Изгубеният град на Атлантида - факт или измислица?

Както Платон е постановил, изгубеният град на Атлантида е същинската люлка на цивилизацията. Дали това е бил истински град? Може и да разберем.....някой ден, ако науката го докаже.

През годините са съществували много истории, обхващащи човешките фантазии, но никоя от тях не може да се сравни с историята на Платон за изгубения град на Атлантида. И така - факт или фантазия е тази история?

В действителност никой не знае наистина, но в течение на годините са се създали много догадки и теории, някой прикрепени с доказателста, други без.

Платон е първият човек, дарил ни с историята за града на Атлантида, някъде около 355 преди Христа.

В книгите си той е използвал начин на писане, при който е употребявал разговори между различни хора, за да може да изкаже идеите си. В историята за Атлантида става въпрос за човек на име Критий, разказващ тази история, която е съществувала поколения наред в семейството му. Посейдон е този, който е създал града на Атлантида, градът-чудо за всеки, който е имал късмета да го види. Градът е имал стени и канали, фонтани с топла и фонтани със студена вода, както и напоителни системи за фермите, намиращи се извън града. Той се е явявал чудото, изпреварило времето си!

Може би най-интересният обект в целия град бил храмът, намиращ се на хълма в центъра на града. Там е могло да се види огромна статуя на Посейдон, яхнал своята колесница, която е била теглена от крилати коне......целият град се е въртял около възхваляването на Посейдон, богът на морето.

Първият човек, повярвал, че градът на Атлантида е нещо повече от мит, е Игнейшъс Донъли, живял около 1800г. Той е вярвал, че градът наистина е съществувал, но е бил разрушен от природно бедствие. През 1882 Донъли пибликува книга, наречена „Атлантида, наводненият свят”. В нея той твърди, че градът се е намирал някъде по средата на Атлантическия океан и че Атлантическата цивилизация е тази, от която са тръгнали да процъфтяват всички останали цивилизации и че чрез колонизирането на такива места като Египет, цивилизоването се е разпростряло в останалите части на света.

Единственият проблем в цялата тази история е фактът, че е научно доказано за невъзможно изгубеният град на Атлантида да се е намирал по средата на Атлантическия океан, тъй като на дъното му има прекалено много утаечни слоеве и недостатъчно време от рухването на Атлантида за цялостното покриване на града. От излизането на тази книга съществуват много теории, отнасящи се до това къде точно се е намирал градът - някой считащи, че става въпрос за Швейцария, други за Бруней, Боливия и дори Нова Зеландия.

Съществува и човек, който е имал много убедителни и логични аргументи, отнасящи се до местоположението на града на Атлантида. Това е К.Т. Фрост, професор по история. За разлика от много други хор, той е смятал, че градът не е бил много далеч от местоположението, посочено от Платон. Фрост твърдял, че градът на Атлантида всъщност се отнася за Минойската цивилизация, намираща се на остров Крит.

Остров Крит е бил центъра на Минойската империя, с огромен военноморски флот и представляващ една от най-усъвършенстваните цивилизации за своето време. Това е империята, която е била преуспяла... до момента, в който просто изчезнала. Огромен вулкан, само на десет мили от остров Крит, изригнал и от това, което било известно като най-великата империя, са останали само руини, довели и до изчезването й.

Винаги ще има хора, които вярват че Минойската империя е изгубеният град на Атлантида, както и такива, които ще отричат тази история. Може би има някаква истина, може би наистина градът е съществувал, а може би не е. Може би в бъдеще науката ще е в състояние да ни каже със сигурност в кое да вярваме.

В крайна сметка това е била култура, поставяща Посейдон в центъра на всичко, всичко се е въртяло около него. Винаги когато поставяме погрешен бог в позицията, която трябва за заеме самия Бог, трябва да очакваме, че нищо хубаво няма да произлезе от това. Господ ни иска за себе си - това не е нещо, което е погрешно. Можете да сметнете, че това е нещо лошо или нечестно, но запомнете- в крайна сметка Той е този, който ни е създал и затова - защо да не прославяме само Него? Господ, Създателят на Вселената, заслужава нашето боготворене. А Посейдон е просто хубав мит........