Някои духовни учения твърдят, че идваме на света, за да учим определени уроци. Животът е училище и ние се справяме или изоставаме, също както и в класната стая.
Но трупаме опит, дори и чрез провалите си, правим грешки, учим се да ги поправяме и вървим напред, към своето усъвършенстване. Измежду уроците, които учим, най-важният е да разберем какво е любовта, как да обичаме другите. Защото страхът, най-голямата пречка в живота ни, се побеждава не със смелост, а с любов.
Да се научим да обичаме другите, означава да се научим на състрадание, приятелство, щедрост, честност, търпение. Всяко от тези качества, а от още много други красиви достойнства, са синоним на понятието милосърдие.
Какво е милосърдието?
Като нравствена категория милосърдието е склонността да помагаме на тези, които са в нужда, в беда. Думите обаче са доста сухи, за да обяснят всички емоции, всички прекрасни неща, които са съсредоточени в това понятие. Неслучайно милосърдие е сложна дума, съставена от две прости: мил и сърце. Да имаш мило сърце, да носиш в сърцето си милост към тези, които не нуждаят от подкрепа, това е смисълът, вложен в понятието.
Учи ли се милосърдието, или е качество, което е заложено още с раждането?
Категоричен отговор не може да се даде. Човекът може да се научи да бъде милосърден, така както може да се научи да бъде добър, както може да се научи до обича, да споделя това, което има, да дава. Но за да се научи, понякога е нужно да види милосърдието в действие, да бъде обект на това себераздаване и да оцени прекрасните страни на това качество.
Други дори нямат нужда да се учат, защото щедростта на сърцето им е присъща, това е част от тяхната духовна същност, те са благодарни, че щедростта им е приета. Милосърдието се възнаграждава с върнатата обратно любов и доброта. Това човешко достойнство е наистина висша форма на любов. Безусловното, безадресно и насочено към всички милосърдие има лечебна сила, то пречиства духа и укрепва ума и тялото.
Значение на милосърдието
Милосърдието е качество, присъщо на някого заради самата си същност, не от страх или заради облаги. Ако перифразираме Хегел, то човек не става милосърден само защото е извършил едно или друго милосърдно дело, а защото това е постоянна черта на характера му.
Коментари