В гръцката митология легендарният тракийски цар Ликург е владетел на едоните – едно от многото племена, населяващи Тракия. Той е син на друг легендарен владетел – Дриант, чието огромно сребърно имане било известно из целия стар свят.
Ликург е известен и с факта, че забранил култа към Дионис, като изгонил всички вакханки от страната си и наредил да се изкоренят всички лози. Когато научавал, че някои от последователите на гръцкото божество са навлезли в земите му, той ги хвърлял в затвора или прогонвал с камшици. Самият Дионис бил принуден да избяга от страната на едоните и да търси убежище в подводната пещера на морската нимфа Тетида.
Като наказание за действията на Ликург Дионис му изпратил лудост и слепота. Тракийският цар убил собствения си син, мислейки го за лоза, която подрязва. Така той му отрязал носа, ушите, пръстите на ръцете и краката. В цяла Тракия настъпила незапомнена суша.
Дионис постановил земята да остане суха и безплодна, докато Ликург бъде оставен ненаказан за несправедливите действия спрямо неговите последователи. Така че в крайна сметка самите едони хванали царя си, вързали го и натирили в планината Пангеус, където живеели човекоядни коне.
В друга версия на легендата, разказвана от Сервий по Енеида, се казва, че Ликург не е убил сина си, а е отсякъл собствения си крак, мислейки, че подрязва лоза. От голямата загуба на кръв царят умрял, а Дионис вдигнал проклятието.
Трета версия около легендата за Ликург, написана от Хигиус, разказва, че след тежко пиянство тракийският цар се опитал да изнасили майка си. Изтрезнявайки, той осъзнал какво е щял да направи и наредил всички лози в царството му да бъдат изкоренени като превенция срещу подобни прояви. Дионис му изпратил наказания заради това, карайки го да убие жена си и сина си. След това Ликург бил хвърлен в Родопите, където бил разкъсан от пантери.
Диодор Сицилийски разказва друга част от живота на Ликург. Той пише, че малко след възкачването му на престола Тракия била нападната от амазонките, които според историка живеели в Либия. Траките разбили жените воини, като в битката паднала самата им царица – Миерин. Ликург преследвал оцелелите амазонки чак до далечна Либия.
В Омировата Илиада Ликург бил наказан заради неуважение към боговете със слепота и лудост, които довели до неговата смърт. Според Софокъл Ликург се подигравал на Дионис. Затова бил наказан с лудост, но не загинал, а бил затворен в каменен затвор за дълги години, когато разумът му се завърнал.
Коментари