Моите форумни теми

Здравейте Мисля да започна история ,ако ви харесва ще напиша и продължение. Лагер 23. Охранителите наблюдаваха внимателно придвижващите се затворници от скенера за проверка до влака. Всички бяха привидно еднакви-облечени в оранжеви гащеризони ,ръцете им бяха оковани с белезници. Но ако се загледаш по-дълго разбираш ,че това е една мозайка от мъже и жени ,с дълга и къса коса ,замислени и ядосани-те просто бяха различни. При качването във влака висок гологлав мъж удари с глава един от стоящите на перона охранители. Униформеният залитна и се строполи. Настана суматоха ,а бунтовникът беше неутрализиран с електрошок в ребрата. Чу се изстрел във въздуха ,но това не усмири затворниците. Охранителите насочваха оръжията си към всеки ,който се противеше да влезе във влака. -Къде ни водите? Нямате право просто да ни размъквате ,какво става? -Вие сте най-долната измет на този град ,имаме прво да правим всичко. Качвай се и не ми губи времето. Гологлавият се изплю в лицето на полицая и се качи във влака. По коридора се виждаха само пейки от двете страни на прозорците. Всеки ,който се опитваше да стане беше усмиряван с палка или електрошок. Блеър ,40 годишен обирджия и наемник усмелил се да се изплюе в лицето на човек ,който имаше пълномощието да му пръсне мозъка ,седна до високо и слабо момче с приятно изражение и топли кафяи очи. Той гледаше спокойно и не се съпротивляваше за разлика от други затворници. -Хей ,приятел ,за какво си тук? Имаш ли 18? Момчето се обърна към Блеър и се ухили. -Какво ми се лендзиш насреща? Не си ли малък да си тук? А? Какво направи ,открадна Сникърс от лафката в училище? -Застрелях инструктора си по стрелба. Каква ирония ,нали? Беше някаква дребна риба ,но все пак кучият син си беше отрепка. Платиха ми да му пръсна мозъка и пфуу. -Сигурно се е***аш.-опули се Блеър-Виж го ти малкия. Как се казваш? -Джей. -Джей...-Блеър вдигна вежди-Намираш се във влак с най-опасните престъпници в цялата страна ,схващаш нали? Добре правиш ,че си държиш устата затворена. -Ти не си поплюваш. Каква е твоята история ,дядка. -Хей ,хей ,кротко каубой. Аз съм в разцвета си. О,да ,колко неучтиво. Казвам се Блеър. Няма как да не ме знаеш. Джей го гледаше празно. -Стига бе...Атентата в Държавна сигурност? Не ти говори нищо? А? Не гледаш ли новини? -Няма значение. Ти също не знаеш къде ни водят. Никой не знае. В гласа на момчето се прочете отчаяние и дори лека доза страх. -Да не те е шубе-иронично подхрвърли Блеър-Виж ,хлапе. Не знам кой те е натикал тук ,но няма място за страх. Дори сега да ни закарат в пустоща и да ни разстрелят ,дори това-Блеър натърти на думите си и направи пауза-Трябва да приемеш съдбата си с гордо вдигната глава,ясно. Джей кимна. В това време в купето отново настана суматоха. Вниманието се насочи към една от вратите. Един от полицаите говореше нещо с висок тон. Блеър стана и дори Джей се надигна да види случващото се. Момиче с дълга лилава коса беше насочило автомат към един от охранителите. Собствения му автомат. -Ръцете горе ,малък разбойнико-каза тя със закачлив глас. -Тая к**ка е луда-отбеляза Джей. Не след дълго момичето беше повалено от електрошока на друг полицай. Падна гърчейки се на земята. -Още някой ще ни губи ли времето?-извика ядосан униформения. Тишина. -Е ,добре тогава. Фернандес,затваряй вратите!