Светът на фараоните, мумиите и пирамидите винаги е бил обвит с плаща на мистерията, а интригите са разкривали даже още по-дълбоки мистерии. Една от най-интересните е тази, която обхваща живота и смъртта на младия фараон Тутанкамон. Повече от 3 300 години след смъртта му продължават да бъдат задавани въпроси за причината на смъртта му и за страшното проклятие, което го е сполетяло.
Тутанкамон е живял преди 3 300 години по време на периода, известен като Новото царство. Силното духовенство на бога Амун е контролирало обширните храмове и градове. По време на режима на Аменхотеп ІV всичко това се променя - той отрича вярата в многото богове и премахва духовенството на Амун. Аменхотеп установява нов ред, с който започва да се боготвори бог Атен, богът на слънцето. Той променя даже и собственото си име на Ехнатон, означаващо „слуга на Атен”. Точно по това време той и втората му жена - Кия, стават родители на Тутанкатен, както отначало се е наричал Тутанкамон.
След смъртта на Ехнатон, Тутанкамон става крал на 9-годишна възраст. Оженва се за една от доведените си сестри и скоро след това променя името си на Тутанкамон, индикирайки за възвръщането на йерархията на Амун и възстановявайки неговите храмове. През деветата година от царуването си той умира. Това трябва да е станало през 1327 пр. Хр., когато е бил в късните си тийнеджърски години. Възможността той да не е умрял от естествена смърт се появява едва преди три десетилетия, когато департамента по анатомия на ливърпулския университет прави рентгенов анализ на мумията му. Оказва се, че кралят може да е умрял от удар по тила.
Теоретичният кръг заподозрени включва Ая - везирът на Тутанкамон; Хорернхан - началник на армията; Анкеспатон - жена му и Туту - негов дворцов приятел. Всички те имат мотиви. След смъртта на Тунтанкамон Ая се качва на трона и се омъжва за жена му, а Хорернхаб трябвало да е наследник. Има слухове, че надписи, намерени в храма на Тутанкамон свидетелстват, че убиецът му е Туту, който имал репутацията на човек, създаващ проблеми. Той се свързва и със смъртта на бащата на Тутанкамон - Аменхотеп. След кончината на Тутанкамон следват погребални церемонии, продължили 70 дни.
Историята за проклятието на Тутанкамон започва през 1922, когато английският египтолог - Хауърд Картър, изравя храма му. Разкопките са финансирани от Лорд Карнарвън, койот на 5 април 1923, седем седмици след отварянето на храма на Тутанкамон, умира. Това става храна за журналистите по цял свят и довежда до измислянето на най-невероятни истории. Твърди се, че в момента на смъртта му светлините в Кайро са угаснали, а кучето му Сузи е започнало да вие и е умряло по едно и също време с него. Пет месеца след смъртта на Карнарвън най-неочаквано умира и по-младият му брат, а домашният любимец - канарче на Картър е изядено от змия. Артът Конан Дойл, създателят на Шерлок Холмс и вярващ в окултното, се изказва, че смъртта на Карнарвън може да е свързана с проклятието на фараона. Вестниците започват да отпечатват страховити новини, твърдящи, че проклятията произлизат от надписите в храма.
Но даже и вярващите в проклятията, имащи най-развинтено въображение, не могат да си обяснят някои факти. Хауърд Картър, открил храма, е починал 17 години след посещаването му. Дъщерята на Лорд Карнарвън и една от първите посетителки на храма, умира през 1980 на около 79-годишна възраст. Хари Бъртън, официалният фотограф на Картър, умира през 1940, а д-р Дери, осъществил аутопсията на мумията на Тутанкамон, умира почти 50 години след откриването на храма.
Самият храм е представлявал невероятна гледка. Отнело е повече от десетилетие, за да се каталогизират, изнесат и съхранят хилядите безценни елементи, намерени вътре.
Коментари