне плячката си. Обърнах се в посоката на звука. На едва няколко метра от мен стоеше вълк ,истински голям черен вълк. Краката ми се подкосиха. Сърцето ми биеше като лудо. Животното просто стоеше там и ме гледаше със стъклените си сини очи. Беше странно ,но ми бяха толкова познати от някъде. Опитвах се да изпищя ,но сякаш буца беше заседнала в гърлото ми. Събрах смелост ,обърнах се и затичах със всичка сила. Чувах как ноктите му се удрят по асфалта зад мен. Скочи отгоре ми, събаряйки ме на земята. Дъхът ми спря и всеки мускул в тялото ми изтръпна. Сърцето ми беше на път да изскочи от гърдите. Силна болка прониза рамото ми.
Изведръж всичко утихна. Дъхът ми се успокои. Изправих се бавно ,коленете и лактите ми бяха ужулени и кървяха. Вълкът го нямаше. Забързах към вкъщи. Влязох бързо и заключих вратата. Мама още спеше. През ума ми мина мисълта ,че можеше да не я видя повече. Как щях да и обясня ужулванията и срещата ми с вълка. Качих се в стаята си. Влязох в банята и погледнах рамото си-ухапване. Огромен белег от зъбите на вълка. Но защо не ме беше убил? Това бе най-малкото ,с което можех да се размина. Още осмислях случилото се. Промих раните си и превързах рамото си.

На сутринта бях решена да разкажа на мама всичко ,което се бе случило снощи. Слязох долу ,но нея я нямаше. На хладилника беше оставена бележка под един от магнитите:"Оставих ти пари на плота. Ще се върна довечера. Обичам те."
Явно беше тръгнала към болницата. Майка ми е медицинска сестра.
Качих се в стаята си и се измих. Облякох дънки и тениска с ръкав до лактите-не исках ужулванията да се виждат. Навих набързо с маша дългата си кестенява коса ,сложих малко спирала и гланц за устни. Слязох отново долу и грабнах ключовете си-мислех да изляза ,за да разгледам квартала. Отваряйки вратата се сблъсках с някой ,който определено миришеше добре. Беше момче с поне една глава по-висок от мен ,тъмна коса и кафяви очи. Определено беше красавец. От внезапната му поява дъха ми спря.
-Съжалявам ,не исках да нахлувам така-усмихна се по възможно най-чаровния начин-Тъкмо мислех да почукам.
-О,ами...Не мисля, че те познавам.
-Живея няколко къщи по-надолу ,вчера чичо ми ми каза ,че сте се нанесли тук и реших да дойда да се запознаем ,сигурно не познаваш никого.
-Значи това беше чичо ти?-присвих устни, повдигайки вежди. Чувствах се толкова неловко-И да ,не познавам никой все още.
-Е,ако това е начало, аз съм Райън.
-Алексис-усмихнах се аз.
-Е Алексис ,ако нямаш нищо против мога да те запозная с моите приятели. Едва ли искаш цяло лято да си седиш вкъщи.
-Нямаш представа колко си прав.
-Е,какво чакаме тогава. Да тръгваме.
Чак тогава забелязах ,че на улицата пред къщата бе паркиран излъскан черен шевролет. Пътувахме към десет минути ,през които си говорихме по общи теми. Райън беше колкото мен ,на 16. С приятелите му се срещнахме в някакво заведение. Бяха трима-две момичета и едно момче. Момчето беше най-добрият приятел на Райън-Патрик. Носеше риза и дънки и бе възможно най-забавния и приятелски настроен човек. Лесно се сприятелихме. Едното момиче се казваше Миранда ,а другото Сюзън. Миранда имаше дълга и тъмна чуплива коса и лешникови очи. Говореше толкова спокойно и ми се стори много умна. Сюзън от друга коса имаше руса коса и сини очи ,гримирани прецизно. Носеше лилава рокля ,а косата и бе внимателно оформена на букли. С нея се говореше лесно и бързо намерихме общи теми. След час в компанията им имах чувството ,че се познаваме от цяла вечност. Патрик успяваше да разсмее всички. Времето минаваше толкова бързо, че не усетих кога е станало време да се прибирам.
-Хора ,мисля че трабва да тръгвам.Наистина се радвам ,че се запознахме-казах аз надигайки се от масата.
-Не,моля те-хвана ръката ми Сюзън-Само още малко.
-Мама се е прибрала и трябва да и помогна.
-Хораа и утре е ден-ще излезем всички-обади се Патрик.
-Да , ще се уговорим по фейсбук ,нали?-добави Миранда.
-Добре...-примири се Сюзън-Пиши ми,че ли?
-Обещавам-казах и прегърнах всички за довиждане.Когато стигнах до Райън той стана и каза:
-Ще си тръгнем заедно ,ще те закарам.
-Не е нужно ,запомних пътя.
-И без това се прибирам ,на път в е.
-Е,щом е така ,добре-примирих се аз.
По пътя отново си говорихме за общи неща ,а аз се стараех да не го зяпам постоянно. За сега се провалях.
Когато наближихме къщата ми обаче ,той не намали и я подмина.
-Хей,туко що подмина къщата ми-надигнах се от седалката аз.
-Знам-каза спокойно без да отделя поглед от пътя.
-Райън виж аз наистина трябва да се прибирам...
-Ще се прибереш. Обещавам-погледна ме и изглежда казваше истината-След малко ще те докарам вкъщи.
Колата спря пред голяма къща.Райън слезе. Аз също се опитах ,но вратата ми беше заключена. Какво по дяволите правеше? Дойде от моята страна и отключи вратите ,отвори моята и веднага щом слязох ме хвана за ръката.
-Ела-каза и ме задърпа към къщата. Беше доста силен и колкото и да се съпротивлявах нямаше смисъл.
-Райън какво правиш? Пусни ме!-дърпат се със всичка сила.
Той се обърна рязко ,хвана ръцете ми малко над лактите и ме дръпна към себе си ,карайки дъха ми да спре.
-Виж-заговори тихо без да откъсва очите си от мен-Нищо няма да ти се случи. Никой няма да те нарани ,чу ли? Просто ела с мен. След най-много двайсет минути ще си прибереш ,обещавам. Разбра ли?
Кимнах и той ме поведе към къщата.
Влязохме в огромна дневна със старинни мебели.
-Забави се-зад себе си чух познат глас. Иън? Чичото на Райън. За разлика от последния път ,когато го видях сега изглеждаше напълно сериозен. Очите му ,пронизващо сини ,стрелнаха строг поглед върху мен ,преди да се обърне и да извади един от масивните дървени столове изпод голямата трапезна маса. Кимна към него и Райън ме поведе натам. Ръцете ми трепереха ,а сърцето ми ускоряваше ритъма си ,макар че не бях сигурна колко още бе възможно това. Не знаех какви са тези хора и какво ще правят с мен.
-Какво искате от мен-попитах сподавено ,едвам сдържах сълзите си.
-Какво искаме ли? Не съм много сигурен. По-скоро любопитен. Като например защо си с дълги дънки и ръкав до лактите в този горещ юлски ден-Иън стоеше пред мен и ме изучаваше със студения си поглед.
-Така предпочитам-опитвах се да успокоя дишането си.
-О,аз мислех,че е заради ужулванията по кожата ти. Падна доста лошо.
При тези думи кръвта ми се смрази. Слепоочията ми пулсираха ,а ръцете ми затрепериха още по-силно.
-Как...От къде знаеш?-присвих вежди. Не можех да проумея как беше разбрал за това. Можех да се закълна ,че в онази вечер там нямаше никой.
-Бях там ,Алексис. Все пак аз те бутнах.
Това преля чашата. Не знаех какви са тези хора ,но трябваше да се махна от там веднага.
-Ти си луд-едва успях да прошепна-И двамата сте луди!
Повиших глас и станах. Тръгнах към вратата ,но Райън хвана ръката ми.
-Алексис...-каза умоляващо.
-Пусни ме-извиках и се опитах да издърпам ръката си.
-Моля те ,не знаеш защо си тук.Не знаеш какво е станало всъщност.
-Не искам да знам,пусни ме!
-Само го изслушай ,моля те.
-Спри да ме молиш-изкрещях със всичка сила. Не бях уплашена. Бях ядосана. Изведнъж Райън отпусна ръката си и аз измъкнах моята. Гледаше ме...Объркано. В погледа на Иън се четеше същото-объркване.
-Какво си ти...-прошепна.
Обърнах се и се сблъсках с отражението си на стената до мен. Едва сдържах писъка си. Вместо кафяви ,очите ми бяха ярко жълто-зелени.
-Какво става с мен-промълвих тихо. Вече едва сдържах напиращите в очите ми сълзи.
-Трансформираш се-каза Иън-Но не знам в какво.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
ОтговорОтговор с цитат
31.08.15 03:09#2КосъмаРегистрация: 31.08.15Град: ВидинОтговори: 5от: ВълкътМного интересна исторя чакам продължението с нетърпениеОтговорОтговор с цитат
31.08.15 11:45#3Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: ВълкътЧаст 2

