- 26.08.14 05:49#1Maria 28
![Maria 28]()
Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16Кръвна връзкаЗдравейте 
Реших да споделя с вас тази измислена от мен история. Надявам се да ви хареса!
Част 1
С Краси и Петя се оговаряхме за партито,което ни предстоеше довчера.Родителите на Ангел бяха извън страната и той се възползва да спретне купон докато техните ги няма.Ние се оговорихме и се разбрахме да се чакаме до Главния път в 19:00,където Тони ще ни вземе с колата си.Така и стана.В седем и половина и четиримата бяхме там и потеглихме към празненството.
Къщата на Ангел беше извън града,а до там се стигаше най-пряко по Главния път.Това е тесен път,по който хората избягваха да минават,защото се прокарваше през място,на което от двете страни имаше голяма гора.
Вече се стъмни и луната изгря.Точно в 20:00 бяхме пред къщата на Ангел.Това бе голяма двуетажна къща,намраща се буквално по средата на нищото. Ние слязохме от колата и чухме,че партито вътре вече е започнало.
Влязохме в къщата.Беше пълно с хора.Навсякъде имаше евтина бира,чаши за еднократна употреба и напушени тийнейджъри. Виждах познати и не дотолкова познати лица.Смесихме се с тълпата.Танцувахме,смяхме се и пихме от евтината бира докато не ни стана лошо.Запознах се с толкова много хора,на които имената забравих малко след като са ги казали.Определено по едно време атмосферата вътре ми дойде в малко повече и излязох на терасата за малко чист въздух.Навън грееше само луната,която осветяваше гората и всичко беше потънало в спокойствие.Отвън музиката се чуваше приглушено.Стоях на терасата и се взирах в дърветата пред мен.
Загледана,не усетих когато някой се е промъкнал зад мен.Две ръце се допряха до тялото ми и нещо в мен потръпна.След това едната ръка нежно отмести косата ми настари и усетих как устните се допряха до врата ми.Бях като в транс.Изведнъж нещо премина през цялото ми тяло.Лека болка полази врата ми.Сякаш нещо изпиваше силите ми.Вече различавах само силуетите на дърветата пред мен.Всичко ми беше в мъгла.
Кола.Чух двигателя на кола.Ярко червения цвят,който дори в този момент различих...Колата на Ивет!Тя излезе бързо и се развика,затича се към мен а ръцете,които ме бяха обхванали ме пуснаха и аз се свлякох безпомощно на земята.Музиката спря.Всики се бяха насъбрали около мен,а аз лежах неподвижно на дъсчения под на терасата.Ивет дойде до мен и каза на другите да се отдръпнат.Приклекна до мен и каза разтревожено:
-Лора,добре ли си?Лора!?Хайде,какво гледате,помогнете ми да я занесем до колата!
Тони ме взе на ръце,а Ивет ходеше до него.
-Ивет!Тони!Чакайте и аз идвам!-провикна се Петя и скочи до мен на задната седалка на колата.Двигателя запали отново и тръгнахме обратно към града.
Почти беше полунощ.През целия път до вкъщи бях в безсъзнание.Събудих се чак на сутринта.
Когато отворих очи,око леглото бяха насядали мама,татко и Ивет.И тримата гледах притеснено,но и с облекчение,че вече съм добре.
-Миличка,така ни изплаши!-каза мама и ме прегърна.
-Наистина много ни стресна-добави татко.
-Аз...-запелтечих,едва говорех-Аз не помня какво стана.
-Спокойно мила-каза мама-почивай си.
Мама и татко станаха и тихо се изнизаха от стаята.Изчаках вратата да се затвори.
-Ивет,кажи ми какво стана снощи-сериозно я попитах аз.
-Сега си почивай,ще говорим после.-понечи да стане момичето.
-Ивет!
-Добре...Снощи се притесних за вас,защото Сашо ми каза ,че на купона някой е щял да вкара наркотици.Като разбрах не се сдържах и дойдох.Когато пристигнах те видях на терасата с някъкъв мъж,който беше астанал зад теб.Беше като хипнотизирана.Когато се развиках той се стресна и...Ами изчезна.Сякаш се изпари.После с Тони и Петя те докарахме до тук.Те стояха до много късно,но накрая майка ти ги изпрати да се прибират.
Не разбирах.Бях толкова объркана.Все едно бях пропуснала няколко часа от живота си.Гледах с недоумление.Наистина не разбирах.Нркотици,Сашо е казал,че на партито е имало дрога!Ами ако някой ми е сложил нещо в чашата,ако това е истина...Незнаех нищо.За първи път бях толкова объркана.
Когато Ивет си тръгна по обяд,реших да си взема душ.Все още бях с роклята от снощи.Свалих я и пуснах водата.Мислех.Мислех за толкова много неща.Водата обливаше тялото ми,а аз опрях ръцете си в студената стена и се отчайвах все повече.Ами ако наистина бях взела дрога?Спомените ми бяха мътни.Изведнъж нещо падна.Спрях водата,отворих вратата на душ-кабинката и навлякох халата си.Няколко шишенца шампоан и душ-гел се бях разпилели по пода.Но те бяха в шкафа.Нямаше как някой да влезе,нашите бяха навън.А и защо им е да ги събарят?Прибрах ги и влязох в стаята.