-нареди на някой отвън-Тръгваме! За броени минути влакът затвори врати и бавно потегли ,ускорявайки постепенно скоростта си. В купето цареше пълна тишина. От време на време престъпниците се споглеждаха. Имаше по един охранител на всеки трима човека. Въоръжени с оръжия ,никой не искаше да се опълчва на полицаите. Или може би не още. -Имам идея-прошепна някой от другата страна ,седящ до Джей. Беше към 30 годишен ,с хитра физиономия и умни очи.Блеър го изгледа под вежди ,уверяваше се ,че говори на тях. -Какво?-попита тихо Джей. Един от охранителите чу шушукането и се обърна заплашително. -Без приказки. Мъжът ,който беше проговорил вдигна ръце в знак ,че не прави нищо. След няколко минути срита Джей. -Какво правиш?-попита учудено момчето. Опиташе да се прикрие ,но явно беше под напрежение. -Какво става тук?-охранителят се обърна.-Ти-посочи към мъжа до Джей с автомата си-Премести се. Веднага. Мъжът стана бавно и се спогледа с Блеър. Той кимна в отговор. -Този е намислил нещо-прощепна Блеър на момчето до себе си. -Какво? -Не знам. Бягство ,бунт. Трябва да го разпространим до повече хора. Тези са нищо без оръжията си ,а оная мацка веднъж успя да пу вземе патлака на тоя. Значи и ние можем. -На къде биеш? Охранителят ги погледна строго. Явно беше заподозрял нищо. -Млъквай хлапе ,не се вълнувай много-каза Блеър престорено с по-висок глас,за да не се усъмнят в плана им. Мъжът ,дал начало на заговора ,седна до момичето с лилавата коса. Тя седеше със скръстени крака и гледаше замечтано през прозореца. -Ей ти ,как се казваш? -Ъх?Аз ли?-попита с детски глас тя. -Аха. Аз съм Уил. -Приятно ми е ,Изи. Изабел. -Е ,Изи, мисля ,че ти е скучно тук ,а? -Мхм-Изабел сви устни и кимна отвърдително. -Какво ще кажеш да се махнем от тук? За после знам един много луксозен ресторант. -Хмм...-погледна нагоре момичето ,след което се усмихна широко-Да го направим! -Така те харесвам-каза Уил и огледа хората около себе си. До него седеше грозноват мъж ,с голям нос и устни ,който гледаше сериозно някъде в пространството. -Ей готин ,с нас ли си? Едрият мъж го изгледа сериозно и изпръхтя ,което накара Уил едвам да се сдържи да не се засмее. -Виж приятел ,знам ,че не ти се стои тук. Сега е нашият шанс. Можем да ги бием ,после всеки си хваща пътя ,нали? Мъжът само го изгледа сериозно и каза с плътен глас: -Не съм ти приятел.-след което продължи да се взира напред. -Ясноо,с този няма да стане...-въздъхна Уил и погледа му се спря на нещо пред него. Високо мургаво момиче с къдрава коса. -Пссст-Уил погледна предпазливо към охранта ,после пак към момичето. Тя се обърна. Уил и направи знак да дойде. Охраната я погледна подозрително и тя поклати глава в знак на отрицание. Изабел ги наблюдаваше през цялото време. Когато високият униформен мъж се обърна тя се претърколи по земята до другата страна на купето. Клекна в краката на красиво синеоко момче и сложи ръцете си на коленете му. Къдрокосото момиче седеше до него. -Слушайте сега ,аз и приятелят ми имаме план. Ако искате да се махнете от тук с нас ,може да ни помогнете. От другата страна Блеър и Джей наблюдаваха всичко. -Какво ще правим?-прошепна Джей. -Очаквам да ми даде знак. Нали си добър с оръжията? -Бях най-добрия в спортната стрелба. Не пропускам. -Супер. Ще ни е от полза. Когато онзи хахо ми даде знак ,ще разсея тоя отпред. Искам да му вземеш оръжието и да отстреляш колкото се може повече от тия тъпаци ,разбрахме ли се? -Какво получавам аз от цялата работа? -Свободата си ,хлапако ,малко ли ти е? Уил следеше разговора между Изабел и двамата пред тях. -Замислете се ,по-добри сме от тях-убеждаваше ги тя-Ще се измъкнем от тук. С нас ли сте? -Те имат автомати ,обмислихте ли това?-попита през зъби къдрокосото момиче. -Е ,и?- вдигна вежди Изабел. Последва мълчание и тя завътя очи.-Добре ,пъзльовци,сама ще се оправя. Приятно гниене зад решетките. Тя понечи да стане ,когато синеокото момче хвана ръката и ,докато гледаше охраната да не ги забележи. Изабел се ухили и послушно седна отново. -Е? -Добре ,лудетино. Как мислиш да действаме? -Знаете ли ,до сега винаги съм успявала само с един трик-просто правя нещата. Уил се надигна ,Блеър го забеляза и направи знак на Джей. Грозноватия мъж също наостри вниманието си. Изабел стана и се преметна на ръцете си ,сложи краката си на раменете на един от охранителите ,изпрви се на раменете му и превъртя краката си ,чупейки врата му. През това време Блеър удари униформения пред него ,Джей измъкна автомата му и свали двама други охранители. Едрият мъж до Уил се изправи и блокира ръката на друг полицай ,който понечи да използва електрошока си върху него. Във влака настана суматоха.

Надявам се историята ми да ви хареса ☺ Ще пусна втора част ,ако одобрите тази! Пътувахме от пет часа. Тялото ми се беше сковало от седянето. Извадих едната слушалка от ухото си. -Още колко остава?-погледнах към предната седалка. -Около половин час,мила.Имай търпение-каза мама усилвайки радиото. Пъхнах слушалката обратно в ухото си и загледах през прозореца. От както родителите ми се разведоха с майка ми се преместихме два пъти за три месеца.Сега отивахме в Гардън Гроув.Временно в къща на някакви далечни роднини ,докато не намерим нещо "по-подходящо" в в друг град. След 40 минути подминахме табела "Добре дошли в Гардън Гроув!". Надигнах глава ,за да огледам. Изглеждаше спокойно. Малки къщички подредени една до друга ,прясно окосени дворчета,щъкащи деца с колелета... Едва ли щяхме да се задържим до края на лятото ,така че не се обнадеждавах. Скоро мама паркира пред една двуетажна къща ,с бяла фасада и голяма веранда. -Е,мисля че е това-каза и излезе от колата. Аз също се измъкнах навън. -Господи,имаме толкова много куфари-въздъхна отчаяно мама след като отвори багажника. -Ще се радвам да помогна-чух глас зад себе си. Мъжът беше висок и строен ,около 35 годишен,с черна коса и сини очи. Чаровната му приятелска,леко закачлива усмивка обясняваше защо в продължение на няколко минути майка ми си глътна езика. -Не,моля ви,няма нужда.Ниее...Ще се оправим-погледна към мен сякаш искаше помощ. За първи път я виждах толкова притеснена. Дори ми се стори ,че се изчерви. -Бих искал да помогна-мъжът говореше спокойно,но очевидно се забавляваше от заекването на мама и треперещите и ръце-Дайте това-приближи се и измъкна един от куфарите. -След вас-усмихна се и майка ми забърза да отключи вратата. Беше странно как не положи ни най-малко усилие за куфара ,който тежеше поне 15 килограма. Да ,не знаете колко много чинии и тигани имаше вътре. Скоро багажът ни беше в къщата ,а мама изказваше своите благодарности като тийнейджърка пред момчето по което си пада от 3ти клас. -Аз...Благодаря за помоща ,наистина беше много мило от ваша страна. -О,нека си говорим на ти ,все пак ще сме съседи-усмихна се той. Признавам ,знаеше как да впечатли една жена. -Така ли-мама повдигна вежди. -Да ,живея няколко къщи по-надолу. -Това е...Чудесно. -Мхмм...Е,нека се запознаем. Аз съм Иън. -Кейт.А това е Алексис ,дъщеря ми. -Приятно ми е Алексис-кимна Иън. -На мен също. -Е,ще ви оставя да се нанесете. Беше ми приятно Кейт,Алексис-усмихна се любезно-Добре дошли в Гардън Гроув. Вратата се затвори и мама се отпусна ,сякаш вече можеше да бъде себе си. Погледна ме с онзи поглед "Трябва ли да говорим за това" след което просто каза-Разгледай наоколо и си почини ,после ще разопаковаме. Кимнах и се качих по стълбите към втория етаж. Къщата беше голяма и просторна. Моята стая беше на втория етаж. Голяма спалня пред която имаше скрин с огледало ,от лявата страна до прозореца бе поставена малка тоалетка ,а от другата страна на стаята-голям гардероб. Имах и собствена баня. След като подредих нещата си с мама си поръчахме пица и гледахме филм. Тя заспа на дивана. Завих я и се качих да си взема душ. Облякох набързо къси панталонки и тениска. Точно щях да включа сешоара ,когато под прозореца си чух скимтене. Погледнах навън-долу стоеше малък джак ръсел териер ,който гледаше жално към прозореца ми. Наоколо нямаше никой. Дали се беше изгубил? Може би мама нямаше да забележи ,ако го вкарам в къщата за една нощ докато на другия ден потърся собствениците му. Слязох тихо по стълбите и излязох навън. Беше тихо и само уличните лампи светеха. Отидох под прозореца на стаята ми ,но кучето не беше там. Заоглеждах се объркано-до преди няколко минути стоеше точно тук. Излязох на улицата. От кучето нямаше и следа. Тръгнах обратно към къщата и в този момент чух нещо ,което смрази кръвта ми. Тихо ,но достатъчно силно за да го чуя ,гърлено ръмжене. Като на хищник ,готов да нападне плячката си. Обърнах се в посоката на звука. На едва няколко метра от мен стоеше вълк ,истински голям черен вълк. Краката ми се подкосиха. Сърцето ми биеше като лудо. Животното просто стоеше там и ме гледаше със стъклените си сини очи. Беше странно ,но ми бяха толкова познати от някъде. Опитвах се да изпищя ,но сякаш буца беше заседнала в гърлото ми. Събрах смелост ,обърнах се и затичах със всичка сила. Чувах как ноктите му се удрят по асфалта зад мен. Скочи отгоре ми, събаряйки ме на земята. Дъхът ми спря и всеки мускул в тялото ми изтръпна. Сърцето ми беше на път да изскочи от гърдите. Силна болка прониза рамото ми. Изведръж всичко утихна. Дъхът ми се успокои. Изправих се бавно ,коленете и лактите ми бяха ужулени и кървяха. Вълкът го нямаше. Забързах към вкъщи. Влязох бързо и заключих вратата. Мама още спеше. През ума ми мина мисълта ,че можеше да не я видя повече. Как щях да и обясня ужулванията и срещата ми с вълка. Качих се в стаята си. Влязох в банята и погледнах рамото си-ухапване. Огромен белег от зъбите на вълка. Но защо не ме беше убил? Това бе най-малкото ,с което можех да се размина. Още осмислях случилото се. Промих раните си и превързах рамото си. На сутринта бях решена да разкажа на мама всичко ,което се бе случило снощи. Слязох долу ,но нея я нямаше. На хладилника беше оставена бележка под един от магнитите:"Оставих ти пари на плота. Ще се върна довечера. Обичам те." Явно беше тръгнала към болницата. Майка ми е медицинска сестра. Качих се в стаята си и се измих. Облякох дънки и тениска с ръкав до лактите-не исках ужулванията да се виждат. Навих набързо с маша дългата си кестенява коса ,сложих малко спирала и гланц за устни. Слязох отново долу и грабнах ключовете си-мислех да изляза ,за да разгледам квартала. Отваряйки вратата се сблъсках с някой ,който определено миришеше добре. Беше момче с поне една глава по-висок от мен ,тъмна коса и кафяви очи. Определено беше красавец. От внезапната му поява дъха ми спря. -Съжалявам ,не исках да нахлувам така-усмихна се по възможно най-чаровния начин-Тъкмо мислех да почукам. -О,ами...