Преди малко повече от 200 години (1818) се ражда император Александър II, един от най-успешните и действащи суверени на Русия в хилядолетна история. 26-годишното управление на този цар бележи победата в руско-турската война и продажбата на Аляска на американците, потушаването на полското въстание и премахването на крепостното право и разширяването на държавните граници. Александър Николаевич обичал жените и не уважавал жестокостта.
Името на бебето Александър е избрано в чест на чичо му, който царува по това време. На 37-ата година от живота си самият наследник има възможност да застане на руския престол.
Години по-късно Александър II получава префикса Освободител към многобройните си титли, превръщайки се в един от най-популярните владетели в руската история.
От първите години от живота си той имал високи шансове за престола, тъй като по-големите братя на баща му Александър I и великият княз Константин Павлович оставали бездетни. Предвид особеното положение на сина му и мисията, която го очаква, Николай I му дава изключително образование.
Бъдещият цар Освободител има късмет с ментора си. Ако самият му родител е възпитан като „техник“, лишен от креативност, внушавал му любов към точните науки (един от прякорите му е царският инженер), тогава Василий Жуковски, гениалният поет и автор на химна на Руската империя Боже, спаси царя започва да се занимава и да преоидава на Алексанър.
На 19 години, все още ученик, придружен от учителя си, Александър II се запознава със своята страна, като посещава 29 провинции. В Сибир Александър се срещна с декабристите и други бунтовници в изгнание, към които той се смилява след смъртта на баща си.
Следващите две години са посветени на пътуване из Европа. За разлика от повечето Романови, Александър Николаевич се приближава до трона след целенасочена подготовка, когато е вече зрял зрял човек с богат познания в различни области и, което е най-важното, със собствените си ясни представи за структурата на света и обществото.
Наред с държавните дела, страстта на Александър II се прочува и с любовта си към жените. Запазени са данни за многобройните му интриги както с прислужничките, така и с най-изявените държавни дами на страната.
Още преди възкачването на трона, по време на същото това пътуване в Европа той дори преживява мимолетна авантюра с наследницата на британската корона Виктория. Любопитното е, че в бъдеще двете имперски личности изпитват силна омраза един към друг и това пряко се отразява на отношенията между двете страни.
Цар Освободител, наред с други постижения, е и безспорният рекордьор по брой деца - известни са осем законни и четири незаконнородени деца.