Вените ми пулсираха. Усещах се някак...силна. Обърнах се към Райън ,който очевидно също не знаеше какво се случва.
-Как така не знаеш в какво се превръща?-обърна се към Иън.
-Няма върколаци със светещи жълти очи Райън!
Явно беше ядосан. Ядосан от това ,че не знае какво става.
Силна болка прониза венците ми ,цялото ми тяло пулсираше ,сякаш всеки мускул извършваше своето собствено предназначение.
-Алексис-Райън сложи ръце на раменете ми-Слушай гласа ми ,чу ли. Просто се съсредоточи върху гласа ми.
-Ооо моля те ,само не и това ще повърна-каза Иън смръщвайки вежди.
Райън не откъсваше погледа си от очите ми. Трябваше да го послушам. Насочих всичките си усилия към това да се съсредоточа върху гласа му.
-Просто се успокой,нали? Всичко ще е наред ,само трябва да се успокоиш. До теб съм.
Напрежението бавно изчезваше. Чак сега усетих ,че бях впила пръсти в ръцете му. Дишането ми се успокои и малко по малко мускулите ми се отпуснаха.
-Ела ,седни.
Бавно се строполих на стола.
-Какво става?Какво си ти?-погледнах към Иън ,който явно осмислше какво става с мен.
-Алексис,време е да проумееш ,че има свят ,познат на много малко хора. Не си ли се замисляла ,че историите за върколаци ,например, не са напълно измислени от хората? Още преди векове нещо ги е накарало да започнат разказите си за митични същества. На пръв поглед подобни неща не съществуват. Но истината е ,че по света бродят хищници ,за които малко хора предполагат. Едни от тях са върколаците-като мен и Райън. Всяка една кост от тялото ти се чупи. В началото е мъчително ,но с времето свикваш ,усъвършенстваш се. Онзи ден ,когато те видях с майка ти ми се стори различна. И в главата ми се появи идеята да те превърна в нещо ,за което много хора могат само да мечтаят.
-Върколак...-прошепнах.
-Точно така. Но плановете ми бяха провалени ,защото трансформацията ти не трябва да протича по този начин.
-Какво значи това?
-В момента в главата ми се въртят две теории-едната е,че тялото ти се съпротивлява с промяната и най-вероятно или ще умреш ,или ще се превърнеш в Гама.
-Върколак ,който не може да върне човешкият си вид и с времето губи всичките си човешки качества.Превръща се във вълк-добави Райън.
-А каква е другата ти теория?-не исках да се превърна във вълк или още по-малко-да умра.
-Е,тя е малко вероятна.
-Кажи я-искаше ми се да му откъсна главата. Все пак той ми бе причинил това.
-Леохоминис.
-Леохоминис?-Райън явно беше объркан колкото мен.
-Нека ви го обясня така-върколакът е хибрид-вълк и човек. Леохоминисите също са хибриди-човек и котка. Малко вероятно е ,защото се случва веднъж на поне двайсет или трийсет ухапвания ,а ние рядко превръщаме други хора.
-Значи вероятността да остана вълк или да умра е по-голяма.
Иън замълча ,но това беше достатъчен отговор. Стояхме така няколко минути ,никой не каза нищо.
-Трябва да се прибирам ,майка ми ме чака.
-Ще те закарам.
-Няма нужда ,близо е. Ще повървя.
Веднага щом излязох свежият въздух изпълни дробовете ми. Главата ми още пулсираше. Как бе възможно това? За една вечер света ми се преобърна на 360 градуса.
Навън вече беше нощ. Няколко улични лампи осветяваха притихналата улица. Но аз можех да видя ясно червените и лилави петунии ,които леко се поклащаха от вятъра. Раирания хамак окачен на една веранда. Ясно различавах всеки детайл в тъмнината без никакво усилие. Но в момента не обръщах внимание на това. Мама се беше прибрала. Бях сигурна ,че пече свински пържоли. Можех да долавя миризмата им още от вратата.
-Алексис,къде се губиш-каза с облекчение.
-Бях навън с приятели.
-Приятели? От първият ден?
Повдигнах рамене.
-Добере...Измии си ръцете и ела да вечеряме, има свински пържоли.
-Знаех си-казах тихо.
-Какво?
-Отивам да си измия ръцете ,мамо. Това е.
-Алексис какво става?-мама присви вежди. Винаги разбираше ,когато нещо не е наред.
-Нищо. Наистина. Просто съм уморена.
По погледа и личеше ,че не ми вярва ,но явно беше прекалено гладна ,за да спори.
Качих се в стаята си и си взех душ. Чувствах се страшно уморена ,но не можех да заспя. И не беше само заради превъзбудата от случилото се. Не ми се струваше редно да спя точно сега. Измъкнах се от леглото си. Телевизорът на долния етаж работеше ,явно мама още не си бе легнала. Единственият начин да се измъкна от къщата-прозореца. Беше странно ,че дори не се поколебах ,когато прехвърлих крака си ,след това другия. Вече стоях от другата страна на прозореца. Знаех какво правя и още повече-че ще се получи. Знаех къде ще скоча. Всеки един мускул от тялото ми се напрегна, сетивата ми се изостриха. Изпънах краката си гайки ръце напред. За няколко секунди безшумно се озовах на прясно окосената трева. Дланите ми и коляното на единият ми крак опираха в земята. Другият ми крак бе свит до тялото. Част от мен беше изумена от прецизния скок ,а друга знаеше ,че това е най-малкото,което мога да направя.

