В малкото стопанство на един фермер имало две стари мотики. След като ги постегнал малко, човекът взел едната със себе си на полето, а другата зарязал във фермата.
Първата мотика стояла на сянка и си почивала. Радвала се на безделничество и все благодаряла за лекия си живот. Нейната посестрима обаче се трудела неуморно всеки ден.
Така минавали дните за двете мотики, докато най-после дошла зимата и те отново се събрали във фермата. И двете обаче останали много изненадани при срещата.
Неизползваната мотика била цялата в прах, паяжина, пръст и ръжда. Нейната приятелка пък била чиста и лъскава.
- Не беше ли цяло лято на полето, как успява да се върнеш в този добър вид? - попитала неизползваната мотика.
- Трудът краси, а мързелът загрозява! - отговорила работещата мотика.
Притчата ни напомня, че мързелът и безделието са много по-вредни от труда.
