Митологията на всеки народ е кодът за разгадаване на народопсихологията на хората, които представляват този народ. Наистина легендарните образи се повтарят под някаква форма в митологичния цикъл на отделните народи, но начинът на интерпретирането им е показателен за душевната същност на хората, събрани по волята на съдбата на определено място, за да живеят като един народ.
Славянските божества имат своите аналози в митологичните системи и на други народи, но начинът на разказването им говори за широта на душата, дълбока мъдрост и разбиране на природните сили. Доказателство за това твърдение е митът за Белобог.
Белобог и мястото му в митовете на славяните
Белобог е архаично божество. Той е бог на светлината, носи добро, щастие и късмет на хората, плодородие и изобилие. Той е абсолютният антагонист на мрака, нещастието и злините по света.
В началните митологични разкази той е основно божество и се противопоставя на бога на злите сили, наречен красноречиво Чернобог.
По-късно Белобог е представен като спътник на бога на Слънцето. Олицетворява не само светлината от слънцето, но и топлината в живота. Селяните го почитат и вярват, че той наглежда житните им посеви и им помага в работата на полето.
Митове за Белобог и Сътворението
Според мита за Сътворението в началото на земята нямало нищо освен безбрежното море. Белобог поискал да създаде суша и изпратил Чернобог да свърши тази работа.
Чернобог изпълнил заръките, но тъй като бил горделив, не поискал да дели властта над земята. Решил да отстрани Белобог като го удави, но това не му се удало. Белобог, който носел благ и добър нрав, простил на своя антагонист подлостта и благословил Земята.
Възникнал обаче проблем. Сушата се увеличавала безконтролно и имало опасност тя да погълне всичко друго. Белобог изпратил свои приближени, за да разговарят с неговата противоположност, но Чернобог им се разсърдил и не поискал да говори с тях.
Белобог решил да натовари с тази задача пчелата. Тя успяла да измъкне тайната, която гласяла, че трябва да се нарисува кръст и да се каже, че вече е достатъчно и сушата ще спре да расте.
Белобог успял да спаси създадената земна твърд, но ядосаният Чернобог проклел добрия създател да се храни занапред с изпражненията на пчелите. Белобог приел и това като ги направил сладки. Така се появил медът.
И до днес хората продължават да спорят дали прополисът всъщност не са изпражненията на пчелите. Всички пчелни продукти са сладки и полезни, защото сам Белобог е ял от тях.
Борбата между доброто и злото в митовете за Белобог
Според друга легенда за сътворението, когато още нямало нищо, в небето се реели три сокола. Единият бил прародител на всичко, наречен Род, вторият бил светлият Белобог, а третият - мрачният Чернобог.
Както летели, Белобог изпуснал от клюна си парчето земя, което носел, спуснал се в морето, превърнал се в патица и го извадил. По волята на бог Род то станало остров.
Сред острова се издигнала висока бяла планина, а около нея обикаляли Слънцето и Луната. Затова от едната страна било ден, а от другата нощ.
После Белобог се стрелнал в небесата, хвърлил оттам житни зърна и така засял житото, от което започнал да се прави хляб.
Бог Род пожелал всичко живо да има душа от този момент нататък. Затова дал по един чук на Белобог и Чернобог. Те се превърнали във великани и започнали да удрят по планината. Там, където удрял Белобог, се появявали светли искри, а там, където удрял Чернобог се появявали врани и змии.
Затова хората, които живеели по повелите на светлия бог, носели души, приличащи на златните искри, а тези, които се водели от кривдата, имали души като черни врани и змии.
Коментари