Събудих се от нечии глас. Звучеше толкова познато...Сюзън.
-Алексис?Алексис!
-Какво...Какво става?
Трябваше ми време да осъзная ,че не съм в леглото си.
-Господи,Алексис-Сюзън Роджърс,в цялата си прелест и величие, беше доста разтревожена. И явно имаше защо-бях заспала на двора пред къщата на Райън и Питър. В този момент осъзнах ,че със Сюзън не бяхме сами. Патрик ,Миранда и ,разбира се, Райън също стояха около нас притеснени от факта ,че съм прекарала нощта на двора.
-Господи,знаеш ли как се притесних-скара ми се Сюзън. Изправих се бавно ,чувствах се толкова изморена. Трябваше да спя. Сега.
-Аз... Не знам какво е станало аз...
-Добре,само се успокой,нали? Ще преоблечеш това ,ще се изкъпеш и отиваме на пазар. Всички са щастливи!
Точно в този момент бях далеч от щастливите. С Райън се спогледахме ,но не си казахме нищо. Бях наистина засрамена от Патрик и Миранда. Как въобще се беше случило това? Сюзън ме хвана под ръка и ме задърпа към вкъщи.
Прекарах целият ден с Миранда и Сюзън въпреки ,че ми се спеше ужасно много. Купих си малко нови дрехи и дори успях да се разсея от мислите за случилото се вчера.
С мама вечеряхме ,след което се качих в стаята си и се тръшнах на леглото. Заспах почти веднага ,но не за дълго.
-Хей,Алексис. Събуди се. Алексис...
Долових познат аромат. Нямаше как да не го разпозная. Скочих в леглото.
-Какво правиш тук по дяволите?
-Тихо-направи ми знак да мълча.
-Как влезе?-започнах да шепна ,за да не ни чуе мама.
-Беше оставила прозореца отворен.
Присвих устни осъзнавайки грешката си.
-Защо дойде?
-Нали помниш това ,което Иън каза за леохоминиса.
-Да,и? Шансът е прекалено малък.
-Увеличава се. Помниш ли нещо от снощи? Как се озова пред нас?
-Помня ,че не ми се спеше...Имах много енергия ,исках да изляза и скочих през прозореца ,защото мама беше на долния етаж и...
-Чакай,чакай...Скочила си през прозореца?
-Да ,не знам как но го направих.
-Можеш ли да го направиш пак?
-Сега?
-Имаш ли по-добра идея. Трябва да разберем какво става с теб ,Алексис.
Кимнах и бавно се измъкнах от леглото. Приближих се до прозореца. Всичко от пледната нощ се повтори и след няколко секунди вече бях долу.
-Лол-погледна отгоре Райън. Явно не очакваше да стане толкова бързо. Прехвърли краката си и след малко беше пред мен.
-Какво? Не си единствената ,която го може-усмихна ми се по онзи чаровен начин ,който караше пеперудите в стомаха ми да се разбунтуват.
-Ела-хвана ръката ми и ме поведе нанякъде.
Ходихме до училищния стадион. По пътя ми разказа по-подробно за върколаците. Разбрах ,че по време на пълнолуние стават по-силни и само най-опитните могат да запазят човешкият си облик ,без да се превръщат във вълци. Разказа ми също ,че Иън не му е биологичен чичо и е върколак от както го помни. Това ме накара да се запитам повече за семейството на Райън.
Вече бяхме на стадиона. Беше нощ и наоколо нямаше никакво осветление ,но аз виждах идеално.
-Можем ли да сме тук сега?
-Не.
-Ясно.
-Искам да ми кажеш какво чуваш-Райън се приближи бавно към мен ,карайки ме да затая дъха си.
-Какво трябва да чувам?
-Каквото и да е. Съсредоточи се.
Кимнах и затворих очи. Напрегнах слуха си и в началото мислех ,че няма да проработи ,но всъщност чух нещо.
-Чувам сърцето ти-казах тихо. Когато отворих очи Райън беше точно пред мен , на сантиметри. Толкова близо. Проницателните му кафяви очи гледаха право към моите.
-И аз чувам твоето-бавно наведе главата си и приближи устните си до моите. Аз направих същото. При допира с устните му сърцето ми заби като лудо ,знаех ,че го чуваше ,но и аз усещах неговото. Ръцете му обвиха лицето ми ,а моите се спуснаха по врата му. Това беше най-нежната целувка ,която можех да си представя. След като устните ни се отделиха ,стояхме така няколко минути. Просто се гледахме и се наслаждавахме на момента. Но не за дълго. Някъде близо до нас прозвуча тихо ръмжене ,като онова ,което бях чула в нощта ,когато Иън ме ухапа. Но това не беше Иън. Този вълк изглеждаше по-малък ,а очите му бяха кафяви. Погледът на Райън вече в беше мек и нежен-нещо в очите му ме уплаши. Жаждата за кръв.
-Алексис,отдръпни се-каза тихо,но с равен и спокоен глас без да отделя поглед от вълка пред нас. Кимнах треперейки и отстъпих. Райън ловко свали суитчера и тениската си. Врата му се изкълчи ,после ръката. Чувах как костите му се трошат. Тялото му се покриваше с косми ,а стенанията му от болката при трансформацията на тялото му бяха ужасяващи.
Сега стояха един срещу друг. Бяха равностойни по големина-единият с гарванвочерна козина ,а другия-с тъмно кафява. Но в очите и на двамата се четеше едно и също-гняв и омраза. Оголиха острите си като кинжали зъби заплашително. Определено бяха по-големи от обикновен вълк. Гледаха се заплашително. Сблъсъкът предстоеше и щеше да е до смърт. При тази мисъл сърцето ми спря ,а ръцете ми затрепериха. Райън беше под пряка опасност.
Черният вълк се спусна с ужасяващ рев ,нахвърляйки се върху опонента си. Двамата се хапеха ,разкъсвайки кожа и плът ,дращейки се с огромните си нокти. Ръцете в се потяха ,исках да помогна на Райън ,но бях безпомощна. Всеки път ,когато черният вълк поваляше Райън , неописуем гняв се надигаше във вените ми. Представях си как го разкъсвам ,как и последната капка живот се изцежда от него. Последва поредният удар. Райън беше повален. Вълкът го беше захапал за врата и не отпускаше хватката си. Зелената трева ке оцветяваше от течащата кръв. Погледна ме и видях колко страда,колко го боли и най-вече-колко съжалява ,че не е успял да ме спаси.
Тогава обаче не чувствах страх ,нито тъга. Чувствах гняв. Силен ,самоунищожителен. Кръвта във вените ми забушува. Всеки мускул се напрегна ,сетивата ми се изостриха до краен предел. Остра болка мина по венците ми ,по краищата на пръстите ми. Всеки мускул от лицето ми се изкриви. Заревах срещу звяра оголвайки дългите си кучешки зъби ,появи ли се на мястото на човешките. Разтворих пръстите си-на мястото на ноктите в имаше други-по дълги и изострени. Очите ми промениха кафявия си цвят в ярко жълт. Чертите на лицето ми се изостриха и знаех ,че няма да се дам без бой. Затичах се към вълка ,който продължаваше да притиска Райън. Оголих зъбите си ръмжейки. Бях извън контрол. С един ловък скок се озовах върху животното и впих острите си нокти в шията му ,разкъсвайки плътта му. Струйки кръв запръскаха от ивиците ,които бяха образували ноктите ми. Звярът изрева от болка и извъртя главата си рязко ,изхвърляйки ме настрани.

Съжалявам ,че спирам ,но до тук съм довършила частта Ако има желаещи ще продължа историята ,благодаря на #2 ОтговорОтговор с цитат
01.09.15 12:49#4КосъмаРегистрация: 31.08.15Град: ВидинОтговори: 5от: Вълкът:kiss: Аз искам да прочета цялата исторя много е интересна всякаш гледам филм направо съм ти фенОтговорОтговор с цитат
01.09.15 10:14#5Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: ВълкътБлагодаря ти и се радвам ,защото идеята ми е точно такава Продължението на 2част.
Станах бързо въпреки болката. В погледа на вълкът се четеше само едно-смърт. Тръгна устремено към мен. В този момент обаче нещо голямо и черно се стовари върху него ,поваляйки го на земята. Друг върколак,по-голям. Захапа го за врата и го притисна към земята.
Окопитих се и се затичах към Райън. Той беше приел човешката си форма и лежеше пребледнял на земята. Цялото му тяло бе покрито в рани и одрасквания, като тази на врата беше най-сериозна. Приклекнах до него и сложих пръста си на китката му-имаше пулс ,макар и слаб. При вида на безжизненото му тяло очите ми се напълниха със сълзи.
-Не можеш да умреш. Не можеш да ме оставиш.
Припомних си как се прави сърдечен масаж и изкуствено дишане. Направих всичко което мога ,но без резултат.
-Алексис-чух гласа на Иън зад себе си.
-Той умира-казах сподавено.
Иън го взе на ръце. Тръгнах след него.
-Мамка му-присви устни и спря.
-Какво?
-Няма го. Върколакът го няма.
И наистина-от вълка ,който ни нападна нямаше и следа.
-Мислех ,че съм го убил. Подяволите-изсъска през зъби.
-Иън ,сега Райън е по-важен.
Той кимна и продължихме към паркирания до игрището Шевролет.

