Медитацията е като че ли едно от най-забулените в тайнство понятия в езотериката. Много и различни са определенията, давани за медитация. В Оксфордския английски речник тя е описана като ”лично молитвено упражнение, което се състои в продължително насочване на ума към съзерцаване на някаква религиозна истина, тайнство или обект на благоговение, с цел духът да се издигне чрез Божествена любов и святостта на живота.” Друго, по-малко популярно определение, е “да фиксираш вниманието си върху нещо, да наблюдаваш с интерес или безцелно”.
В действителност медитацията е активен процес, при който човек се фокусира върху дадена тема или преживяване. Това развива умението за съзерцание, размишление и самонаблюдение. Човек се научава да присъства изцяло в настоящето и безусловно да приема себе си и действителността, вместо да се лута между обвиненията по нещо минало и страха от предстоящето. Съзнанието става по-гъвкаво и отворено. Светът се вижда по-ясно и може да се реагира по-ефективно.
Колкото по-дълбоко и по-дълго човек остава в състояние на медитация, толкова повече той развива интуицията си и все по-успешно се справя със задачите в ежедневието, защото погледът към събията в живота става по-разширен и дълбок. Ако трябва да сравним медитацията с четенето на книга, това е “четенето между редовете” за разлика от буквалното възприемане на текста или случките в живота на непосветения.
Необходима предпоставка за медитативна практика е приемането като убеждение, че хората в основата си са добри. Затова е необходимо познаване и разбиране на природните закони. Към това се стремят обикновено онези, които са страдали много (физически и психически) и не са открили отговор на въпросите, които са ги вълнували, защото истината за това, което се случва с нас, е отвъд всичко видимо.
Накратко, основните истини за нашия свят, които са основа на мирогледа на човек, който се стреми към усъвършенстване, са:
1. Вселената е ментална; мисълта ражда материя, следователно,
2. “Каквото посееш, това ще пожънеш”; ако мразиш, ще бъдеш мразен; ако се страхуваш, ще привлечеш към себе си това, от което се страхуваш; ако вътрешно си объркан, такива ще бъдат и постъпките ти; ако проявиш разбиране и братска обич към човек, който те мрази, можеш да трансформираш омразата му в обич, защото
3. Всичко вибрира; начинът, по който ние вибрираме въздейства върху другите, превръщайки ги в резонатори на излъчваните от нас вибрационни честоти.
4. Всичко има два полюса, две противоположности; всяка истина е полуистина; онова, което е нежелано, се убива чрез смяна на полярността. Ако искаме да променим оскъдицата в изобилие, трябва да поддържаме менталния образ на богатството, ако искаме да оздравеем, трябва да се съсредоточим върху мисълта за здраве. Нужно е обаче постоянство, защото
5. Всичко е на приливи и отливи, възход и упадък.
6. Нищо не става случайно; всичко има определена причина и всяка причина поражда своето следствие. Всяка грешка се наказва и всяко добро се възнаграждава. Наградата или наказанието почти никога не са в същата форма, но задължително имат същата стойност, с което се запазва равновесието в природата.
Когато човек разбере тези истини, се стреми да прави най-доброто, на което е способен, изпълва се с най-положителни мисли и чувства, преодолява препятствията с разбиране при запазване на вътрешната хармония и спокойствие. Всяка кризисна ситуация може да се окаже едно ново чудесно начало. Трябва просто да го видим. И тук на помощ идва медитацията.
В своята книга “Съзнателният аз” Анди Джеймс разглежда няколко вида медитации. При просветляващата медитация (випасана) човек се концентрира не върху някакъв проблем, а върху физическите си усещания, предизвикани от вдишването и издишването. Целта е да се наблюдава и възприема всичко, което се случва, без намеса. Чрез тази техника човек се учи на самовглъбяване като се изолира от ставащото наоколо, формира се самообладание. Постепенно умът става спокоен, а мъдростта и състраданието се увеличават. Ежедневието се изпълва с нов смисъл.
Друг вид медитация е концентрацията (саматха). Крайната цел при нея е цялостно сливане на ума с неговия обект. Саматха е коренно противоположна на випасана, при която умът остава отворен и възприемащ. Една от техниките за постигане на концентрация е броене на вдишванията.
Медитацията върху всеобщата любов и милосърдие води към развитие на мъдрост и състрадание. Медитиращият се съсредоточава върху сърцето. Най-напред вниманието е насочено към физическите усещания на разширяване и свиване, предизвикани от дишането, а след това към усещане на енергията на любовта. След натрупване на любов, медитиращият я насочва към себе си като си прощава за всички грешки, а след това и към своите близки, освобождавайки се от всички лоши чувства към тях и прощавайки им. Постепенно кръгът от хора, до които изпращаме своята любов може да се разширява. Метта медитацията завършва с наблюдение на дишането.
Медитация може да се извършва и с различна цел – оздравителна или друга, като се започва със съзерцаване на целта и подбудите за извършване на медитацията. Визуализирането на желания образ се съпровожда с емоционално преживяване на удовлетворение от постигнатата цел и завършва с изразяване на благодарност за постигнатото.
Препоръчва се медитацията да се извършва във фиксирано време при предварително определен край, примерно 20 минути, и постепенно увеличаване на времетраенето й. Положението на тялото е седнало с изправен гръб, за да се осигури свободното протичане на енергия през тялото ни. Краката са опрени на пода или в лотос. Преди медитацията може да се направят релаксиращи упражнения за отпускане на тялото, докато се премахне изцяло напрежението.
Медитацията навлиза все повече в ежедневието на хората от различни държави. Допреди години тя беше приоритет за живеещите в източните страни. Но натовареното ежедневие в развитите икономически държави и силната комерсиализация подтиква по-будните и осъзнати хора да търсят баланс, развивайки се и духовно. В медитация душата се слива с духа, там, където царува покоят, хармонията, блаженството.
Коментари