Съзерцанието в общоприетия смисъл е вглъбено, внимателно наблюдение на нещо. Например – съзерцаване на картина, на природа, на нещо красиво. Всъщност съзерцанието е нещо по-дълбоко, а когато говорим за него като практика – то е целенасочено усилие, което има много ползи за вътрешния мир.
Как да разбирам съзерцанието
Произходът на думата е латински и в превод тя буквално означава „да гледаш с възхита нещо и да мислиш за него“. И действително – практиката съзерцание включва внимателно наблюдение или концентрация върху нещо, като едновременно с това трябва да го осъзнаваш, да го анализираш и да изпитваш връзка с него. Това е целенасочено, съзнателно и фокусирано действие, което може да се извършва спонтанно или волево (с усилие).
Съзерцанието е много близко до медитацията, но с тази разлика, че често при медитацията няма такава усилена мисловна и аналитична дейност, а по-скоро в основата ѝ стои спонтанност и отпуснатост на ума. Медитацията по-скоро предразполага към „откъсване“, „отнасяне“ и размиване на границите, докато съзерцанието е много „по-присъстващо“ и свързано с понятията „тук“ и „сега“. Все пак двете практики са свързани и може да преминават една в друга.
Как точно да практикувате съзерцание
В по-широкото си значение на практика съзерцанието може да включва елементи на медитация, произнасяне или слушане на молитва, пеене, извършване на някакво целенасочено действие или на ритуална дейност. Добре е да изберете нещо от изброените, което ви кара да се чувствате спокойни, което ви вълнува и впечатлява.
Практиката по съзерцание може да е много кратка, но и по-продължителна, както сме свикнали да мислим за съзерцателните дейности. Кратките практики често са свързани със съзерцаване на дишането или на тялото и пространството. Този тип съзерцание е насочено към осъзнаване на дихателния процес и физическото тяло, с анализиране на неговото състояние и с постигане на отпускане на тялото.
Ето още по-конкретни идеи за съзерцание – слушане или свирене на барабани (може и на друг инструмент, но ударните инструменти са много въздействащи на първично и изначално ниво), танци, слушане или рецитиране на поезия, практикуването на всякакъв вид изкуство, както и наблюдаването на създаването на изкуството или резултатите от него. Интересно е, че дори някои ежедневни дейности могат да бъдат практики на съзерцание, стига да носят същия заряд и въздействие – например градинарство и готвене.
Практикувайте често и упорито, както и по-продължително, за да се радвате повече на ползите от тази практика.
Какво носи съзерцанието
На първо място, то успокоява нервната система, успокоява духа и го зарежда с положителна енергия. Съзерцанието ни насочва навътре, но без да ни откъсва от самите нас, а дори напротив – стимулира ума и го развива. Активира философското мислене, търсенето на причинно-следствени връзки и логиката. Колкото повече се занимаваме със съзерцание, толкова по-дълбокомислени и спокойни би трябвало да станем, а едновременно с това интровертни и концентрирани.
Смята се, че съзерцанието е по-присъщо на хора, които желаят да се развиват или вече са развити духовно. То е част от по-осъзнат и дълбокосмилен живот, а не е характерно за повърхностното съществуване. Освен това съзерцанието е много силно свързано с търсенето на Бог и Божественото, както и с единението с нашия Създател. Така че ако искате да постигнете тази връзка и да развиете такива дълбоки качества и способности, занимавайте се със съзерцание.
