sanovnik.bg»Статии»Загадки на древността»История на България»Освобождението от турско робство

Освобождението от турско робство

Освобождението от турско робство

На 3 март 1878 г. в резултат на многовековни борби на българския народ за свобода, които обръщат вниманието на европейските държави върху българския въпрос, е извършен политически акт, който донася свободата ни. Това е подписания в Сан Стефано мирен договор, с който се възстановява българската държава след близо 5 века османско владичество. Мирният договор става факт след Руско-турската война от 1877-1878 година, която за нас е освободителна.

Днес, 143 години по-късно, този знаменит ден в историята ни е национален празник, а случилото се около това събитие е известно на всеки българин. Да припомним накратко събитията, довели до връщането на България на европейската карта.

Българския въпрос и европейските реакции

През 1876 година избухва Априлското въстание, което е върховата точка в национално-освободителните ни борби. Въпреки недостатъчната подготовка и слабото въображение, въстаниците показват храброст и решимост народът да бъде свободен, но поради лошите обстоятелства въстанието е неуспешно.

Жестокото му потушаване не остава незабелязано в полезрението на европейските държави благодарение на репортажите на американския журналист Макгахан и реакциите на знакови фигури в обществения живот на Европа. Виктор Юго, Уилям Гладстон, Достоевски, Тургенев и Толстой, епископ Щросмайер са само малка част от имената, застъпили се за българската кауза.

Техните призиви и митингите в много европейски градове довеждат от свикване на Цариградската конференция през януари 1877 година, чиято цел е справедливото устройство на балканските провинции в Османската империя. Конференцията предлага даване на автономия на две области, населени с българи, на територии на днешните България и Северна Македония.

Турция дава знак още в самото начало, че няма да се съобразява с решенията на конференцията и го демонстрира в деня на нейното откриване, като дава нова конституция на поданиците на империята. На 18 януари 1877 година идва и официалното уведомление от турските власти, че не приемат решенията на конференцията.

На тези действия Русия решава да отговори с военна сила. Сблъсъкът на интересите на двете сили е неизбежен и е предрешен от редица събития, станали по-рано. Това са създадените дългогодишни културни връзки между българския и руския народ, опиращи се на обща религия, близки езици и покровителството на Русия над православните християни, дадено официално на Руската империя с договора в Кючук Кайнаржда от 1774 година.

Събитията около Априлското въстание имат най-широк отзвук в Русия и руският император Александър ІІ, следвайки хода на събитията и настроенията в собствената му държава, с манифест от 12 април 1877 година обявява война на Турция. Половин година по-рано е сформирано и българското опълчение.

Избухване и ход на Руско-турската освободителна война

Освобождението на България

Руско-турската война от 1877-1878 година, която има освободителен характер за България се води на два фронта. Дунавският е единият, а Кавказкият е другият фронт. В Дунавския фронт участват над четвърт милион войници. Румъния се оказва ключов съюзник на Руската империя, участвайки с 60 хиляди доброволци и предоставяне на територията си за целите на войната. Като доброволци се включват финландци, украинци и хора от други националности.

Българското опълчение наброява около 7500 човека. Опълченците са под командването на генерал Столетов и са преден отряд на руската армия. Получават специално ушитото за тях Самарско знаме.

Войната започва с успешния десант на руските войски, преминали река Дунав край Свищов на 15 юни 1877 година. Освободена е старата столица Търново, както и територии по пътя Русе, Силистра, Варна, Шумен.

На 7 юли е зает стратегическия за военните действия проход на връх Шипка и руските войски преминават Стара планина. Слизането им на юг носи свободата на Стара Загора, но това е кратковременно, тъй като турците си възвръщат града. Опожаряването и избиването на населението е един от най-тежките моменти в историята ни непосредствено преди Освобождението.

Руската армия не успява да превземе Плевен и обсадата на града се затяга, тъй като се оказва ключов момент в изхода на цялата война. Сюлейман паша настъпва с 35 хилядна армия, за да свърже своите войски с тези на Осман паша край Плевен.

Отстъпващите отряди на генерал Гурко и българското опълчение застават на връх Шипка, за да задържат турските войски. На 9 август започва шипченската епопея, която е известна на всеки българин днес и е нашият повод за национална гордост и нашият принос към свободата.

Подкрепленията, водени от генерал Радецки, идват в най-критичния момент, за бъде удържан турският щурм към върха.

На 10 декември 1877 година генерал Тотлебен превзема Плевен. Тази победа е решаващата за изхода на цялата война. Победите при Арабаконак и Етрополе отварят пътя на руските войски на юг. На 4 януари е освобождението на София, на 16 януари и Пловдив е свободен.

Руските войски тръгват към Цариград, но на 20 километра от турската столица Британската империя се намесва, давайки знак на Русия в Мраморно море да спре това настъпление.

На 19 януари е подписано примирие в Одрин, което спира хода на войната.

Точно един месец по-късно на 19 февруари по стар стил и 3 март по нов стил в предградието на Цариград Сан - Стефано е подписан официално мирния договор, слагащ край на войната.

Решения на Санстефанския договор

Освобождение

Договорът от Сан Стефано урежда статута на бившите турски владения на Балканите. По силата на договора Румъния, Сърбия и Черна гора получават своята пълна независимост.

България се появява отново на европейската карта като автономно княжество, заемащо територии, населени с етнически българи в областите Мизия, Тракия, Поморавието, Македония, а също така и в Косово и Албания, където са отделени 17 хиляди квадратни километра земя, населена с етнически българи.

Договорът има характер на предварителен и само очертава териториите, на които живеят българи, като предварително е ясно, че Великите сили ще ревизират този проект.

Това наистина се случва на насрочения Берлински конгрес през лятото на 1878 година, който значително намалява границите на българското княжество, отнемайки изконни български земи, населявани от хора с българско национално съзнание.

Част от българските територии остават в състава на Османската империя под името Източна Румелия с център Пловдив, като ползват административна автономия, включително местна милиция, играеща роля на въоръжени сили и губернатор, назначен от султана. Това положение е променено с един изключителен български акт, породен от решимостта на народа да бъде единен - Съединението на България от 1885 година. Това последно забележително българско събитие оформя българската държава такава, каквато я познаваме и днес.

Значение на Руско- турската война от 1877- 1878 година

Въпреки решенията на Берлинския конгрес Санстефанска България е идеалът на поколенията българи, жадували свободата. Няколко генерации българи продължават да работят и след Освобождението, за да имаме нашата България днес.

Освобождението слага началото на Третата българска държава на Дунав, която продължава да живее с името, с което е създадена, до днес.

Честита свобода! Да се гордеем, че сме българи!

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати