В едно село живеело момче, което лесно губело самообладание. Често пъти се случвало то да избухва от най-малкото нещо. Това, разбира се, му създавало много проблеми и карало околните да го избягват. Като гледал сина си самотен и още по-враждебно настроен, бащата на момчето решил да му помогне. Така един ден отишъл при него с торба, пълна с гвоздеи и му казал:
-Ето ти тези гвоздеи, синко. Искам всеки път, когато получиш пристъп на ярост, да забиваш по един от тях в оградата на къщата.
Съгласило се момчето и взело гвоздеите със себе си. През първия ден то избухнало поне четиридесет пъти и както обикновено яростта го обземала по най-различни причини. Тъй като следвало волята на баща си, то напълнило дъските на оградата с цели четиридесет гвоздея.
След като забил последния пирон обаче, на гневния младеж му се сторило доста тежко да върши всичко това, ето защо решил на следващия ден да контролира гнева си, така че да не му се налага да забива чак толкова много пирони.
Така и станало. На следващия ден той избухвал значително по-малко, поради което и работата му с чука била по-лека. В края на деня момчето осъзнало, че занапред ще му е по-лесно да не избухва за всяка глупост, отколкото да забива пирони. След като напълно овладяло гнева си, младежът решил да сподели откритието си със своя баща. Тогава възрастният мъж казал на сина си:
-А сега искам от теб за всеки ден, през който не си имал пристъп на ярост, да махаш по един гвоздей от оградата. Момчето отново се съгласило и ден след ден започнало спокойно да почиства ограждението от пироните. Когато махнало и последния клинец, баща му му казал:
-Браво на теб, синко! Радвам се, че успя да превъзмогнеш гнева в себе си. Погледни обаче какви белези са останали по дървените дъски.
Оградата никога няма да бъде същата. Така е и с лошите думи, които изричаме, когато сме ядосани. После можем да се извиним за тях, но споменът за болката, която сме нанесли на човек, няма да изчезне.
Коментари