В едно далечно царство съществувал стар обичай, с който се проверявало мнението на провидението за осъдените на смърт затворници. За да са сигурни, че съдиите не са сгрешили, осъдените играели жребият на съдбата.
В тази игра, преди да бъде изпълнена смъртната присъда, на затворника се подавало шапка д две листчета. На едното пишело Живот, а на другото Смърт.
Ако изтеглил листчето Живот, освобождавали затворника, защото го приемали като знак на съдбата за грешката, която е направена с неговото обвинение и осъждане. Но щом се за изтеглил Смърт, за всичко било ясно, че затворникът заслужава съдбата си.
Веднъж бил осъден много заможен човек, който станал жертва на заговор на своите врагове. Той се надявал на жребия на съдбата, защото бил невинен, но неговите неприятели подкупили чиновниците и вместо листчета с надписи Живот и Смърт в неговата шапка го чакало две листчета с надпис Смърт.
Близки на осъдения обаче разбрали за измамата и бързо му споделили, като поискали да отидат и при съдията, за да му съобщят. Осъденият обаче видял в случилото се надежда за своето спасение и помолил близките си да не казват и дума на никого.
В деня, когато трябвало да изиграе жребия на съдбата, той наистина бил освободен, макар че неговите роднини били убедени, доброволно се подлага на гибел.
Когато подали шапката с листчета пред затворника, той изтеглил едното и веднага го глътнал. За да разберат каква е волята на провидението, отворили другото листче в шапка, на което пишело Смърт.
Така предположили, че на първото листче е пишело Живот и осъденият мъж веднага бил пуснат на свобода.
