Викингите, наричани още нормани, варяги, са варварски племена от различни етноси, които обитавали бреговете на Скандинавия през ранното Средновековие. Те били изключително добре земеделци, занаятчии, мореплаватели, търговци, но силни и жестоки завоеватели. Известни са с бойните си умения и стремежа си за откриване на нови неща.
Викингите били и силно вярващи. Религиозните ритуали заемали важна част от културата им. Те почитали много богове и богини, което, според историци, означава, че отделните племена изпълнявали различни ритуали. Викингите нямали установени обреди, които трябвало да бъдат следвани от всички. Те почитали починалите си предци, общували с духове, гадаели, правели магии и погребвали мъртъвците си посредством различни ритуали.
Викингите нямали своя писменост. Ритуалите на викингите, начинът им на живот, били записвани от чужденци, които може би не разбирали напълно културата им. Мното често описанията на ритуалите им са противоречиви, неточни или пълни с измислици, които обрисуват викингите като варвари.
Представяме ви няколко ритуала, които се смята, че са били извършвани от викингските племена:
1. Жертвоприношение на хора
Жертвоприношението на хора било обичай за викингите. Адам от Бремен, един от техните летописците, написал през XI век, че такъв ритуал се изпълнявал в Швеция веднъж на всеки девет години в началото на пролетта. Продължителността на церемонията била девет дни. Всеки един от дните започвал с ново жертвоприношение, за което обикновено използвали роб или затворник.
Всеки ден в жертва за боговете се принасяли 9 човека, което прави общо 81 за целия ритуал. Викингите провисвали телата от дърветата в свещенната гора, която била в близост до храма, където се правел ритуалът. В повечето случаи жертвите били пращани в Один, а викингите мислели, че благодарение на този ритуал ще си осигурят победи през следващите няколко месеца.
2. Жертвоприношение на животни
Викингите поднасяли в жертва животните, за да получат благоразположението на боговете. Тези ритуали се правели четири пъти в годината – при зимното слънцестоене, пролетното равноденствие, лятното слънцестоене и есенното равноденствие. Викингите се страхували, че ако не извършат ритуала боговете ще стоварят недоволството си върху тях.
Например, земеделците се страхували, че реколтата ще бъде унищожена. Затова те се събирали в храма и принасяли в жертва много животни (предимно коне). След това поръсвали с кръв присъстващите и я разпръсквали около храма. Шаманът благослявал месото, а по време на пира викингите изказвали благодарлността си към Один.
3. Пияният Йол
„Йол“ представлява периодът от зимното слънцестоене до 12 януари. Летописците не знаят защо викингите празнували този празник, но те го наричат „пияният Йол“. Празникът продължавал три дни и нощи, през които викингите изпивали голямо количество алкохол, пеели и танцували.
Те правели т.н. слъннчево колело – кръгъл символ с кръст в средата, запалвали го и го хвърляли от хълма, за да накарат Слънцето да се покаже. Правели и фигури от дърво, с които молели боговете да ги защитават и пазят до следващия Йол.
Коментари