Всяко общество - древно или съвременно, има своя представа за мястото, към което се отправя душата след смъртта. Царството на мъртвите е територия, която съществува при всички народи и религии. Това пространство има свои характеристики, подчинява се на определени закони и правила, наложени от Бога. Правилата на мястото, където отиват хората след смъртта, имат много общи черти при всички религии и култури, което навежда на извода, че те имат обща основа, която после е претърпяла промени поради културните и религиозни различия. Затова отделните представи за царството на мъртвите събуждат всеобщ интерес. Ето някои от тях.
Царството на мъртвите в древна Месопотамия
Градината на Бога или райското място в древна Месопотамия наричали Еден, но то не било леснодостъпно за обикновените смъртни, а само за боговете. Хората отивали след смъртта в Кигал, но там не ги очаквали страдания, а просто продължение на земния им живот. Те се отправяли натам заедно с вещите си, които отново ще им служат. До царството на мъртвите се стигало през река, по която трябвало да се плава с лодка. Тя отвеждала мъртвия на отвъдния край, където след седем врати попадал при царя на подземното царство. Ако покойникът не се отличавал с нищо в живота си, той трябвало да скита и да се храни с остатъците от храна, които намери. От това царство не било възможно да се излезе. Добро място се отреждало на тези, които са загинали в битка, както и на живелите праведен живот.
Дуат - царството на мъртвите според древните египтяни
В древен Египет вярвали, че мъртвите фараони ще бъдат на почит и в царството на мъртвите. Те ще се присъединят към свитата на Ра, богът на Слънцето, и ще плават с ладията му по небесното подобие на Нил. Простосмъртните обаче имали нужда от напътствия, които да ги преведат през препятствията по пътя. За тази цел те трябвало да си приготвят Книга на мъртвите, която да ги ръководи. При пристигането в царството на мъртвите те първо минавали през съда на бога Озирис. Там на везни се притегляло сърцето им и перото на истината. Ако сърцето натежи, това е грешник и сърцето бивало изяждано от чудовището Аммут. Праведните отивали в място, където боговете им осигурявали чудесен живот. От царството на мъртвите никой не можел да излезе.
Хадес или Елисейските полета - една и съща представа в древните Елада и Рим
Римляните заимствали представите от гърците и само променили имената на някои божества или места, но представите им били еднакви. Малцина починали имали привилегията да попаднат в древногръцкия рай, наричан Елисейски полета. Повечето мъртви вечно скитали в царството на Хадес. До там стигали с лодка, превозвани от Хирон. Превозът струвал една монета, наречена обол, и затова под езика на мъртвия се слагал обол, за да си плати на Хирон. Пред портите на царството стояло триглаво куче - Цербер, което било пазачът на царството. Душите минавали през съд, а после се отправяли към посоченото им от съдниците място. В древна Гърция не се страхували от Хадес и смятали, че дори жив човек може да влезе и излезе от него. Така постъпили Орфей и Одисей. Най-грешните отивали в Тартар, мрачно подземие на Хадес, където изтърпявали различни наказания.
Валхала и Хел - царството на мъртвите в скандинавските представи
В скандинавската митология царството на мъртвите се нарича Валхала (райското място), там, където отиват загиналите в бой герои. Те се присъединявали към свитата на върховния бог Один. Останалите отивали в царството Хел, където господствала богинята Хел с гигантски ръст. До царството на Хел се стигало през река Гьол, а входът се пазел от кучето Гарм и великанката Модгут. Не се съобщава в това царство грешниците да са били подлагани на наказания. Вярвало се е, че оставането там не е вечно, а до идването на времето на залеза на боговете, когато ще се създаде и нов свят.
Само в християнската и индуската религия в царството на мъртвите грешниците са подложени на мъчения и наказания на различни нива, като само кръговете на ада са различен брой.
Коментари