В едно семейство майката се споминала. Тъй като на бащата и дъщерята всичко в малката им схлупена къща им напомняло за любимия човек, решили да напуснат дома и да тръгнат на път с коня си.
Вървели те през широкия свят, а добичето кротко ги следвало. По едно време девойката се изморила да върви и се качила на коня. В едно от селата, през които минавали, ги пресрещнали няколко селянина и подвикнали след тях:
- Гледай каква неблагодарна щерка е отгледал този възрастен мъж! Той едва върви по пътя, а тя-здрава, права, се е качила на коня!
Тези думи се забили като нож в сърцето на девойката и като излезли от селото, тя побързала да слезе от добичето и предложила на баща си да заеме нейното място. Бащата също се бил изморил и затова нямал нищо против да почине малко. Двамата влезли в следващото село, където отново били загледани от тълпата. Един от селяните им се изпречил на пътя и казал:
- Гледайте го този! Що за баща е той! Горкото момиче ходи пеша, а той си седи спокоен на коня.
Момичето отново се засегнало от думите на непознатите и помолило баща си да слезе от животното. Двамата продължили пътя си пеша, а конят вървял свободен. Тогава на семейството му се наложило да мине през трето село, където отново срещнало неодобрението на местните.
- Гледайте какви глупци имало на този свят! Тези двамата имат такъв охранен кон, а вместо да се возят, ходят пеша! -рекли селяните.
За пореден път дъщерята се засегнала от хорското мнение. Тя вече не знаела какво да прави, за да спре упреците на непознатите. Тогава ѝ хрумнало, че най-удачно би било и двамата с баща ѝ да се качат на гърба на коня и така да продължат пътуването си.
Речено-сторено. Тръгнали пак бащата и дъщерята, само че този път и двамата се возели на добичето. Конят издържал тежестта на тежкия си товар няколко дни, но внезапно се проснал на земята изтощен и издъхнал.
Тогава баща казал на дъщеря си:
- Виждаш ли, дъще, какво става, като слушаш хорското мнение! Ако продължаваш да се влияеш от това какво говорят другите и ти ще свършиш като този кон.
Коментари