Притча за момчето и черешата

Черешово дърво

В голям и китен двор се извисявало прекрасно черешово дърво. На един от клоните му била вързана люлка и там малко детенце прекарвало времето си. Когато му омръзвало да се люлее, момченцето започвали да се катери по дървото и да се премята. Друг път просто посядало между листата и със задоволство похапвало от сочните плодове на черешата.

Минали се обаче двадесет години и момченцето се превърнало в мъж. Сега той самият вече бил създал семейство, за което да се грижи. Ето защо нямал време да идва при дървото. Въпреки това, когато един ден се появил, черешата разцъфнала от радост.

- Ела, да си поиграем, както някога, приканила своя приятел тя.

- Вече не ми е до игри. Имам семейство, което трябва да изхранвам и спешно се нуждая от пари.

- За жалост, аз не мога да ти предложа пари, но скоро ще дам плод. Обери го и го продай на пазара. Все някой лев ще спечелиш - предложило дървото.

Мъжът се съгласил и когато черешите узрели, той веднага ги откъснал и изтъргувал. След този ден обаче дървото не го видяло дълго време. Появил се чак след няколко години и черешата пак се развълнувала.

- Ела, да си поговорим, имам толкова неща да ти разкажа - примолила се овошката.

- Не мога, трябва да построя нов дом. Родиха ми се още деца и се нуждая от по-голяма къща - рекъл мъжът.

Дърва

-Извинявай, че не мога да ти дам всичко, от което имаш нужда, но ти предлагам клоните си. Отсечи ги и ги използвай, за да съградиш жилище, предложила черешата.

Мъжът се замислил и решил да приеме предложението. Хванал брадвата и само след миг първите клони на дървото вече били на земята. Така само за ден той го лишил от великолепната му корона, но вече имал с какво да построи дома си.

Минало се пак много време. Дървото вече не било царствено, както някога, но все така с надежда очаквало неговото пораснало момче да го навести и да му отдели време. И чудото станало. Един ден другарят му се появил отново.

- Ела да ми разкажеш как минават дните ти! Отдавна не сме се виждали! -настояла черешата.

- Нямам време! Нуждая се спешно от сал, с който да разходя децата си и да им покажа широкия свят - рекъл мъжът.

- Извинявай, но не мога да ти предложа нищо такова. Но все пак, ако отсечеш стеблото му, можеш да си направиш сал.

- Прав си, така ще сторя - зарадвал се мъжът и се захванал на работа.

След като си направил сал, мъжът се втурнал да обикаля света и забравил за дървото. А голото пънче, което останало от него, продължило да го чака и да се надява, че пак ще се срещнат. И, да, мъжът се върнал, но след много години. Вече бил грохнал и изнемощял старец. Доближил се до това, което било останало от черешовото дърво, а то промълвило:

- Извинявай, че вече съвсем нищо не мога да ти предложа! Черешите ми отдавна ги няма!

- Не се притеснявай, твърде стар съм, за да ги ям - казал старецът.

- Ех, няма ги вече нито клоните, на които някога връзваше люлката си, нито стеблото ми! - казало с носталгия дръвчето.

- Нищо от това вече не ми трябва! Твърде немощен съм. Искам просто да седна и да си отдъхна.

- Ами защо не го направиш на моя пън - предложила черешата.

Старецът се отпуснал върху пъна и се усмихнал. Чак сега той осъзнал колко много получавал през всичките тези години от това дърво и колко малко време му отделял.

Тази история може да ви се стори странна, но всъщност тя до голяма степен изобразява отношенията между нас и нашите родители. В детските си години ние не можем и миг без мама и татко, но щом пораснем, забравяме за тях и тръгваме по свой собствен път. Приемайки ги за даденост, ги търсим само когато имаме нужда. Често пъти си даваме сметка колко много са направили те за нас чак когато е прекалено късно…

Виж повече

Рейтинг

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари