Живял някога прочут майстор-грънчар. От изкусните му ръце излизали толкова красиви съдове, че хората не спирали да им се дивят и да ги купуват като топъл хляб. Веднъж при него дошло младо момче, което предложило да чиракува, за да овладее магията на занаята.
И така, младежът се навъртал по цял ден около майстора и повтарял всяко негово движение, като обръщал внимание и на най-малката подробност. Колкото и да се мъчел обаче, вазите, чиниите и гювечетата му така и не излизали толкова красиви, както тези на възрастния майстор.
Все пак младокът не губел надежда и решил, че просто трябва да се отдели от учителя си и да започне свой бизнес. Надявал се, че с времето ще си завъди клиенти и работата ще потръгне. Това обаче така и не се случило.
Първоначално хората влизали от любопитство в работилничката му и разглеждали съдовете. Но след това ги оставяли и така и не закупували нищо. А съвсем скоро се отказали дори да влизат и той съвсем се отчаял. Тогава, срам не срам, отишъл при майстора и го попитал:
- Кажи ми, учителю, какво изпускам! Правя абсолютно същите движения като теб, но накрая резултатът никога не удовлетворява клиентите?
- Много просто, момчето ми! За да станат съдовете наистина качествени и изкусни, не трябва само здрава ръка и ловкост. Нужно е да вложиш и душата си. Именно в това е най-голямата разлика между майстора и аматьора!
Коментари