Това християнско църковно тайнство се нарича не само миропомазване, но също печат, помазване или залог на Духа.
Православната църква е обвързала трайно миропомазването с кръщението. Те са неразделни действия, защото кръстеният вече християнин се помазва с миро, като това се прави на кръст - на лицето за челото, очите, устата, гърдите, после за ръцете и нозете. Така цялото тяло на покръстения се запечатва с мирото, което се указва с думите печат на дара на Светия Дух. Това означава, че вярващият получава като дар Светия Дух.
Тайнството възниква с кръщението на Исус в река Йордан. Тогава Светият Дух слиза върху него, както се казва в Евангелието. Апостолите също призовавали Светия дух да слезе над приелите кръщението. Това става чрез възлагане на ръце. Тази практика продължава и след периода на апостолите, за което има писмени свидетелства от духовници.
През ІІІ- ІV век тази практика била заменена с помазване с осветен елей. За тази практика обаче се говори по-рано, още около 230 година, макар че минават повече от 100 години, преди да стане ритуал.
Този елей се освещава преди кръщението от епископ. Освещаването на елея за миропомазване се извършва веднъж в годината, най-често на Велики четвъртък. Тази практика е постановена през 390 година по нареждане на Теофил Александрийски.
Постепенно била утвърдена практиката само представители на автокефалните църкви и патриаршии да имат правото да освещават миро.
В западното богослужение миропомазването и кръщението са разделени като ритуали, макар че в богослужението са свързани. При римокатолиците този ритуал се извършва след зрялата възраст на човека и означава, че той трябва да премине свето причастие. Там малки деца не се причестяват.
При протестантите това тайнство се отхвърля, защото те смятат, че тайнството на кръщението е достатъчно.
Православната църква го свързва с кръщението и изисква миропомазване на приетия в лоното на православната църква християнин. Така кръщението, миропомазването и евхаристията стават трите неразделни части на християнското посвещение в Църквата.
Това взаимно обвързване е подчертано и с молитвата, която се извършва по време на миропомазването.
