Историята и животът на Филип Македонски

статуя на филип македонски

Историята на Македония е белязана от редица велики владетели. Всички и до днес си спомнят за името на Александър Македонски и за неговия принос към държавата. Преди него, обаче, друг велик завоевател допринася за развитието на страната и това е неговият баща – Филип Македонски. Нека проследим историята на този велик цар.

Филип Македонски е роден през 382 г. пр. Хр. Има двама братя, една сестра и трима полубратя, които обаче не са имали право на трона. Младостта си прекарва в Тива (Древна Елада), където се обучава на военно дело и дипломация. След смъртта на истинските му братя, той се връща в Македония първоначално като регент на племенника си, малко по-късно вече като цар. Той сяда на трона едва на 23-годишна възраст, а дотогавашния владетел – племенникът му, който е бил по-малък от него, остава да живее в двореца под закрилата на Филип.

Съвсем логично, възкачвайки се на престола, за който има много претенденти и то на такава ранна възраст, Филип трябвало най-напред да укрепи позициите си, бранейки мястото си и себе си от недоброжелателите. Освен това, по онова време, племена от север атакували Македония, така че владетелят трябвало да помисли и за това.

В тази посока той предприема много сполучливи реформи – реорганизира цялата армия, въвежда нови бойни техники и оръжия, подобрява конницата, чиято роля била да нанася финалния удар, не само да защитава войниците. Наемал професионални войници и им плащал заплата, разчитал само на гражданите на държавата. Ако дотогава една бойна редица се състояла от 8 човека, при цар Филип те станали 16, а когато се налагало и повече.

Съумял да увеличи дължината на бойните копия и въвел правилото, според което копията на първите 6 редици били насочени напред, а тези на останалата част от войската – нагоре. Войската изглеждала като непробиваема стена, която си проправяла път през врага. Разбира се, за да изглежда така, войниците непрекъснато били тренирани и обучавани.

Още в самото начало на управлението си Филип Македонски воюва изключително успешно. Той се споразумява с пеоните, нахлули на негова земя да се оттеглят, съюзява се с дарданите. През 357 година, пък, в битка побеждава илирите, помирявайки се с царя на Епир. Впоследствие се жени на неговата дъщеря Олимпиада, която е и майката на Александър Македонски.

Преди да направи това, обаче, Филип Македонски донесъл редица облаги на своята държава. След като укрепил армията си, той решил да разшири границите си, завземайки нови земи. Отправил се към Гърция, където превзел Амфиполис и Пинда. Те били последвани от Метоне, където цар Филип пострадал от загуба на едното си око. Оттам насетне, бил наречен с прозвището Едноокия. Това изобщо не сломило духа му. След победите до тук, владетелят се отправил към град Крениди, на който след това дава своето име и нарича Филипи.

филип македонски

Освен във военните действия, Филип Македонски подхождал мъдро и в политиката. Той назначил шпиони, с помощта на които следял обстановката в страна изкъсо и бил готов да се възползва от всяка възможност.

Такава се появила по време на т.нар. свещена война между Тива и Фокида. Филип застанал на страната на Тива, уж заради религиозните си възгледи. Всъщност, целта му отново била величие. Макар вражеското подкрепление, в крайна сметка действията на Филип помогнали на Тива да спечели. Това довело до подписването на Филократов мир през 346 година, който затвърдил позициите на Македония в света на елините.

През 342 година царят на Македония превзел днешния Пловдив и му дал името Филипополис.

Логично, мненията и възгледите за страната и нейния владетел били противоречиви. Някои виждали враг в негово лице, други ценен съюзник. Един от най-бележитите сблъсъци за онова време е битката при Херонея, в който срещу Македония се обединили цели седем армии. Боят бил продължителен, изтощителен, кървав и оспорван, но края македонците победили, а Филип официално станал нетитулуван владетел на Гърция. Интересен факт е, че царят подложил на наказани само Тива, а останалите си врагове помилвал. Заради това, той и синът му получили атинско гражданско право.

Амбициите на Филип Македонски не познавали граници. През 337 година той създал Коринтската лига, обръщайки поглед към най-великата тогава империя – Персийската. От нея поискал крайбрежието на Мала Азия и след като не го получил, започнал подготовка за военни действия.

Края на великия цар идва през 336 година, когато той бива убит от свой охранител, на сватбата на дъщеря си. Убиецът бил ликвидиран веднага и името му така не станало достояние на никого. Макар с едно око, Филип Македонски останал в историята като един от най-великите държавници, войни и царе.

След него, на престола се възкачил синът му – Александър Македонски, който продължава делото на баща си, стигайки дори по-далеч. За това говори фактът, че получава прозвището „Велики“. Макар да застава начело едва на 20-годишна възраст, Александър има нужда от много малко време, за да се превърне в силен и успешен командир и завоевател. Получава добро образование от Аристотел, благодарение на което воюва с ум, хитрост и ловкост. Той многократно доказва, че е истински наследник на баща си.

Местоположението на гроба му е неизвестно. През 1977 година, археолози опитват да открият гробницата около Солун. По-късно, обаче се оказва, че открият гроб не е негов.

Малко по-късно е открит друг, в който има скелет на 45-годишен мъж, жена и бебе. Това кара изследователите да смятат, че са намерили истинското място, където е положен владетелят. Смята се, че това е истинската гробница, а другите два трупа са на новата жена на Филип и новороденото им дете, които са убити по нареждане на царица Олимпиада.

гробницата на филип македонски

В крайна сметка, това е признатата гробницата на царя, намираща се в град Вергина, близо до Солун. Днес, това е музей, отворен за посетители.

Археолозите са открили цели 7 зали, в 2 от които се помещават останки на Филип и Александър Македонски. Гробницата на Филип е съставена от две стаи. В едната има саркофаг, изработен от мрамор и урна от 24-каратово злато. Именно в нея са намерени останките на владетеля, заедно със 68 жълъда и златен венец от 313 дъбови листа. В помещението могат да се видят още доспехи от слонова кост и злато, сребърни съдове с дарове, както и погребално легло, на което е бил изгорен. В другата по-малка стая е намерен саркофаг с костите на жена и по-малка урна, също изработена от злато. Останките са обвити със златисто-лилав плат, а при тях е положен златен венец от цветя. Леглото, което се намира там е частично опожарено. Самата гробница е изключително красива. Входът и е в Дорийски стил, а над него може да се види 5-метрова рисунка на ловна сцена.

В живота си, Филип Македонски е имал 7 жени и то по едно и също време, според сведенията. Те стават част от съществуването му поради политически причини. Най-сполучлив ход се оказва женитбата с Олимпиада – майката на Александър Македонски, тъй като по този начин Филип осигурява западната граница на държавата.

Там се намира и гробницата на Александър Македонски, която е по-малка, но също запазена. Останките са положени в сребърна делва, над която има златен дъбов венец. Освен нея, в помещението могат да се видя оръжия и посуда. По стените има украса от рисунки, изобразяващи надбягване с колесници.

В музея има още две гробници, но те са били ограбени. Едната е със запазен вход и четири внушителни Дорийски колони. Другата е изрисувана с картини, представящи отвличането на Персефона от Хадес. По тази причина е наречена гробницата на Персефона.

Археолозите, изследвали останките на Филип, казват, че той е бил висок около 180 см, което по онова време е било рядко срещана височина. Смята се, че владелят е бил с куц ляв крак, което се отразявало на цялата му фигура.

Днес, паметник на великия владетел има в град Пловдив. Построен от скулптора Кирил Найденов. Първоначалното му местоположение е площад Римски Стадион, но впоследствие заради ремонтни дейности, е преместен на улица Филип Македонски. Името на забележителния цар ще остане в историята завинаги.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати