Известният перуански град на инките Мачу Пикчу, разположен високо в Андите, вероятно е с няколко десетилетия по-стар, отколкото се смяташе до сега.
Нови доказателства, публикувани в списание Antiquity, показват, че обектът на световното наследство на ЮНЕСКО е бил обитаван от около 1420 г. до 1530 г., около времето, когато е завладян от испанците. Това предполага, че е построен поне 20 години по-рано, отколкото се смяташе в историческите записи.
Досега оценките за древността на Мачу Пикчу и продължителността на неговата окупация се основават на противоречиви исторически сведения, написани от испанците във времето след испанския период, казва в изявление археологът Ричард Бъргър, професор по антропология в Йейлския университет. - Това е първото проучване, основано на научни доказателства, което ни позволява да преценим периода на основаването на Мачу Пикчу и продължителността на неговото окупиране, което ни дава по-ясна представа за произхода и историята на това място, подчертава изследователят.
Бъргър и неговият екип са използвали ускорителна масспектрометрия, усъвършенствана форма на радиовъглеродно датиране, за да тестват 26 комплекта човешки останки, намерени на територията на предколумбийските острови през 1912 г. Останките са репатрирани в Перу като част от споразумение между правителството и университета, подписано през 2011 г.
Прегледаните останки от кости и зъби не показват признаци на тежък физически труд, което показва, че те са на слугите на императора след приключване на строителството, а не на работници. Това би означавало, че императорът на инките Пачакути, който е построил Мачу Пикчу като селско имение, е дошъл на власт преди 1438 г., датата, посочена в колониалните записи. Въз основа на по-късна дата експертите изчисляват, че градът е построен между 1440 и 1450 г.
Новото откритие предполага, че историците трябва да преоценят предположенията за ранните години на империята на инките въз основа на колониални източници.
Историята на инките е въпрос на спекулации, защото писмените доказателства и археологическите доказателства не винаги съвпадат", каза Габриела Рамос от университета в Кеймбридж пред вестник Guardian.