Сушах си косата,когато чух някаква кола да спира на улицата пред нас.Спрях сешоара и се доближих до прозореца.Н улицата ни,по която рядко минаваше някой,беше спрял голям товарен камион и един млад мъж изнасяше кашони от него и ги внасяше в доскоро необитаемата къща пред дома ни.Явно някой се нанасяше там.Къщата беше наистина хубава,но заради високата цена до сега никой не я беше купувал.Но сега не ми беше до това.Включих сешоара отново.
На вечеря всички мълчаха.Мама се споглеждаше с баща ми,а аз нервно ровех в чинията си.Не бях гладна.
-О,замалко да забравя-каза мама и с тате повдигнахме глави-Знаете ли,че пред нас се е нанесло едно момче?В къщата на Петрови.Едно много младо момче,малко по-голям е от теб Лора.Много мило момче.Най-накрая не сме сами на улицата,нали?
-Да-добави тате и продължихме да ядем.
Сутринта Ивет,Петя и Краси дойдоха да ме видят.Говорехме си дълго,но никой не повдигаше темата за случилото се на партито.Нито самото парти.Както и аз не им казах за падналите душ-гелове и шампоани.Исках да се разсея.
На обяд отидох до магазина.На влизане в къщи чух мама да говори с някой.Оставих торбите в кухнята и влязох в хола.Еднин 20 годишен,млад мъж,със светло кестенява коса и черти на модел,облечен в тениска и дънки седеше на дивана с чаша чай в ръка.Някак ми стана смешно,когато видях това красиво и стройно момче да седи между плюшените възглавнички с голяма чаша чай.Но беше толкова красив,че явно забеляза как го бях зяпнала и се засмя.
-Лора,това е Виктор,новия ни съсед-каза мама.
Той стана,остави чашата на малката холна масичка и си подаде ръката,гледайки ме в очите.Така ме погледна сякаш бяхме единствените хора на света.
-Приятно ми е-каза той.Дори гласът му беше перфектен.
-Да и на мен ми е приятно-казах аз и хванах рръката му.
-Отивам да оставя чашите,веднага се връщам-каза мама,взе чашите и излезе,затръшвайки бързо вратата зад себе си.
С Виктор останахме сами.
Е-опитах да започна разговор-От тук ли си?
-Не-каза той-От Варна съм.Приеха ме да уча тук.
-О,занчи си от Варна.И...Къде си приет?
-53то Св.Климент Охридски.
-Супер и аз съм там.Значи сме в едно училище...Запозна ли се с някой?
Така разговора продължи доста дълго.Разбрахме,че имаме много общо по между си.Станахме приятели.Веднага.Говорихме си на различни теми.И така всеки ден.Или аз отивах у тях,или той идваше в нас.Говорехме си,смеехме се,понякога просто гледахме телевизия и ожесточено обсъждахме.Докато един ден не разбрах,че започвам да влюбвам в него...
В училище всичко вървеше нормално.С Виктор прекарвахме много време заедно.Той стана най-известното момче в училището.Но и аз не бях по-назад сред момичетата.Той и Тони не се разбираха много добре,но Тони разбираше какво изпитвам към него и често преглъщаше това,което искаше да му каже пряко и директно.Вече всички бяха забравили за случилото се на партито...Но аз никога нямаше да забравя това,което предстои.Нещо,което щеше да промени живота ми напълно.
Е,хора,благодаря ви за вниманието Ако ви е харесало,следва продължение!ОтговорОтговор с цитат - 28.08.14 09:07#2Райна
Регистрация: 19.08.14Град: ГабровоОтговори: 2от: Кръвна връзкаМного ми хареса, браво от мен ОтговорОтговор с цитат - 28.08.14 09:52#3Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: Кръвна връзкаБлагодаря Значи пускам 2рата част ОтговорОтговор с цитат
- 29.08.14 12:19#4Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: Кръвна връзкаЧаст 2
Един ден в пощата дойде ново писмо измежду сметките и картичките от семейни приятели.
-Лораа...Лора,ела!Има нещо за теб.-развика се мама.
-Идваам...
-Виж,това е за теб-подаде ми един хартиен плик,ровейки в останалите писма.
-За мен ли?-учудих се аз.
Качих се в стаята си и седнах на леглото.Плика беше стандартен,с цвят на рециклирана хартия.Отворих го и разбира се,вътре имаше писмо.Разгънах прилежно пригладената хартия и започнах да чета:
Скъпа Лора,
Едва сега събрах смелост и се реших да ти призная чвствата си.Никога не съм предполагал,че ще допусна някой до себе си толкова бързо.Но ти не си някой.Ти си единствения човек,който ме разбира,ти си силна,красива,добра,умна и забавна.И затова се влюбих теб.Да,обичам те.И се надявам и ти да изпитваш същото.
Виктор
Когато прочетох това,едва не изкрещях от радост.Прочетох го още веднъж,неможех да се задържа на едно място от радост.Ето защо няколко дена не се бяхме виждали и не идваше на училище.Може би е искал да помисли,да реши дали е сигурен в чувствата си.Но сега беше така.Нямах време за губене.Пооправих се и тръгнах към дома му.Тъкмо щях да почукам на вратата,когато от вътре отвори едно момиче.То се усмихна подигравателно и излезе,а аз първоначално останах в шок.Пише ми,че ме обича,а после някакво момиче излиза от тях!Влязох вътре и затворих вратата след себе си.Стаята беше разхвърляна,по масата имаше чаши от шампанско.Втози момент Виктор дойде.
-Дойдох тук заради писмото,но явно няма смисъл.Може да викнеш момичето пак.-казах аз,хвърлих писмото на масата и тръгнах да излизам,но той бързо се приближи до мен и ме хвана за ръката.Аз се обърнах и го погледнах гневно.
-Лора,виж...-опита се да каже той,но аз го прекъснах.
-Не си прави труда.
Излязох и със затварянето на вратата се разплаках.Сълза след сълза се стичаха по лицето ми.
Прибрах се и се обадих на Ивет.Когато и разказах някак ми олекна и се поуспокоих.
На другия ден в училище Виктор не дойде.
-Казах ти.Предупредих те за този Виктор-каза Тони,когато ме видя.
-Да знам.Беше прав за него-отвърнах аз.
-Антон ужасно нетактичен си.Хайде,тръгваме-каза през зъби Краси и двамата се запътиха към кабинета по математика.
-Е-въздъхна Ивет,държейки учебниците си-Знаеш,какъв е Тони.
-Знам-отвърнах аз-И точно затова още не съм му зашлевила един.
Засмяхме се и влязохме в час.Подяволите!Виктор беше в класната стая и седеше сам на последния чин.Опитах се да се сдържа.С Ивет се спогледахме и седнахме заедно.Зад нас бяха Краси и Тони.
-Деца-заговори учителя-Предполагам,че сте разбрали за забавата,която организира директора в събота.Пълна глупост,ако питате мен,но ви очакшаме по двойки в големия салон.
Чакай малко,сега ли намерихте да си организирате забвата!Часовете свършиха и се прибрах.Вечерта се позвъня на вратата.Аз бях в стаята си и слушах музика.
-Лора-извика ме от долния етаж татко-Приятеля ти е тук.
Махнах слушалките и излязох.Беше Виктор.Ядосах се.
-Момента не е удобен,съжалявам-казах аз избутвайки го през вратата.Татко излезе от стаята.Виктор задържа с ръка вратата и отново ме погледна по начина,когато се запознахме.
-Имаш ли кавалер за забавата?-попита ме той с лека усмивка.
-Не,но няма да си ти!-опитах се да затворя вратата аз,но той отново я избута,този път по-силно.
-Момичето,което видя...Не си прави изводи преди да си разбрала какво е станало.
-Не искам и да разбирам.
-Добре-усмихна се той и пусна вратата-В събота в 7 ще дойда да те взема.Лека нощ.-доближи се до мен и ме целуна,но аз го ухапах по устната.Той се отдръпна леко,погледна ме и каза:
-Като за начало е добре.
Затръшнах вратата.Едва ли говореше сериозно.
На сутринта дойде нов пакет за мен.Този път беше цяла кутия.Когато я отворих вътре имаше малка черна рокля,педя над коляното,прилепнала по тялото,с черни презрамки.Вътре имаше и бележка:
Не забравяй.Утре бъди готова до 7.
Това вече преля чашата!Грабнах роклята и отидох пред вратата на Виктор.Тропах ядосано,но никой не отвори.Погледнах и през прозореца-беше празно.Точно когато щях да почукам отново,той отвори вратата.Влетях вътре.
-Как подяволите,може да си толкова арогантен?!
-Успокой се-опита се да ме хване за ръката.
-Спрете да ми казвате се успокоя!Спокойна съм.Просто искам да ме оставиш на мира.Моля те.
Тогава Виктор дойде,приближи се към мен,хвана ме за ръката и каза:
-Добре.Но първо ме изслушай.
-Добре ще те изслушам,но не очаквай да размисля.
Седнахме в хола и той започна:
Родих се в много бедно семейство.Родителите ми едва свързваха двата края.Майка ми почина от много тежка болест,неможехме да и помогнеем.Баща ми отиде да работи в друг град и така и не се върна.Останах напълно сам.Но втози момент на самота и отчаяние ми помогна единствено едно момиче.Тя се застъпи за мен.Показа ми живота от добрата му страна.Но ми разкри и нещо друго.Разкри ми това,че не винаги си отиваш след смъртта.Че можеш да живееш вечно.Че можеш да станеш вампир.
-Явно няма смисъл да си губя времето-станах ядосана аз,но Виктор ме хвана за ръката.
-Седни,моля те.После ако искаш ми вярвай.
Седнах и опрях лактите на коленете си.Той продължи:
-И аз не повярвах.Звучи невероятно,да,но е истина.Вампирите в реалността не са като тези в Здрач,например.Да,ние чуваме и най-малки шум,виждаме най-малкия детайл.Вампирите са бързи,наистина много бързи.Но за целтаако искаме да не изсъхнем,ни трябва човешка кръв.Това,което помага на всеки да живее-именно кръвта.
-Тръгвам си!
-Недей,моля те!Не ми ли вярваш?
-Ти как мислиш?Вярвам ли ти?
Виктор ме погледна,после стана,а аз го следях с очи.Какво ли щеше да направи?Излезе от стаята и след малко се върна с един нож.
-Наистина не е нужно да го правиш-казах притеснено аз и станах-Оставви го,моля те.
-Довери ми се.
Взе ножа и мина с него по дланта на лявата си ръка.Видях как през дълбокия прорез започна да тече много кръв.Ами сега?Грабнах една тениска и тръгнах да попивам къвта.Но когато тя малко се изтри,забелязах,че от прореза няма и следа...
