Мишите празници са част от българските народни празници. Те се празнуват в чест на мишките, за да не нападат гризачите зърното, храната, мебелите, дрехите и др. В източна България са известни като Мишинден, Мишкинден, в западна като Поганци, Погааншляк, в югозападна като Мишовина, Мишако, Очовден.
В различните краища на България се празнуват по различно време и траят от 3 до 7 дни. Най-често празниците започват на на 26-27 октомври, деня на Свети Нестор.
В Източна Тракия започват на 24 ноември, деня на Света Екатерина (24 ноември), а в Странджа и Родопите обичайно започват около Трифоновден – 1, 2 и 3 февруари.
Според стара легенда, св. Нестор побеждава езичника и прочут борец Лий в гладиаторска битка и след като промушил Лий в корема, а оттам излезли мишките. Според друга, мишките, както и змиите и къртиците, са излезли от тялото на дявола, който се пръснал на парчета, след като помирисал тамян.
Мишите празници се празнуват от жените. По това време те не трябва да извършват женска работа, не трябва да се споменава мишка и не трябва да се дава заем. Особено трябва да внимават да не работят с вълна и вълнени конци. Също не трябва да режат с нож или ножица, не трябва да месят хляб, за да не „отрежат” мишките хляба с острите си зъби, да не прегризат житото на нивите.
На някои места, рано сутрин, най-възрастната жена в дома трябва да замаже с прясна тор или кал огнището, праговете и кътовете в дома и пода на зимника и хамбара. Най-накрая измазва горния праг на вратата. Това тя прави със затворени очи, като изрича заклинателни думи. Смята се, че така се замазват очите на мишките и те остават слепи цяла година.
В някои части на България правят ритуална „Мишкина сватба”, за да прогонят мишките от селото. Трябва две жени с еднакво име да уловят мъжка и женска мишка и да ги "стъкмят" като младоженци и ги връзват една за друга. След това ги слагат в кошница.
Момите и ергените в селото стават кумове, девери, зълви и т.н. на младоженците мишки. Цялото село се събира на сватбата, свири се сватбарска музика и младоженците мишки се изнасят далеч от селището в гора или река, където се пускат на свобода, защото се смята, че ще ги последват всички останали домашни и полски мишки. След това се прави тържествена трапеза за цялото селище.
В някои райони е прието жените да шият върху плат и след това да го хвърлят в огъня, за да зашият устите на мишките. На места пък се палят снопове тръни и една от жените в къщата върти сноповете с думите: „Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни! “
