Най-известният надпис, стигнал до нас от дълбините на времето, приписван на владетеля Омуртаг, гласи, че човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Това е неизменният ход на времето, на което са подвластни всички хора - от обикновените и останали безименни наши предци, до владетелите, чиито имена и дела се помнят.
В настолната книга на цар Иван Александър, Томичовият псалтир е изобразена смъртта, застанала редом с близките до смъртния одър. Тази обичайна информация има знаков характер. Малцина са българските владетели, напуснали света, умирайки спокойно в леглото си.
Мистериозна и загадъчна е смъртта на болшинството от тях.
В миналото на всяка владетелска смърт се приписва ореолът на изключителност и тайнственост, но от днешна гледна точка може да се даде и съвсем правдиво научно обяснение на фактите. Все пак въпросът за загадъчния и необясним внезапен край на много български владетели продължава да предизвиква интерес.
Как и кога смъртта застига по загадъчен начин хората, оставили името си в историята ни?
Най-близо до нас е времето, когато неочаквано умира последният български цар Борис ІІІ. Той издъхва, без напредналата медицина да успее да му помогне. Остава без убедителен отговор и въпросът за причината за смъртта му. Макар че официално се твърди, че е починал от сърдечен удар, мълвата, че е отровен, продължава да битува и до днес. Името на евентуалния отровител не е едно. Нито едно предположение не се доказва сигурно, а смъртта на царя остава сред загадъчните кончини на много негови предходници.
Загадъчност придружава и вестта за смъртта на знакови фигури в нашата история като основателя Аспарух и последния владетел на средновековната българска държава - Иван Шишман. Единият погубен от измаилтяните на Дунава, а вторият умира в плен при турския султан или посечен при Никополската крепост по заповед на султан Баязид.
Достойна за легендите е историята за смъртта на цар Симеон І. За неговата смърт легендата гласи, че византийският император Роман Лакапин решава да си послужи с магия, за да победи Симеон, тъй като не успява да го направи на бойното поле. При вестта, че се прави статуя на Симеон, той заповядва да отсекат главата на творението, защото това ще убие и самия владетел. Византийските хронисти твърдят, че точно това се случва, Симеон издъхва в мига, когато отсичат главата на статуята.
Като загадъчна сочат летописците и смъртта на хан Крум, който умира при подготовката за превземането на византийската столица. Твърдението е, че загива от невидима ръка, но описанието на последните му минути навежда на мисълта, че е получил разрив на сърцето.
На божествена намеса се приписва смъртта и на владетеля Гаврил Радомир, убит /според византийските летописци/ от свети Димитър Солунски по време на лов. Истината обаче е по-различна - историческите извори свидетелстват, че Гаврил Радомир е жертва на властолюбивите амбиции на братовчед му Иван Владислав, който заема мястото му.
На светец, отново на свети Димитър Солунски, се приписва и смъртта на цар Калоян от византийските хроники, но историята категорично сочи куманския военачалник Манастър като убиец на царя.
Съдбата е превратна и този факт важи с особена сила за владетелите. Българските владетели от различни епохи са го изпитали лично.
