Разкази за вампири има във всички народни предания. Вярва се, че вампирите са умрели грешници, чиито души не отиват на онзи свят, а остават приковани към тялото и навиците си. Смята се, че вампирът е мъртвец, когото не приемат на небето.
По времето на Австро-Унгарската империя, през 1972 година, австрийските власти са записали под №98 невероятен случай, станал в Киселево (днешна Сърбия). В това село умрял селянинън Петър Благоевич и бил погребан по сръбските обичаи, но след известно време бил изваден и изгорен.
След смъртта на Петър в същото село за осем дни умират още девет души от неизвестна болест само за едно денонощие. В своя последен час умиращите твърдели, че споменатият Благоевич, умрял преди десет седмици, идвал в съня им, надвесвал се над тях, душел ги и сега те трябвало да умрат...
Жената на един покойник твърдял, че при тези същества тялото се запазва в земята, без да се разлага и в гроба им порастват коса, брада, нокти и дори нова кожа.
Това вярване накарало селяните да отворят гроба на Петър Благоевич. Повикали свещеник, взели остър прът и с него пробили сърцето на мъртвеца. При пробождането се проявила съвсем свежа кръв. Тя потича и от носа, и от ушите на трупа. След това, както се правело в такива случаи, изгорили тялото и така в селото настъпило спокойствие.
Вампирите се появяват най-много през зимата, твърдят вярващите в тяхното съществуване. Обикновено те са облечени в погребалните си дрехи, а през раменете им е подметнат покров, от който никога не се разделят.
Някои твърдения гласят, че вампирите често идват в леглото на жените си и спят с тях. Ако тя забременее, се раждат вампирчета.
В Черна гора пък вярват, че вампирите не посещават само своите жени, но и чуждите и млади булки. Понякога вампирите убиват определени хора и те се наричат таласъми или вампирясали.
Вампирите най-често се убиват с пушки. Бабите казват, че когато се убие вампир, от него остава само нещо като пихтия.
Коментари