Църковното причастие е едно от великите тайнства заедно с кръщението. В църковния речник се използва терминът евхаристия и се превежда като благодарение.
Вярващите християни благодарят на Бога за сътворяването на света и превръщането му от небитие в битие, както и за това, че чрез причастието е дал възможност на хората да се приобщят към него.
Самият ритуал е въведен още от Исус Христос на Тайната вечеря, когато дава на учениците си хляб и вино, приканвайки ги да ги приемат като неговото тяло и неговата кръв. Евхаристията винаги се извършва тържествено, с богослужение, наречено Литургия. На тази света Литургия свещеникът предлага безкръвна жертва - хляб и вино, по примера на Божия син. Тази традиция е много стара и е използвана за култови обреди още преди Христа, така че християнството просто продължава една традиция.
Следва молитва, в която се измолва претворяването на насъщните дарове на природата в Тяло и Кръв Христови, за да може вярващите да приемат Божия син в сърцето си. Така християните се съединяват с извора на вечния живот, за да получат опрощение и да достигнат до вечен живот с Бога.
Апостолите и древните християни съзнавали силата на светото причастие и затова пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата призовава вярващите да се причестяват колкото може по-често. Към това тайнство може да пристъпи всеки кръстен. С това те получават Божията благодат.
За да се причести, всеки християнин трябва да отиде подготвен. Подготовката се състои в пост, като той трае различно време. Църквата е определила 2 големи поста, които траят по 40 дни, преди Възкресение и Рождество, както и по-кратки пости и отделни постни дни.
Самото въздържане от мазни храни трябва да бъде съпътствано от по-усърдни молитви от страна на вярващите, от духовно пречистване и възраждане. Вечерта и сутринта преди причестяване не се приема храна и вода. Целта на поста е с ограничаването от определени храни, вярващият да се въздържа и от грешни стъпки и дела, да се учи на търпение, смирение и покаяние.
Коментари