Един човек прекарал голяма част от детството си на село при своите баба и дядо. Докато им гостувал, той често посещавал и техния съсед, който бил много мил и усмихнат господин. Но времето минало и малкото момче се превърнало в мъж. Приели го в университет, след това започнал работа и накрая създал свое собствено семейство.
Посвещавал много време на работата си и вече не му оставало време да ходи на село. Един ден той научил от родителите си, че съседът, с когото били толкова близки някога, е починал и погребението му ще се състои на другия ден. Ето защо отпътувал към селото, за да се сбогува със своя стар приятел.
След погребението, той останал в дома на покойника и започнал да разглежда стаите. Всичко било точно, както някога. Само една малка златна кутийка, в която по думите на стареца стояло най-ценното за него нещо, липсвала. Мъжът си помислил, че някой от роднините на покойника я е прибрал и дори не се опитал да я потърси.
На другия ден той се прибрал у дома и забързаното ежедневие отново го грабнало. Само няколко дни по-късно обаче той получил колет. Изненадан от пратката, мъжът побързал да я отвори. В колета се намирала точно същата златна кутийка, за която се сетил наскоро.
Сега най-после имал възможност да я отвори и да разбере какво толкова се крие в нея. Надигнал капака и съзрял часовник. На него бил гравиран надписът: Благодаря за времето, споделено с мен!
И ето мъжът най-после разбрал. За стареца най-ценно било времето, прекарано с малкия му познайник. От този ден нататък той започнал много повече да цени моментите, споделени със семейството, и да обръща внимание на близките си.
Коментари