Фараоните били могъщи политически и религиозни лидери, които царували над Древен Египет повече от 3000 години, от около 3150 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр. Известни още като богове от Древен Египет, фараоните гордо носели титли като Първосвещеник на всеки храм, Властелин на Двете земи или Цар на Земята и небето.
Те създали ненарушими закони, залегнали в психиката на целия им народ, и притежавали абсолютна власт. Войната била важна част в управлението на всеки фараон. Те успели да създадат мощна империя, която била основна сила и двигател на прогреса в античния свят в продължение на стотици години.
В съответствие със статута си на богове на земята, фараоните построили паметници и храмове в чест на себе си и на боговете на земята. Повечето фараони били мъже, въпреки че историческите книги също ни разказват за жени фараони.
Вижте в следващите ни редове няколко от най-великите мъже и жени, носели титлата фараон и управлявали съдбините на хората по поречието на Нил, а и в целия Стар свят. Това са най-влиятелните египетски фараони:
Менес (ок. 3201 - 3101 г. пр. Хр.)
Менес е първият египетски фараон след обединението на Горния и Долния Египет. Той е основател на първата династия около 3150 г. пр. Хр. Показван на паметниците достинали до наши дни с две корони – тази на Долен и Горен Египет.
Менес превърнал двете постоянно воюващи царства мощна единна държава, създал закони и основал град Мемфис, който станал столица на Египет в следващите векове.
Тутмос III (1481 - 1425 г. пр. Хр.)
Тутмос III управлявал Египет от 1479 пр. Хр. до 1425 г. пр. Хр. Той е наричан от съвременните историци Наполеон от Древен Египет. През първите 22 години от царуването си управлявал заедно с мащехата си Хатшепсут. След като тя починала, Тутмос III започнал редица военни кампанни, довели до създаването на най-голямата империя, която Египет някога е виждал. Земите му се простирали от Етиопия до днешна Турция на север и Ирак на изток. Неговите военни завоевания донесли голямо богатство в страната и превърнали Тутмос III в национален герой.
Хатшепсут (около 1507 - 1458 г. пр. Хр.)
Хатшепсут макар и никога да не била коронясвана, реално била една от малкото жени фарони на Древен Египет. Тя управлявала страната, като служила като регент на Тутмос III, докато бил прекалено млад след смъртта на баща си, Тумос II. Дори като сърегент Хатшепсут управлявала 22 години и била смятана от съвременниците си за мъдра и добра. Поръчала строителството на стотици сгради и статуи. Египет процъфтявал и преживял невиждано дълъг период на мир и просперитет под управлението на Хатшепсут. Въпреки че след смъртта ѝ Тутмос III наредил да се премахнат нейнните образи от всички храмове и паметници, народът толкова я обичал, че името ѝ оцеляло през мъглите на историята.
Аменхотеп III (около 1411 - 1353 г. пр. Хр.)
Аменхотеп III царувал почти 40 години. Той е представител на 18-та династия (1570 г. пр. Хр. До 1293 г. пр. Хр.). Управлението му било стабилно и проспериращо. Станал фараон на 12-годишна възраст след смъртта на баща си, Тутмос IV. Аменхотеп III се възползвал от международната сила и просперитет на Египет по време на управлението си, за да издигне множество великолепни храмове, паметници и статуи. По негово време изкуствата, науката и медицината преживели невиждан разцвет.
Рамзес II (около 1303 - 1213 г. пр. Хр.)
Рамзес II се смята за най-великият фараон, властвал над Египет. Той управлявал повече от 60 години – невиждан феномен в Античността, дори и в Средновековието. По време на царуването си от около 1279 г. пр. Хр. до 1213 г. пр. Хр., Рамзес II построил множество забележителни храмове, включително Рамесеум и храмовете на Абу Симбел. Бил считан и за военен гений. Под свое управление имал невиждана за времето си армия от 100 000 души, с която създал огромна империя.
На негово име се приписва и първия дипломатически международен договор. Той бил сключен с Хетското царство. Когато Рамзес починал, поданиците му смятали, че е дошъл краят на света, защото никой от тях не бил роден, когато фараонът взел трона. Средната продължителност на живота в Египет била 40 години. Така Рамзес надживял всичките си поданици. Наследството на фараона било толкова важно за египтяните, че те го обявили за бог, който почитали, а след смъртта му следващите девет други фараона приели неговото име.
