Малко преди смъртта си, цар Симеон посочва Петър като свой наследник. По традиция властта се предавала на най-големия син, който бил Михаил, но владетелят решил друго.
Въпреки взетото решение, цар Симеон осъзнавал, че Петър не разполага с опита и качествата да се справи с отговорността, с която е натоварен. Поради това назначил болярина Георги Сурсувул като наставник на Петър.
Първото постижение в управлението на Петър I бил сключеният през 927 г. 30-годишен мирен договор с империята, начело на която по онова време стоял Роман I Лакапин. Двете страни се договорили за размяна на военнопленници. Освен това империята се задължила да плаща ежегоден данък на Българската държава.
С изрични клаузи в договора империята признала Петър I за цар, а българската църква - за патриаршия. Това станало, като на владетеля му било дадено правото да носи титлата василевс, чийто български еквивалент била титлата цар. Чрез този договор страната ни застанала редом до най-големите през Средновековието – Франкската и Византийската империя.
Паралелно с това българският архиепископ получил официално признание за патриаршеското си достойнство. За да се скрепи договора, през същата година цар Петър I сключил династичен брак с внучката на Роман Лакапин – Мария, по-късно прекръстена на Ирина.
Заедно с идването му на власт обаче започнали и непримирими междуособици между болярите, често прерастващи във военни конфликти. Причината била, че част от тях искали да продължат с военната офанзива, която следвал цар Симеон. Другите двама синове на починалия владетел – Иван и Михаил също се бунтували. Това, заедно с появата на богомилството, свидетелства за нестабилната вътрешнополитическа ситуация в страната. А това пречело на икономическото развитие и на сигурността на държавната власт.
Освен нестабилността, към вътрешнополитическите проблеми на цар Петър I се прибавили и външнополитически неуспехи. През 30-те години на 10 век опустошителните нападения на маджарите сериозно засегнали северозападните територии. В същото време сръбският княз Чеслав успял да избяга от Преслав и възстановил Сръбската държава.
От североизток пък печенегите извършвали набези над българските земи. Поради неспособността на цар Петър I да се справи с опасността от маджарите, той потърсил помощ от Византия. Тя обаче му била отказана, а смъртта на царица Ирина допълнително обтегнала отношенията между българи и византиийци.
Царят се видял принуден да поднови договора с империята. По новото споразумение обаче се налагало синовете му да заминат като заложници в Константинопол.
Поради непрестанните опити на маджарите да завладяват и плячкосват, цар Петър I потърсил помощ при германския владетел Отон I. Той обаче също отказал.
За справяне с проблема през 965 година бил сключен договор с унгарците, според който те имали правото да преминават свободно през българските земи и да грабят от Византийската империя. Спрямо това споразумение отношенията между Преслав и Константинопол се усложнили неимоверно.
Тогавашният император Никифор II Фока само търсел повод да започне война с българите. Той успял да превземе град Тарс. В чест на победата бил организиран пир в столицата. Точно тогава обаче пристигнали български пратеници, дошли за годишния данък, който империята била задължена да плаща. Никифор II се разгневил и ги изгонил.
Скоро след това императорът нахлул с войските си в Тракия. Към българския цар било отправено предложение да се възстановят добрите отношения, но само ако се разтрогне договора с маджарите. След отказа на цар Петър I, Константинопол се свързал с владетеля на Киевска Рус – княз Светослав и го подтикнал да нападне българската държава.
През 968г. огромна руска войска нахлува в Добруджа. Тя разбива българската армия, а Светослав слага ръка на множество крепости. Малко по-късно през същата година обаче Киевска Рус била нападната от печенегите и князът бил принуден да се върне.
През 969г. Светослав разбива печенегите и отново се връща на българска земя. Когато научил за пристигането му, цар Петър I получил удар и умрял. Изворите уточняват, че малко преди смъртта си той се оттеглил от престола и приел монашески обет.
Коментари