Една стара българска приказка, публикувана в книгата Празниците на българите в легенди и предания, ще ви покаже по приказен начин как предците ни са приемали днешния светъл празник - приказка за Дядо Великден.
В притчата се разказва, че преди много години Бог се разхождал сред хората и ги лекувал. Той стигнал до царство, в което живеел зъл магьосник, който бил заключил водата и слънцето на народа в пещера с двете катинара.
Народът работел от сутрин до здрач, но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели. Те забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.
В една схлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица – момиченце и момченце. Злият магьосник отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и студ сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета.
Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и той сложил червеното боядисано яйце до главичките им, та като се събудят сутринта първо него да видят. Легнал си и той.
През нощта насън при него дошъл един белобрад старец и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде злият магьосник, за да вземе и двете му дечица.
Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си! Казал му това и изчезнал. Този белобрад старец бил Дядо Великден.
На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка.
Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия Дядо Великден. Грабнал той яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.
В този час цялата земя се огряла с голяма светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. В същия миг силата му се загубила и той се превърнал в малък черен бръмбар.
Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гората, полята и нивите.
Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот.
Оттогава хората посветили този ден на Дядо Великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.