Не мисля, че те познавам. -Живея няколко къщи по-надолу ,вчера чичо ми ми каза ,че сте се нанесли тук и реших да дойда да се запознаем ,сигурно не познаваш никого. -Значи това беше чичо ти?-присвих устни, повдигайки вежди. Чувствах се толкова неловко-И да ,не познавам никой все още. -Е,ако това е начало, аз съм Райън. -Алексис-усмихнах се аз. -Е Алексис ,ако нямаш нищо против мога да те запозная с моите приятели. Едва ли искаш цяло лято да си седиш вкъщи. -Нямаш представа колко си прав. -Е,какво чакаме тогава. Да тръгваме. Чак тогава забелязах ,че на улицата пред къщата бе паркиран излъскан черен шевролет. Пътувахме към десет минути ,през които си говорихме по общи теми. Райън беше колкото мен ,на 16. С приятелите му се срещнахме в някакво заведение. Бяха трима-две момичета и едно момче. Момчето беше най-добрият приятел на Райън-Патрик. Носеше риза и дънки и бе възможно най-забавния и приятелски настроен човек. Лесно се сприятелихме. Едното момиче се казваше Миранда ,а другото Сюзън. Миранда имаше дълга и тъмна чуплива коса и лешникови очи. Говореше толкова спокойно и ми се стори много умна. Сюзън от друга коса имаше руса коса и сини очи ,гримирани прецизно. Носеше лилава рокля ,а косата и бе внимателно оформена на букли. С нея се говореше лесно и бързо намерихме общи теми. След час в компанията им имах чувството ,че се познаваме от цяла вечност. Патрик успяваше да разсмее всички. Времето минаваше толкова бързо, че не усетих кога е станало време да се прибирам. -Хора ,мисля че трабва да тръгвам.Наистина се радвам ,че се запознахме-казах аз надигайки се от масата. -Не,моля те-хвана ръката ми Сюзън-Само още малко. -Мама се е прибрала и трябва да и помогна. -Хораа и утре е ден-ще излезем всички-обади се Патрик. -Да , ще се уговорим по фейсбук ,нали?-добави Миранда. -Добре...-примири се Сюзън-Пиши ми,че ли? -Обещавам-казах и прегърнах всички за довиждане.Когато стигнах до Райън той стана и каза: -Ще си тръгнем заедно ,ще те закарам. -Не е нужно ,запомних пътя. -И без това се прибирам ,на път в е. -Е,щом е така ,добре-примирих се аз. По пътя отново си говорихме за общи неща ,а аз се стараех да не го зяпам постоянно. За сега се провалях. Когато наближихме къщата ми обаче ,той не намали и я подмина. -Хей,туко що подмина къщата ми-надигнах се от седалката аз. -Знам-каза спокойно без да отделя поглед от пътя. -Райън виж аз наистина трябва да се прибирам... -Ще се прибереш. Обещавам-погледна ме и изглежда казваше истината-След малко ще те докарам вкъщи. Колата спря пред голяма къща.Райън слезе. Аз също се опитах ,но вратата ми беше заключена. Какво по дяволите правеше? Дойде от моята страна и отключи вратите ,отвори моята и веднага щом слязох ме хвана за ръката. -Ела-каза и ме задърпа към къщата. Беше доста силен и колкото и да се съпротивлявах нямаше смисъл. -Райън какво правиш? Пусни ме!-дърпат се със всичка сила. Той се обърна рязко ,хвана ръцете ми малко над лактите и ме дръпна към себе си ,карайки дъха ми да спре. -Виж-заговори тихо без да откъсва очите си от мен-Нищо няма да ти се случи. Никой няма да те нарани ,чу ли? Просто ела с мен. След най-много двайсет минути ще си прибереш ,обещавам. Разбра ли? Кимнах и той ме поведе към къщата. Влязохме в огромна дневна със старинни мебели. -Забави се-зад себе си чух познат глас. Иън? Чичото на Райън. За разлика от последния път ,когато го видях сега изглеждаше напълно сериозен. Очите му ,пронизващо сини ,стрелнаха строг поглед върху мен ,преди да се обърне и да извади един от масивните дървени столове изпод голямата трапезна маса. Кимна към него и Райън ме поведе натам. Ръцете ми трепереха ,а сърцето ми ускоряваше ритъма си ,макар че не бях сигурна колко още бе възможно това. Не знаех какви са тези хора и какво ще правят с мен. -Какво искате от мен-попитах сподавено ,едвам сдържах сълзите си. -Какво искаме ли? Не съм много сигурен. По-скоро любопитен. Като например защо си с дълги дънки и ръкав до лактите в този горещ юлски ден-Иън стоеше пред мен и ме изучаваше със студения си поглед. -Така предпочитам-опитвах се да успокоя дишането си. -О,аз мислех,че е заради ужулванията по кожата ти. Падна доста лошо. При тези думи кръвта ми се смрази. Слепоочията ми пулсираха ,а ръцете ми затрепериха още по-силно. -Как...От къде знаеш?-присвих вежди. Не можех да проумея как беше разбрал за това. Можех да се закълна ,че в онази вечер там нямаше никой. -Бях там ,Алексис. Все пак аз те бутнах. Това преля чашата. Не знаех какви са тези хора ,но трябваше да се махна от там веднага. -Ти си луд-едва успях да прошепна-И двамата сте луди! Повиших глас и станах. Тръгнах към вратата ,но Райън хвана ръката ми. -Алексис...-каза умоляващо. -Пусни ме-извиках и се опитах да издърпам ръката си. -Моля те ,не знаеш защо си тук.Не знаеш какво е станало всъщност. -Не искам да знам,пусни ме! -Само го изслушай ,моля те. -Спри да ме молиш-изкрещях със всичка сила. Не бях уплашена. Бях ядосана. Изведнъж Райън отпусна ръката си и аз измъкнах моята. Гледаше ме...Объркано. В погледа на Иън се четеше същото-объркване. -Какво си ти...-прошепна. Обърнах се и се сблъсках с отражението си на стената до мен. Едва сдържах писъка си. Вместо кафяви ,очите ми бяха ярко жълто-зелени. -Какво става с мен-промълвих тихо. Вече едва сдържах напиращите в очите ми сълзи. -Трансформираш се-каза Иън-Но не знам в какво. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Здравейте Реших да споделя с вас тази измислена от мен история. Надявам се да ви хареса! Част 1 С Краси и Петя се оговаряхме за партито,което ни предстоеше довчера.Родителите на Ангел бяха извън страната и той се възползва да спретне купон докато техните ги няма.Ние се оговорихме и се разбрахме да се чакаме до Главния път в 19:00,където Тони ще ни вземе с колата си.Така и стана.В седем и половина и четиримата бяхме там и потеглихме към празненството. Къщата на Ангел беше извън града,а до там се стигаше най-пряко по Главния път.Това е тесен път,по който хората избягваха да минават,защото се прокарваше през място,на което от двете страни имаше голяма гора. Вече се стъмни и луната изгря.Точно в 20:00 бяхме пред къщата на Ангел.Това бе голяма двуетажна къща,намраща се буквално по средата на нищото. Ние слязохме от колата и чухме,че партито вътре вече е започнало. Влязохме в къщата.Беше пълно с хора.Навсякъде имаше евтина бира,чаши за еднократна употреба и напушени тийнейджъри. Виждах познати и не дотолкова познати лица.Смесихме се с тълпата.Танцувахме,смяхме се и пихме от евтината бира докато не ни стана лошо.Запознах се с толкова много хора,на които имената забравих малко след като са ги казали.Определено по едно време атмосферата вътре ми дойде в малко повече и излязох на терасата за малко чист въздух.Навън грееше само луната,която осветяваше гората и всичко беше потънало в спокойствие.Отвън музиката се чуваше приглушено.Стоях на терасата и се взирах в дърветата пред мен. Загледана,не усетих когато някой се е промъкнал зад мен.Две ръце се допряха до тялото ми и нещо в мен потръпна.След това едната ръка нежно отмести косата ми настари и усетих как устните се допряха до врата ми.Бях като в транс.Изведнъж нещо премина през цялото ми тяло.Лека болка полази врата ми.Сякаш нещо изпиваше силите ми.Вече различавах само силуетите на дърветата пред мен.Всичко ми беше в мъгла. Кола.Чух двигателя на кола.Ярко червения цвят,който дори в този момент различих...Колата на Ивет!Тя излезе бързо и се развика,затича се към мен а ръцете,които ме бяха обхванали ме пуснаха и аз се свлякох безпомощно на земята.Музиката спря.Всики се бяха насъбрали около мен,а аз лежах неподвижно на дъсчения под на терасата.Ивет дойде до мен и каза на другите да се отдръпнат.Приклекна до мен и каза разтревожено: -Лора,добре ли си?Лора!?Хайде,какво гледате,помогнете ми да я занесем до колата! Тони ме взе на ръце,а Ивет ходеше до него. -Ивет!Тони!Чакайте и аз идвам!-провикна се Петя и скочи до мен на задната седалка на колата.Двигателя запали отново и тръгнахме обратно към града. Почти беше полунощ.През целия път до вкъщи бях в безсъзнание.Събудих се чак на сутринта. Когато отворих очи,око леглото бяха насядали мама,татко и Ивет.И тримата гледах притеснено,но и с облекчение,че вече съм добре. -Миличка,така ни изплаши!-каза мама и ме прегърна. -Наистина много ни стресна-добави татко. -Аз...-запелтечих,едва говорех-Аз не помня какво стана. -Спокойно мила-каза мама-почивай си. Мама и татко станаха и тихо се изнизаха от стаята.Изчаках вратата да се затвори. -Ивет,кажи ми какво стана снощи-сериозно я попитах аз. -Сега си почивай,ще говорим после.-понечи да стане момичето. -Ивет! -Добре...Снощи се притесних за вас,защото Сашо ми каза ,че на купона някой е щял да вкара наркотици.Като разбрах не се сдържах и дойдох.Когато пристигнах те видях на терасата с някъкъв мъж,който беше астанал зад теб.Беше като хипнотизирана.Когато се развиках той се стресна и...Ами изчезна.Сякаш се изпари.После с Тони и Петя те докарахме до тук.Те стояха до много късно,но накрая майка ти ги изпрати да се прибират. Не разбирах.Бях толкова объркана.Все едно бях пропуснала няколко часа от живота си.Гледах с недоумление.Наистина не разбирах.Нркотици,Сашо е казал,че на партито е имало дрога!Ами ако някой ми е сложил нещо в чашата,ако това е истина...Незнаех нищо.За първи път бях толкова объркана. Когато Ивет си тръгна по обяд,реших да си взема душ.Все още бях с роклята от снощи.Свалих я и пуснах водата.Мислех.Мислех за толкова много неща.Водата обливаше тялото ми,а аз опрях ръцете си в студената стена и се отчайвах все повече.Ами ако наистина бях взела дрога?Спомените ми бяха мътни.Изведнъж нещо падна.Спрях водата,отворих вратата на душ-кабинката и навлякох халата си.Няколко шишенца шампоан и душ-гел се бях разпилели по пода.Но те бяха в шкафа.Нямаше как някой да влезе,нашите бяха навън.А и защо им е да ги събарят?Прибрах ги и влязох в стаята. Сушах си косата,когато чух някаква кола да спира на улицата пред нас.Спрях сешоара и се доближих до прозореца.Н улицата ни,по която рядко минаваше някой,беше спрял голям товарен камион и един млад мъж изнасяше кашони от него и ги внасяше в доскоро необитаемата къща пред дома ни.Явно някой се нанасяше там.Къщата беше наистина хубава,но заради високата цена до сега никой не я беше купувал.Но сега не ми беше до това.Включих сешоара отново. На вечеря всички мълчаха.Мама се споглеждаше с баща ми,а аз нервно ровех в чинията си.Не бях гладна. -О,замалко да забравя-каза мама и с тате повдигнахме глави-Знаете ли,че пред нас се е нанесло едно момче?В къщата на Петрови.Едно много младо момче,малко по-голям е от теб Лора.Много мило момче.Най-накрая не сме сами на улицата,нали? -Да-добави тате и продължихме да ядем. Сутринта Ивет,Петя и Краси дойдоха да ме видят.Говорехме си дълго,но никой не повдигаше темата за случилото се на партито.Нито самото парти.Както и аз не им казах за падналите душ-гелове и шампоани.Исках да се разсея. На обяд отидох до магазина.На влизане в къщи чух мама да говори с някой.Оставих торбите в кухнята и влязох в хола.Еднин 20 годишен,млад мъж,със светло кестенява коса и черти на модел,облечен в тениска и дънки седеше на дивана с чаша чай в ръка.Някак ми стана смешно,когато видях това красиво и стройно момче да седи между плюшените възглавнички с голяма чаша чай.Но беше толкова красив,че явно забеляза как го бях зяпнала и се засмя. -Лора,това е Виктор,новия ни съсед-каза мама. Той стана,остави чашата на малката холна масичка и си подаде ръката,гледайки ме в очите.Така ме погледна сякаш бяхме единствените хора на света. -Приятно ми е-каза той.Дори гласът му беше перфектен. -Да и на мен ми е приятно-казах аз и хванах рръката му. -Отивам да оставя чашите,веднага се връщам-каза мама,взе чашите и излезе,затръшвайки бързо вратата зад себе си. С Виктор останахме сами. Е-опитах да започна разговор-От тук ли си? -Не-каза той-От Варна съм.Приеха ме да уча тук. -О,занчи си от Варна.И...Къде си приет? -53то Св.Климент Охридски. -Супер и аз съм там.Значи сме в едно училище...Запозна ли се с някой? Така разговора продължи доста дълго.Разбрахме,че имаме много общо по между си.Станахме приятели.Веднага.Говорихме си на различни теми.И така всеки ден.Или аз отивах у тях,или той идваше в нас.Говорехме си,смеехме се,понякога просто гледахме телевизия и ожесточено обсъждахме.Докато един ден не разбрах,че започвам да влюбвам в него... В училище всичко вървеше нормално.С Виктор прекарвахме много време заедно.Той стана най-известното момче в училището.Но и аз не бях по-назад сред момичетата.Той и Тони не се разбираха много добре,но Тони разбираше какво изпитвам към него и често преглъщаше това,което искаше да му каже пряко и директно.Вече всички бяха забравили за случилото се на партито...Но аз никога нямаше да забравя това,което предстои.Нещо,което щеше да промени живота ми напълно. Е,хора,благодаря ви за вниманието Ако ви е харесало,следва продължение!

Здравейте!Какво мислите за духоете,защото аз съм виждала духове и откакто лятото ходих на село нещо ме преследва( мисля че е полтъргайст).Пишете по темата! :y: