Живяло някога едно младо семейство. Мъжът и жената били толкова заети, че рядко им оставало време да се порадват един на друг. Веднъж те решили да си починат от всичко и всички. Затворили се вкъщи и всеки път, когато някой похлопвал на вратата, те се престрували, че ги няма.
По обяд на вратата се появили родителите на съпруга. Те имали спешна нужда от помощта на своя син и се надявали, че той ще им помогне веднага.
Двамата дълго се суетели пред къщата, но никой от младите не излязъл да им отвори. Тогава те с огорчение се тръгнали. Привечер се появили и родителите на жената.
Те също искали да се видят спешно с дъщеря си, но когато потропали, никой не им отворил. Жената обаче не била толкова твърда като мъжа си и щом чула гласовете на своите родители, се разстроила. Съпругът пък не издържал да гледа жена си в това състояние и най-после отворил вратата.
След тази случка, животът на двамата минал неусетно. През годините им се родили три деца - две момчета и едно момиче. Когато на бял свят се появило момиченцето, бащата организирал голямо пиршество. Приятелите му много се изненадали и го попитали:
- Защо, когато се родиха синовете ти, ти не празнуваше, а сега отпразнуваш раждането на женско чедо с такова щастие?
- Как няма да се радвам! - отговорил мъжът. - На бял свят дойде детето, което няма да ми затвори вратата тогава, когато имам най-голяма нужда от него.
Коментари