Цяла вечер неможах да заспя и мислех за случилото се.Все още бях много объркана.Не казах на икой нищо за стналото,защото Викотр ме предупреди,че не трябва никой да разбира.На утрешния ден предстоеше забавата.
Стана 6:30.Натиснах бутона за изключване на алармата.И без това не бях мигнала цяла нощ.Взех си душ и се облякох.След това излязох да се разходя.Цял ден гледах роклята от Виктор,която искаше да облека.Всияко беше толкова странно.
Стана 6:00 и аз започнах да се приготвям.Облякох роклята,сложих си очна линия,изправих си косата и обух обувки на висок ток.
Точно в 19:00 на вратата се почука.Тате отвори и аз слязох.Виктор стоеше на вратата с черни дънки и тъмносиня риза.
-Е-тръгваме ли-подаде ми ръка той и се качихме в колата му.
Той седна зад волана,а аз се настаних до него.Запали черното си БМВ и тръгнахме към училището.През целия път до там никой не обели нито дума.
Стигнахме до училището.Всичко беше празнично украсено.Влязохме в големия салон,като Виктор ме държеше под ръка.Всички ученици се бяха събрали.
Танцувахме близо 20 минути,когато нещо привлече вниманието на Виктор.
-Ще ме извиниш ли-каза той.
Аз кимнах с глава и отидох при съучениците си.
След близо половин час Петя дойде притеснена при мен.
-Вземи това,Виктор ми каза да ти го дам.
Аз я погледанх и взех бележката от ръцете ѝ.
Този,който те нападна на партито е тук.В салона е.Чакай ме на задния вход.
Ръцете ми потрепериха,но се опитах да се държа хладнокръвно.Ако този наистина беше тук,не трябваше да подозира,че знам нещо.Извиних се и се откъснах от групата.Опитах се да се смеся с тълпата,за да стигна до задния вход.Без да искам се блъснах в едно момче.Беше на моята възраст-висок,строен,с тъмна коса и светли очи.
-Извинявай-казах аз.
-Няма проблем-отвърна той и ме хвана за ръката.Чувството,когато ме докосна...Онова чувство,което изпитах и на терасата на Ангел на купона.Сякаш една болезнана хладнина прониза цялото ми тяло.Погледнах го с изненада и уплах,а той ме гледаше арогантно с пронизващите си сини очи.
Приближих се до него и се опитах да звуча спокойно:
-Ако не ме пуснеш,ще викам.
Той се усмихна подигравателно,после пусна ръката ми и аз забързах към задния изход.Вратата заяде.Взех един пожарогасител и ударих дръжката.Чух стъпки.Някой идваше.Вратата се отвори и аз излязох на улицата.
Точно в този момент спря и Виктор,аз се качих в колата и отпрашихме.
ОтговорОтговор с цитат - 03.09.14 10:02#5Gabriela DimitrovaРегистрация: 05.07.13Град: -Отговори: 7от: Кръвна връзкаpishesh strahotno.3 4ast?
ОтговорОтговор с цитат - 04.09.14 12:23#6Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: Кръвна връзкаЧаст 3
Виктор караше,а аз се бях отпуснала на седалката и гледах празно през прозореца.И двамата мълчахме.Реших най-накрая да сложа край на това и да разбера какво се случва.
-Спри колата-казах сторго аз.
-Защо?
-Просто спри!
Той спря и двамата слязохме.
-От къде знаеш,че онзи ме е нападнал на партито?Тогава ти още не беше дошъл.
-Лора...Аз те следя от близо година.Знам кои са приятелите ти,родителите ти,знам всичко за теб.Познавам те напълно,Лора.
-Не ме познаваш изобщо.
Грабнах чантата си и тръгнах.Как така е бил толкова близо през цялото това време и дори не съм подозирала!?
Той тръгна след мен и ме хвана за ръката.
-Хей,къде отиваш,опасно е,качи се в колата ще те закарам.
-Опасно било...Когато бях на терасата с онзи луд не беше опасно,така ли?Или е интересно да гледаш,ами,може би как ми пият кръвта,нали?Махни се и ме остави намира!
Опитвах се да изглеждам решителна и студена,но всичко ме теглеше към него.Въпреки това дръпнах ръката си от неговата и тръгнах пеша към вкъщи.Едвам ходех на високите си токчета.Беше съвсем тъмно и единствено лунната светлина осветяваше пътя.След малко Виктор отново дойде и спря черната си кола,която сякаш се сливаше с ноща,до мен.Свали прозореца си:
-Е,качваш ли се?
Погледнах го снизходитлено,след което влязох в колата и тръгнахме към домовете си.
В неделя с Петя и Сашо щяхме да ходим на кино.Изправях си косата пред огледалото,когато чух шум.Идваше от хола.Изключих пресата и слязох по стълбите.Когато влязох в хола обаче,нямаше никой...Шума.Сега се чу от коридора.Приближих се предпазливо,с малки крачки натам.Но отново нямаше никой.Изведнъж нещо ме сграбчи и ми запуши устата.Опитвах се да извикам,но неможех.Пусна ме и аз си поех дълбоко дъх.Когато се обърнах...Мамка му.Това беше той.Този,който ме ухапа на терасата,който щеше да ме нападне и на партито ако не беше Викор.Викор!Той живееше отсреща и щом беше вампир,щеше да ме чуе.
-Помооощ!-извиках аз.
Тогава той се приближи и отново ми запуши устата.
-Спокойно-каза тихо и доближи устните си до челото ми-Няма да те нараня.Сега ще те пусна,но ми обещай,че няма да викаш.Обещаваш ли?
Кимнах.Той ме пусна.Усмихна се леко.Успях да го огледам-висок,строен,с тъмно кафява коса и сини очи.Беше околко 20 годишен.Поне явно на толкова беше умрял...
-Какво искаш от мен?
-Хаха-усмихна се подигравателно той-Какво искам от теб?Искам...Ами искам всичко.Като за начало,трябва да дойдеш с мен на едно много специално място.
-Знаеш ли какво-Майната ти!
-Много си смела,Лора-усмихна се той и се приближи до мен.
Видях,че нещо в очите му се промени.Станаха по-тъмни,почти черни.Кожата му стана по-бледа,като изсъхнала...Леко отвори устните си и се усмихна.Кучешките му зъби бяха удължени,като на хищник.Всичко в мен се разтрепери,пулса ми се усили.Неможех да повярвам на това,което виждам.Само при едно движение можеше да ме разкъса...
-Е,Лора-заговори той и отново започна да добива красивия си човешки облик-Ще дойдеш ли с мен?
-Добре-отсякох аз.
Когато излязохме на улицата беше спрян черен лъскав Мерцедес.
-Госпожице-каза той,отваряйки ми предната врата.
Погледнах го,след това отклоних погледа си към прозореца на Виктор,но него го нямаше.Качих се в колата и тръгнахме.
-За протокола,казвам се Николай.А ти си едно много хубаво момиче...Сега разбирам защо Виктор те харесва.
-Познаваш Виктор?-поптиах аз.
-Да кажем,че сме се засичали.
Забелязах,че вече излизахме от града.
-Къде отиваме?Защо излизаме от града?
-Ще видиш.Изненада е.-усмихна се и ме погледна със сините си очи.
Аз се обърнах на другата страна и отново загледах през прозореца.
След още половин час той спря пред стара изоставена къща.Двора беше пълен с изсъхнали листа,а посредата имаше мраморна статуя на момче с гарван на рамото.Слязох от колата и огледах наоколо-отвсякъде имаше само гора.
-Пристигнахме-каза Николай,затваряйки вратата на колата.
Изгледах го строго,а той ми подаде ръка.Хванах го,колкото и да не исках незнаех на какво е способен.Запътихме се към стълбите и след като ги изкачихме,той отвори вратата,тя изкърца и пред нас се разкри една огромна празна къща.Само голи стени,покрити с прах и паяжини...
-Това ли е специалното място?-попитах аз.
-Ще бъде забавно,Лора.Обади се на приятелите ти.
Погледнах го учудено.Какво ли искаше да прави?Да събере всички ни и да ни убие?
-Няма да го направя-отсякох накрая.
-Мислиш,че искам да ги нараня?Хайде де Лора,направи го за купона и им се обади.Помнош колко ни беше забавно на онзи купон,нали?-погледна ме арогнтно и се усмихна отново.
Извадих телефона си и набрах Ивет.След малко тя вдигна:
-Да.
-Ало,Ивет.Аз съм,Лора.
-Да,Лора,кажи.Да не е станало нещо?Звучиш странно,добре ли си?
-Не,не,добре съм.Просто...Искам да дойдеш на едно място.Спешно е.
Описах и мястото.
-Добре,до 40 минути съм там.Но защо трябва да се срещаме там?
-Ще видиш.Изнаенада е.
Затворих телефона.След това се обадих на Петя и Тони.
-Защо го правиш-попитах накрая аз.
-Защото е забавно,Лора.Не мислиш ли?
-Знаеш ли какво мился?Че си луд.Мисля,че си луд,извратен изрод,това мисля аз!И ако искаш ме убий-не ми пука!Но не пипай тях.
Николай ме погледна,приближи се бавно до мен.Поех си дълбоко дъх,сърцето ми щеше да изскочи,но не отстъпих назад.Дойде още малко към мен.Вече нищо не ни делеше.Погледна ме в очите и нежно допря устните си до моите.
Вече се стъмваше.Ивет пристигна.След малко дойдоха Тони и Петя.
Спряха пред къщата и се заоглеждаха.
Излязох през вратата.По изражението ми явно бяха разбрали,че нещо не е наред.Спогледаха се.От мен се очакваше да ги поканя вътре.Трябваше да го направя,в противен случай Николай щеше да убие всички.
-Хей Лора,какво става,защо ни извика на това място?-попита Тони.
Ивет само м гледаше печално.Явно беше разбрала какво предстои.
Ръцете ми се разтрепериха.От очите ми потекоха сълзи.
-Бягайтее!-извиках накрая аз-Махайте се от тук!!
-Къде е Петя!??-каза Ивет пребледняла.
Тони я погледна шокиран.Нещо се случваше.Вятърът забуча,изсъхналите листа пърхаха из въздуха.
-Петяяя!!-завикаха Тони и Ивет–Петтяяяяяяя!!
Аз стоях и гледах някъде пред себе си.Бях отчаяна.За първи път бях толкова отчаяна.Чувствах се безпомощна и слаба.Какво можех да направя срещу него?
Стегнах цялото си тяло и избърсах сълзите си.Той беше някъде в къщата.Обърнах се и влязох отново вътре.Беше тъмно.
Ходех бавно по призрачните коридори и стъпките ми отекваха.Оглеждах се и очаквах вампирът да изскочи от някоя празна стая и да ме сграбчи.
Писък.Писъкът на Ивет!
Изведнъж някой ми запуши устата и обхвана кръста ми с другата си ръка.Сърцето ми за миг спря.Но този път не се чувствах уплашена.Чувсвах се защитена.Ръцете,които ме бяха обвили се отпуснаха.Това беше Виктор!
Когато го видях усетих успокоение.Вече не бях сама!Прегърнах го и се разплаках.Той нежно ме погали по косата.
-Лора-каза тихо той и обхвана лицето ми с ръце-Чуй ме,трябва да се махнеш от тук веднага,чу ли?Аз ще помогна на Ивет и останалите.
Кимнах с глава и тръгнах към вратата.Отпред видях колите на Виктор,Николай,Тони и Ивет.Качих се в тази на Ивет и тръгнах.Едва държах волана,ръцете ми така трепереха!Дали Виктор щеше да се справи?Николай беше по-висок от него,ами ако...Спрях колата и опрях главата си назад.Започнах да плача неудържимо.Сълза след сълза се стичаха по лицето ми.Отново запалих двигателя,но този път обърнах.Тръгнах отново към къщата.
Там отново беше празно.Но чувах нечий писъци отвътре.Излязох от колата и затръшнах вратата.Затичах се към задния двор.На мраморния под лежеше някой...Петя!Затичах се и приклехнах до нея.Имаше пулс,но беше слаб.На врата ѝ имаше две малки рани.Бяха същите като моите,които бях открила на врата си в онази нощ.Явно беше изгубила доста кръв.Но неможех да я пренеса сама до колата.Хванах я под мишниците и започнах да я влача.Беше като труп,но имаше мулс.Ръцете ми трепереха.Вече бе настанала гробна тишина.Завлачих Петя до колата и я сложих на задната седалка.Върнах се в къщата.Качих се по стълбите и видях Тони.Беше блед като платно.
-Тони-опитах се да сдържа радостта си,че го виждам-Боже,жив си!
Отидох до него и го прегърнах.
-Лора...Те са...-едва говореше момчето.
-Спокойно,чу ли?-опитах се да го успокоя аз,въпреки,че самамата аз се нуждаех от успокоение.-Къде са другите?
-В стаяата-посочи той вратата зад гърба си.
-Добре-казах аз-ти слез и се качи в колата на Ивет.Петя е там,но има нужда от помощ.Закарай я до града,чу ли?
-Да...Да.-каза Антон и слезе по стълбите.
Аз се приближих към вратата.Всичко в мен се беше обърнало,сърцето ми биеше като лудо.Хванах бравата и бавно я бутнах надолу.Когато влязох вътре бяха Ивет и Виктор.Тя стоеше надвесена над него,а той лежеше на земята.Но от Николай нямаше и следа.
-Господи,Лора добре,че си тук–възкликна Ивет,опитвайки се да сдържи сълзите си.Той е много зле.Опита се да се бие с него...Боже,още съм в шок.
Приближих се.Виктор цели беше вкръв.Дрехите му бяха разкъсани.Дъхут ми за миг спря.Очите ми отново се напълниха със сълзи.Приклекнах до него и го погалих по лицето.Раните му зарастваха,но много по-бавно от предишния път,когато сряза ръката си с ножа.Трябваше да възстанови силите си.Трябваше му кръв.Взех едно счупено стъкло от пода.Не беше много голямо,но достатъчно остро.
-Какво подяволите правиш-попита изумена Ивет.
Направих се,че не я чувам.Гласа и отекна в главата ми и сякаш изведнъж бяхме сами...Само аз и Виктор.Стиснах очи и взех стъклото.Бавно го прокарах по ръката си.Болката беше неописуема.Стиснах зъби и наклоних ръката си над него.Капките кръв започнаха да се стичат по устните му.Очите му се размърдаха.Ставаше по-добре.Но аз губех силите си...ОтговорОтговор с цитат - 22.09.14 06:13#7viktoriqРегистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: Кръвна връзкаоощеееее искам продължениеОтговорОтговор с цитат
- 21.10.14 04:46#8Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: Кръвна връзкаЕто я и част 4
Неусетно бях заспла и немразбрах как съм стигнала до леглото си.Ивет ми разказа,че след като семе възстяновил,Виктор ме е завел в къщи.Миналата нощ се бяха случили толкова странни неща...Опитвах се да си спомня какво точно стана,но главата ме болеше ужасно много и реших просто да не мисля за това.Влязох да се иькъпя.Посл изправих коста си,сложих си малко спирала и гланц и обух тесни дънки.Трябваше да отида при Виктор,за да му благодаря да науча всичко за вампирите.
Потропах на вратата и след съвсем малко той отвори,сякаш очакваше,че ще дойда.Беше с бяла тениска и дънки.
-Задравей-усмихна се леко той-Влизай.
Във въздуха се носеше аромат на восък и смола.
-Аз...-обърнах се към него-Исках да ти благодаря за това,че дойде и ни спаси.Ако не беше ти Николай сигурно щеше да ни убие.
-Всъщност аз трябва да ти благодаря-приближи с е към мен-Все пак ти ми спаси живота-погледна той към лявата ми ръка.Още ме болеше лед прореза от стъклото.За пръв път бях направила подобно нещо за някой и се чувствах щастлива,че го бях направила.
-Добре ли си?-приближи се още и хвана ръката ми.
-Да-погледнах го аз-Поне така мисля.
Виктор изглеждаше видимо уморен и измъчен от нападението на Николай.Все още беше блед и отпаднал.
-Виктор,бих искала да ми разкажеш повече за...Вампирите.
Той ме погледна,наля си чаша уиски и седна на дивана.Аз се настаних на креслото до него.
-Може би преди не би ми повярвала,че вампирите са истински-започна той-но сега си готова да разбереш за тях.Но трябва да ми обещаеш,че няма да кажеш на никой какъв съм аз или Николай.
-Обещавам.
-Добре.Вампирите са хора,които възкръсват след смъртта.Ритуала за превръщане е сложен-трябва да пиеш човешка кръв,след това да те убие вампир.След няколко часа се събуждаш.Да си вампир значи да си безсмъртен,сетивата ти са по-развити,ставаш по-силен и бърз.Но за да се подържаш жив трябва да пиеш кръв.
-Ами слънцето?
-То ни дразни,но не ни вреди или изгаря.
-Защо дойде тук,Виктор?Защо дойде в Пловдив?
-Заради теб.
При тези думи жялата настръхнах,пулса ми се усили,всичко в мен се преобърна.
-Казах ти,Лора,следя те от близо година,доста време само ти беше в ума ми...
-Но защо дойде чак сега?
-Едва сегабсъбрах смелост да дойда при теб.Защото неможехме да сме заедно,ако не знаеш тайната ми.
-Сега я разбрах.И още имам чувства към теб,Виктор.Влюбих се в теб още като дойде тук.Но неможе да сме заедно докато всичко не се изясни около нас.Което ми напомня,от къде познаваш Николай?
-Преди време се бяхме засекли в един бар.Тогава той се беше сбил с един и ако не бяхме аз и още две момчета щеше да го убие.Тогава се запознахме.Той също беше вампир,но се бе превърнал скоро и още незнаеше какво върши.Сприятелихме се.Ходехме по барове и заведения,забавлявах ме се.Един ден се запознах с момиче на име Михаела.Влюбихме се и не след дълго станахме гаджета.Тя незнаеше,че съм вампир.Случи се така,че тя и Николай се запознаха.Той се влюби в нея и започна да я преследва,опита се да я прелъсти,въпреки че с нея бяхме заедно,а той беше най-близкия ми приятел.Казах му да я остави.Не м послуша и продължи да я преследва,да се опита да я накра да се влюби в него.Но тя го отхвърли.Той не понесе това и я уби.От тогава с него сме смъртни врагове.Страх ме е за едно обаче-сега ще се опита да напряви същото с теб.
***
Деня в училище мина както обикновено.Едва се сдържах да не разкажа на Ивет това,което ми каза Виктор сутринта.Но не го направих,защото обещах.Обещах му да не казвам.Петя не дойде на училише,а с Тони цял ден не обелихме и дума.Чувствах се виновна за това,което се случи,което преживяха те.
Вечерта с мама,тате и по-малката ми сестра Мони вечеряхме.Мама забеляза,че съм умислена,но не попита какво ми е.След вечеря всички се качихме по стаите си.Седнах в леглото и взех лаптопа на краката си.След малко се сетих,че не съм изгас ила лампата на долния етаж.Когато се върнах в стаята си застинах на място-един огромен тъмнокафяв бухал бе кацнал над гардероба ми.Той ме гледаше втренчено с жълтите си очи,както лъвът гледа антилопата преди да нападне.
С бавни и леки стъпки се приближих до скрина,който беше зад мен,без да откъсвам поглед от птицата.Ръцете ми затрепериха.Усещах,че нещо ще се случи.
Изведнъж бухълът нададе оглушителен писък,размахна криле и стремглаво се насочи право към мен.Рефлексивно грабнах една тежка ваза,намираща се на скрина,и замахнах силно с нея,Птицата се удари вмстъклото,а при силния удар то се счупи и бухалът излетя.Зарадисилният замах се свлякох на земята и взата се затърколи по пода.Сърцето ми щеше да изскочи.Още имах чувството,че тази птица е кацнала и ме гледа от някъде,все едно ще полети и ще ме сграбчи с дългите си,остри нокти.
Нашите не бяха чули как прозореца се счупи и имах време да почистя.
На следващия ден казах,че някакво хлапе е хвърляло камъни по прозореца ми,но така и не съм видяла кое е .Веднага отидох при Виктор и му разказах какво се е случило вечерта.Той видимо семпритесни и ми каза да отида при Ивет,докато не ми се обади.Така и направих.
Приближавайки къщата и чух гласове.Краси стоеше вцепенена на вратата.На един клон беше кацнал бухала!Всичко в мен потрепери.Хищната птица беше втренчилампоглед в момичето и всеки момент щеше да нападне.
-Красиииии!-извиках-Влез вътре!Краси влез в къщата!
Тогава тя ме погледна уплашено и се шмугна вътре.Бях успяла да привлека вниманието на бухала.Той нададе писъка си отново и за броени секунди се надвеси над мен.Вкопчи ноктите си в раменете ми и започна да ме влачи,същевременно летейки.Болката,която изпитвах от впилите се в раменете ми нокти бе неуписуема.Краката ми се влачеха по земята,а с ръце бях обхванала краката на птицата.Удрях я,впивах пръсти в плътта и,но тя не отпускаше смъртоносната си хвтка.Изведн
ОтговорОтговор с цитат - 21.10.14 08:22#9viktoriqРегистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: Кръвна връзкаискам продължение :y: ОтговорОтговор с цитат
- 23.10.14 01:04#10****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Кръвна връзкаТази снимка алкохола в чашата ми ли рекламира, или дава някакво напътствие?
Защо правите от хората алкохолици? Защото никой не ви търси сметка за това?ОтговорОтговор с цитат - 23.10.14 09:13#11viktoriqРегистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: Кръвна връзкакоя снимка :blush: ОтговорОтговор с цитат
- 23.10.14 05:42#12****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Кръвна връзкаРекламната снимка - тя позира, а основните неща за реклама не са толкова много - основно са наркотици и секс
.ОтговорОтговор с цитат - 24.10.14 04:17#13****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Кръвна връзка
ОтговорОтговор с цитат - 01.12.14 02:42#14Maria 28Регистрация: 23.12.12Град: -Отговори: 16от: Кръвна връзкаЕто я и следващата част Съжалявам за закъснението,с което я пускам.
Изведнъж нещо профуча покрай нас.Беше като бърза сянка,която пронизваше въздуха.При всяко профучаване се чуваше свистене.Бухалът отпусна хватката си и скоро се свлякох на земята.Виеше ми се свят,а раменете и краката ме боляха неуписуемо от ужасното влачене по земята.Видях как някой се приближава към мен.Обувките ня някой.Побързх да се изправя.Беше Николай.
-Добре ли си?-каза той.Звучеше учудващо загрижен.
-Да-отговорих троснато и го погледнах сърдито.За разлика от мен,той ме гледаше разтревожено и грижовно.След като видя,че наистина съм добре,арогантната му усмивка отново се изписа по красивото му лице.
-Ако не бях дошъл,щеше да си мъртва-заяви самодоволно.
-Така ли...Тогава защо дойде?Защо ми помогна?
-Защото е забавно.
-И кое по-точно?
-Това,че вече си ми длъжница.
След като каза това се обърна и самоуверено продължи надолу по улицата.Аз стоях безмълвно няколко минути,след което влязох в къщата.
-Господи,Лора,какво беше това?-разплакана ме прегърна Ивет.
-Добре ли си?-допълни Краси с насълзени очи-Какво беше това?
-Незнам-отсякох сериозно-Важното е,че вече го няма.
***
Трите седяхме в хола и гледахме празно нанякъде.Скованата тишина беше развалена от позвъняването на телефона ми.Станах и се запътих да говор към кухнята.
-Защо не говориш тук-каза Ивет.
-Ивет,моля те,не е сега момента.Трябва да се обадя.
Познавах я много добре и сега беше твърдо решена да разбере какво става.Но едва ли беше редно.
Отидох в кухнята и се затворих,уверявайки се,че момичетата няма да чуят разговора ми.
-Ало,Виктор...
-Лора!Лора добре ли си?
-Да.Мисля.
-Какво стана?Това,което ми каза Николай вярно ли е?Бухалът появи ли се отново?
-Да,появи се.Бях пред къщата на Краси,той ме сграбчи и започна да ме влачи...-думите заседнаха в гърлото ми.Изведнъж се почувствах ужасно тъжна,сълзите се стичаха една след друга по лицето ми.
-Лора,чуй ме,трябва да се успокоиш.Заключете се и не излизайте от къщата докато не дойда,чу ли?Стойте там!Идвам.
-Добре-казах и избърсах сълзите си.
-Лора
-Да?
-Обичам те.
След като каза тези думи затвори телефона.Защо си замълчах,защо не му казах какво изпитвам.Сега обаче нямаше време за това.Върнах се в хола.
-Кой беше–попита Краси.Не че я интересувааше толкова,колкото искаше да създаде някаква тема за разговор.
-Виктор.
Седнах на креслото и се загледах през прозореца.Сърцето ми спираше при всеки лек шум,всяко трепване на клоните на дърветата отвън.
След близо половин час на вратата се почука.Виктор беше дошъл.Отворих вратата и го прегърнах силно.Първоначално той се изненада от реакцията ми,но след това и той ме прегърна.Стояхме така околко минута,след което го пуснах,а той обгърна лицето ми с ръце.
-Наистина ли си добре?-погледна ме загрижено.
-Да,добре съм.Благодаря,е дойде.
Той се усмихна нежно и двамата влязохме в хола при останалите.
-Е,разбирам какво ви се е случило преди малко.Какво сте видяли.-започна той,звучеше толкова спокойно-След онази вечер в къщата в гората знаете какви сме ние с Николай.Предполагам,че изпитвате отвращение,страх към мен,но аз не бих наранил никоя от вас.И искам да ви помоля за нещо-да не разказвате на никой какви сме аз и Николай.Никой не трябва да разбира тайната ни.
-И как можем да ти вярваме?-отсече остро Ивет.
-Можете да ми имате доверие.Повярвай ми.Не е в моя полза да ви наранявам.Сега обаче имаме друг по-сериозен проблем.
-Бухалът,който нападна Лора?-предположи Краси.
-Да.Бухалът,който я нападна...
Така,това е за сега Съжалявам,че е толкова кратко,но следващата част ще е по-дълга.Благодаря за отделеното внимание :y: ОтговорОтговор с цитат - 04.07.15 07:33#15viktoriqРегистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: Кръвна връзкапродължение :y:ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest