Славянският пантеон обхваща свръхестествените сили и характеристики, които носят боговете.
Пантеонът, или така наричаната от древните славяни сварга (небе), представлява съвкупност от одухотворени свръхестествени сили, характерни за езическите вярвания на славяните допреди покръстването им.
Поради изключителните си качества тези божества са можели да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да задават дневния ред в него. В този пантеон особено място заема Лада.
Лада - славянската богиня на красотата, любовта, брака и семейния живот
Тя е майката защитник на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея биват отправяни молитвите за лична защита, за защита на майката над нейните деца. Лада е най-почитаният сред славяните свръхестествен персонаж.
Почитта към Лада се е запазила във фолклора на всички славянски народи до най-ново време. У нас тази почит се отдава с обичая Ладуване.
Според вярванията Лада е дъщеря на върховния бог Род и богиня Жива. Тя се смята за богиня на любовта и плодородието. Лада е сравнима с римската богиня Венера, с древногръцките Хера и Афродита, с германската Фрея.
Тази богиня се свързва с омъжването по любов и затова представата за нея е особено поетична. Асоциацията с младостта и нежността се създава от обичаите младите девойки, които ще се присъединят към групата на момите, достигнали възраст за брак, да празнуват на Лазаровден, участвайки в Ладуването, и празнувайки деня на богинята на любовта.
Обичаят Ладуване се явява знак, проекция на езическото божество Лада, чиято функция е да предсказва, да определя брачните партньори на момичетата, които вече са достигнали брачна възраст.
Връзката на езическата богиня Лада с християнския образ Лазар и приравняването на християнския Лазаровден с езическия Ладовден идва от предхристиянския период, когато Ладините чествания са съвпадали не само като време, но и като замисъл с празниците около Лазар и възраждането за нов живот.
Навярно на това се дължи обстоятелството, че обичаят Лазаруване се извършва от момичета, а не от момчета, както би се очаквало. Лазарките най-вероятно са наследници на обредни лица, изпълнявали преди това обредни действия, посветени на Лада.
Непосредствено след Лазаровден е християнският празник Цветница, на който се извършва моминския обичай за гадаене. Тези пролетни празници всъщност са част от Великденския християнски комплекс, което означава, че времево той съвпада с празниците, посветени преди това на Лада.
Затова богинята Лада се свързва с Лазаровден, последният празник преди Цветница, с която се празнува пролетта, раждането на природата за нов живот, а връзката с брака и раждането на деца е съвсем очевидна.