-Трябва да го закараме в болница.
-И как мислиш ,че ще обясним необичайните рани и това ,че се лекуват толкова бързо.
-Имаш ли по-добра идея?
-Не ми е първото родео ,Алексис. Райън не е просто момче. Той е върколак. И няма да умре така ,ясно? Няма с му позволя да умре така!
Присви устните си в права линия ,а кокалчетата на пръстите му побеляха от стискането на волана.
-Аз... Просто не знам какво да правя ,съжалявам.
Иън кимна.
-Ще го закараме вкъщи.

***
Иън сложи Райън на голямата трапезна маса.
-Майка ти е медицинска сестра ,нали?
-Да.
-Ще се наложи да и се обадим. Ти се прибери ,не искам да те завари тук.
-Да се прибера?-повдигнах вежда. Как очакваше просто да си отида вкъщи ,докато Райън умира?
-Мисля ,че точно това казах.
-Няма да мръдна от тук ,докато видя ,че той е добре.
-Е ,тогава да звъннем на Мама Кейт. Ти ще и обясниш защо си тук.
След 15 минути на вратата се почука. Иън отвори и мама се появи на вратата в целия си блясък-по пижама с вързана коса.
-Съжалявам ,че ти притесних.
-Няма нищо все пак...Алексис!?
-Мамо мога да обясня. Сега има нещо по-важно.

След половин час мама успя да стабилизира Райън. Камък ми падна от сърцето ,когато пулсът му се нормализира.
-Не знам как ще ти се отблагодаря-усмихна се Иън.
-Няма нищо-отвърна мама-Наистина е странно ,че се е измъкнал почти невредим от планинския лъв.
-Е,племенникът ми е извадил късмет. Както и Алексис-погледна към мен ,сякаш ми каза-Нека видим как ще оправиш кашата.
-Впрочем ,ти какво правеше там?-мама скръсти ръце пред гърдите си.
-Ами всъщност...
-Ти не знаеш?-каза Иън спокойно ,докато едва съдържаше усмивката си. Какво ли беше намислил.
-Какво трябва да знам?
-Алексис и Райън са-прокашля се фалшиво-Сещаш сее.
-Гадже?-мама сбръчка вежди-От първия ден!? Да тръгваме ,ще си говорим вкъщи. Лека нощ ,Иън.
-Лека-усмихна се и прошепна тихо ,така че само аз го чух-Не ми благодари.
Присвих очи и тръгнах след мама.

Със Сюзън и Миранда седяхме в бара ,където ни беше запознал Райън. По едно време до нашата маса дойде високо и стройно момче ,с кестенява коса и синьо-зелени очи ,перфектно лице. Мина зад Сюзън ия прегърна през кръста. Тя се засмя ,обърна се и го целуна. С Миранда се спогледахме.
-Момичета-каза с усмивка до ушите-Това е Майкъл или иначе казано-новото ми гадже.ОтговорОтговор с цитат
02.09.15 04:49#6КосъмаРегистрация: 31.08.15Град: ВидинОтговори: 5от: ВълкътСтава все по интересно чакам продължението ... Междодругото малко да изляза от темата даи ми фб ако можеОтговорОтговор с цитат
02.09.15 08:06#7Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: ВълкътИзтрих си фейсбука преди няколко месеца Най-вероятно до няколко дена ще пусна продължението.ОтговорОтговор с цитат
03.09.15 04:04#8Потребител#161085Регистрация: 03.09.15Град: -Отговори: 6от: ВълкътПо-добре не дей да пускаш продължение...Чета,чета..и ми става лошо. :n: :n: :n: :n: :n: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn:ОтговорОтговор с цитат
04.09.15 12:44#9КосъмаРегистрация: 31.08.15Град: ВидинОтговори: 5от: ВълкътЕ недеи да четеш и готово аз искам да видя краяОтговорОтговор с цитат
04.09.15 10:09#10sibelРегистрация: 29.11.13Град: Бяла СлатинаОтговори: 10от: ВълкътПродължавааай ОтговорОтговор с цитат
04.09.15 10:10#11Потребител#161085Регистрация: 03.09.15Град: -Отговори: 6от: ВълкътNakosam Да си затваряш остата че,,, :yawn:ОтговорОтговор с цитат
05.09.15 12:43#12Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: ВълкътДобре не искам да има спорове ,Мими щом историята не ти харесва просто не я чети ,не го казвам с лошо. Приемам критика ,но щом има хора ,които искат да я продължа ,предполагам ,че утре ще кача 3 част. ОтговорОтговор с цитат
06.09.15 04:29#13КосъмаРегистрация: 31.08.15Град: ВидинОтговори: 5от: ВълкътАз пиша не говоря като си бавно рарзвиваща и ти става лошо от четене поне не досаждаи с тъпите си коментариОтговорОтговор с цитат
07.09.15 12:13#14Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: ВълкътЧаст 3
След срещата тръгнах към дома на Райън. Майкъл изглеждаше свястно момче и със Сюзън бяха хубава двойка ,но нещо в него ме съмняваше.
-Разбрахте ли нещо?-казах веднага щом влязох в дневната.
-За сега не-каза Райън.
-Мисля ,че аз подозирам някого.
-Така ли? Кой?
-Не съм сигурна ,но днес Сюзън ни запозна с новото си гадже. Казва се Майкъл и се е нанесъл в града със семейството си в същия ден ,когато бяхме нападнати. Не знам как ,но съм почти сигурна ,че има нещо странно в него. Той е нещо. Но не знам какво.
-Свръхестествените същества имат способността да усещат други като тях-каза Иън-Ще проуча този Майкъл. И ако се окаже ,че неистина е бил той , приятелката ти ще си търси ново гадже.

С Райън се разхождахме в гората. Там беше спокойно и тихо ,далеч от суматохата на града.
-Защо му е на някой да се опита да те убие?
Райън сви рамене.
-И си сигурен ,че в града няма други върколаци?
-Да ,имам впредвид ,поне до момента беше така. Впрочем...
-Да?
Райън спря пред мен и аз застанах пред него.
-Исках да ти благодаря ,че ми спаси живота. Рискува себе си ,за да ми помогнеш.
-Бих го направила пак ,ако се наложи. Но всъщност Иън спаси и двама ни.
-Да ,така е. Знае кога да се появи. И въпреки това-ако не се беше намесила...
-Но го направих-хванах ръката му несъзнателно- Всичко ще бъде наред. О...
-Какво?
-Съвсем забравих ,трябваше да се прибера до сега. А и мама искаше да напазарувам....
-Добре ,добре ,спокойно-усмихна се Райън и хвана другата ми ръка-Ще те закарам и ще се прибереш навреме ,нали?
Кимнах и двамата се запътихме към колата.
Райън ме остави на центъра. Стигнах до супермаркета и реших да мина през паркинга. Там беше тихо и спокойно и можех да помисля за случилото се в последните дни.
Долу беше тихо и хладно. Но тишината не продължи дълго. Долових познат звук от другия край на паркинга. Ръмжене на вълк. И нечие сърце ,което беше на път да се пръсне. Затичах се натам. Очите ми отново промениха цвета си в ярко жълт ,лека болка прониза венците ми. На мястото на кучешките ми зъби имаше по-дълги и остри.
Върколакът се приближаваше заплашително към нечия трепереща фигура. Това беше Патрик. Можех да позная този върколак-той щеше д убие Райън. Затичах се и застанах на пътя на вълка ,бутайки Патрик назад. Изръмжах срещу звяра и пуснах дългите си нокти. Щях да се бия ако трябва. Противно на очакванията ми ,върколакът само ме погледна и се обърна ,изчезвайки в мрака.
Обърнах се към Патрик ,който още беше ужасен.
-Виж ,Патрик ,мога да ти обясня ,но първо трябва да се успокоиш...
-Аз-заекна той-Аз знам за теб и за върколаците.
-Как така?
-Господи ,Алексис ,Райън ми е най-добър приятел.Наистина ли мислиш ,че би скрил нещо подобно от мен?
Имаше логика в това.
-Да ,прав си. Добре ,нека се махаме от тук.

На следващия ден реших да отида при Райън ,за да му разкажа за случилото се на паркинга. Когато влязох в дневната обаче , пред очите ми се появи това ,което най-малко очаквах.
Майкъл седеше с клюмнала глава ,ръцете му бяха вързани зад облегалката на стола ,около кръста му също имаше затегнато въже ,а краката му бяха приковани с други въжета за тези на стола. От носа му течеше кръв ,която бързо засъхваше.
-А ,Алексис-Иън влезе в стаята ,последван от Райън.
-Какво става?
-Оказа се права-наистина е върколак. Но доста бързо изгуби съзнание и не успях да разбера повече. За сега-сигурно след малко ще се събуди.
-Значи има шанс да се го заловили?
-Да се надяваме. Вие двамата може да се махнете от тук , следващите сцени няма да са много приятни.
Иън се усмихна ,а Райън извъртя очи.
-Хайде ,да тръгваме.
Райън хвана ръката ми и ме задърпа през вратата.

От името на неутрално лице:
Сюзън излезе от местния търговски център. Ръцете и бяха затрупани с торби ,но някак успяваше да държи телефона си.
-Значи сте заедно?
-Даа-чу се Алексис от другата страна-Още се усмихвам като глупачка.
-Значи имаш да ми разказваш много! Ако искаш днес може да... О,Боже!
-Какво?
-Алексис ще се чуем по-късно ,трябва да затварям. Чао.
-Сюзън какво ста...
По площада се скиташе безцелно слабо русо момиче ,с изпокъсани дрехи и уплашен поглед. Ръцете и трепереха. Косата и беше заплетена с листа. Сюзън бавно се приближи към нея.
-Хей? Добре ли си?
Момичето гледаше някъде в пространството с ужасен поглед.
-Ако имаш нужда от помощ ,не се притеснявай да ми кажеш. Как се казваш?
-Тереза-тихо прошепна момичето.
-Добре Тереза ,аз съм Сюзън. Имаш ли нужда от телефон? Искаш ли да се обадиш на някого? На родителите си?
-Аз...Аз Не мога до им се обадя.
-Ще ти дам телефона си.
-Не-в зелените очи на Тереза заплуваха сълзи-Ти не разбираш. Те...Те са мъртви.
Буца заседна в гърлото на Сюзън.
-Господи...-прошепна-Какво ти се е случило...
-Аз избягах ,но той Ще се върне за мен-момичето стана неспокойно и ръцете и затрепериха още по-силно.
-Кой?-Сюзън хвана ръката и-От кой си избягала?
-Вълк. Беше голям и...
-Хей знаеш ли ,може да дойдеш с мен нали? Не трябва да се скиташ сама. Ще ти дам и дрехи ,ще преоблече тези. Става ли?
Момичето кимна и двете бавно тръгнаха към колата на Сюзън.
Майкъл се събуди и остра болка прониза слепоочията му. Бавно си спомни какво беше станало.
-Крайно време беше-каза отегчено Иън-Вече си мислех ,че си умрял ,а не искам това да става толкова бързо.
-Не разбирам...Ти ме бъркаш с някого.
-Значи не ти се опита да убиеш племенника ми?
-Какво? Не съм се опитвал да убивам никого.
-Защо дойде в града?
-Разбрах ,че тук има други като мен...Дойдох за другите върколаци.
-Е ,откри ни. Но имам лоша новина-друг върколак в момента броди из Гардън Гроув и би разкъсал всичко с пулс ,до което се докопа.
-И е нападнал племенника ти?
-Точно така.
-Ако ти помогна да го намериш... Ще спечеля ли доверието ти?
-Може би. Сега ще те развържа и след час ще се чакаме пред училището. Ако не си там ,лично ще те намеря и ще ти откъсна главата.

Ще продължа частта ОтговорОтговор с цитат
08.09.15 04:52#15Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: ВълкътСюзън даде чисти дрехи на Тереза и момичето влезе да се изкъпе. През това време тя се обади на Алексис.
-Трябва да дойдеш вкъщи. Трябва ми помощ.
-Какво е станало?
-Просто ела ,става ли?
-Окей ,до десет минути съм при теб.

На вратата се почука и както се очакваше ,Алексис нахлу в къщата.
-Какво става ,Сюзън? Изведнъж ми затвори ,притесних се.
-Знаам и съжалявам ,но стана нещо много странно.
Алексис само я погледна въпросително преди да продължи.
-Днес на площада видях едно момиче. Цялата беше в одрасквания и рани и някакъв вълк убил родителите и...
-Какво!?-опули се Алексис.
-Тихо! Горе е.
-Как така вълк?-заговори по-тихо.
-Не знам ,не съм сигурна ,че е добре психически.
-Добре ,нека се успокоим. Ще се обадя на Райън.
-Добре.

Алексис отиде в кухнята ,защото не искаше приятелката и да чува разговора ,който щеше да проведе. Опасяваше се ,че знае точно какво се е случило.
-Райън ,трябва да дойдеш в дома на Сюзън веднага.
-Станало ли е нещо?
-Открила е някакво момиче да се скита по площада ,казала е ,че родителите и са били убити от вълк. В момента е тук.
-По дяволите... Идвам веднага.

Точно в уреченото време Майкъл чакаше пред входа на училището.
-Точен си-каза Иън слизайки от колата си.
-Държа на думата си.
-Не се престаравай ,а скачай в колата. Чака ни работа.
Момчето кимна и се качи в предната седалка до шофьора.
-Племенникът ти има ли някакви врагове? Възможно ли е някой да е целил точно неговата смърт?
-Мислех по този въпрос ,но най-добрият му приятел също за малко щеше да бъде разкъсан ,а преди малко Райън ми се обади ,че гаджето ти е открило някакво момиче ,което твърди ,че родителите и са били убити от вълк.
-Сюзън? Тя е добре ,нали?
-Даа ,даа. За сега.-Иън присви устни сякаш казваше нещо маловажно.
-Как така за сега? Поне знаеш ли къде може да е този върколак?
-Дойде да ми помогнеш или ще мрънкаш?
-Добре. Предлагам първо да претърсим гората. Ако е един от делтите и не приема човешка форма ,най-вероятно се скита там.
-Към гората тогава.

Тереза слезе на долния етаж ,където я чакаха Сюзън,Алекси и Райън. Кога та ги видя ръцете и затрепериха още по-силно.
-Тереза ,това са Алексис и Райън. Те са мои приятели и са тук ,за да ти помогнат.
Алексис се усмихна състрадателно на момичето ,а тя кимна и седна на дивана.
-Добре... Тереза ,нали?-започна Райън-Какво ти се е случило? Можеш ли да ни разкажеш.
Когато и се наложи да си припомни изживяното ,очите и се напълниха със сълзи.
-Пътувахме през нощта. Нещо излезе на пътя и се блъсна в колата. Тате излезе...И после чух само крясъците му-Тереза едва говореше през сълзите си-Мама ми каза да стоя в колата ,да се заключа... Не исках да излиза ,но тя излезе и...
-Спокойно ,мила-прегърна я Сюзън- Свършило е ,в безопасност си.
Райън обаче имаше още въпроси. С Алексис бяха убедени ,че е бил върколак. Но как това крехко и слабо момиче се е измъкнало живо?
-Как стигна до тук?
-Райън-изсъска Сюзън-Достатъчно.
-Последен въпрос-вдигна ръка той и се обърна към Тереза-Отговори ми само на това и обещавам ,че повече няма да кажа и дума.
Тереза кимна и избърса сълзите си.
-Престраших се и излязох. Той се появи пред мен...Беше...Вълк. Голям ,черен вълк. Муцуната и лапите му бяха в кръв-захлипа отново и за момент затвори очи ,сякаш искаше да скри нещо от самата себе си-Видях тялото на мама ,цялото в кръв. Уплаших се. Не можех да мръдна ,нито да викам. Просто стоях там.
Алексис си припомни вечерта ,в която Иън я беше нападнал. Сякаш момичето е било там и разказва точно какво е изпитвала тя в онази нощ.
-Но вълкът само стоеше и ме гледаше... Не ми направи нищо. Събрах сили и тръгнах през гората. Мислех ,че е някъде там ,че ще убие и мен... Но не го видях повече. Две нощи прекарах в гората докато стигна до тук.
-Милата-Сюзън я прегърна по-силно-Ще ти направя нещо за ядене ,мисля ,че имам спагети.
-Не... Няма нужда.
-Напротив. Сега идвам.

Майкъл и Иън ходеха през гората вече половин час ,но без резултат. Нямаше следа от вълк или пък още повече-върколак.
-Вече губя надежда-Майкъл спря и сложи ръце зад врата си. За половин час обиколихме почти цялата гора ,къде може да е...
-Не е в гората ,умнико. Дори не знаем дали може да приема човешка форма.
-Не помагаш.
-Както и ти-усмихна се фалшиво-Квит сме.
-Хубаво тогава ,някакви идеи къде е тогава?
Иън не отговори. Гледаше с присвити очи някъде пред себе си.
-Мисля ,че е точно пред нас...-прошепна.
Майкъл се обърна в посоката ,в коята гледаше Иън.
От там се задаваше момче на около 15 ,със светла коса и мускулесто тяло. Кое е странното в тази ситуация? Момчето нямаше никакви дрехи ,а тялото му бе покрито със засъхнала кръв.
-Бъди готов да го пресрещнеш-каза Иън ,без да отделя поглед от този пред тях. Майкъл кимна.
-Помогнете ми-каза момчето свличайки се на земята-Не знам какво става... Какво става с мен.

Закараха го в дома на Иън.
-Вземи-Иън му хвърли чифт дънки и тениска-Мисля ,че видяхме достатъчно.
Момчето бързо се облече.
-Как се казваш?-попита Майкъл.
-Тайлър. Тайлър Леви.
-Какво правеше в гората?
-Не знам...В това е проблема. От няколко дена се скитам в гората и...
-И се превръщаш във вълк-довърши Иън. Не му се слушаха овъртания.
-От къде знаеш? Чакай... Аз те познавам. Миризмата ти ми е позната.
-За малко не уби племенника ми. Убил си двама невинни човека ,щеше да разкъсани още един.
Ръцете на момчето затрепериха и погледът му помръкна. В главата му всичко ,което беше извършил се връщаше. Сякаш си спомняше нещо отдавна забравено ,защото е прекалено болезнено да се помни.
-Мисля ,че ще се наложи аз да те убия ,преди да превъртиш пак.
-Хей ,хейй-повиши тон Майкъл-Не мисля ,че е правил това съзнателно. Той не може да се контролира ,Иън. Не мисля ,че изобщо знае какво е.ОтговорОтговор с цитат

Facebook

Любими

Twitter