От управляващите династии в държавата на франките, тази на Каролингите, днес е най-известна и това се дължи на най-изтъкнатия неин представител - Карл Велики. Династичната му линия идва да смени тази на Меровингите, която запада през VІІ век.
Начало на династията Каролинги, основател и основни представители
Началото на династичната линия Каролинги е поставено то Пипин Ланденски, наречен още Пипин Старши, един от майодромите (управители) в империята на франките. През 687 година неговият внук, носещ същото лично име, пръв поема управлението на Франкската държава, тъй като се оказва единствен претендент за трона. Той има подкрепата на повечето едри земевладелци и това му помага да наложи своя род като управляващ.
По-известен от него обаче е синът му - Карл Мартел. Той предприема победоносни походи по течението на Рейн, следствие на което Франкската империя налага господството си по тези места. Най-важната му победа обаче е при Поатие през 739 година, където разгромява арабите. С това спасява Европа от завладяване.
Карл Мартел предприема редица реформи, с които заздравява държавата. От тези му реформи, с които оземлява военни, участвали в походите, се създава рицарството. Той издига и кандидатите в епископски сан, като изборът пада върху негови приближени или роднини.
След Карл Мартел синовете му Карломан и Пипин Къси не успяват да излъчат владетел, но влизането на Карломан в манастир превръща Пипин Къси в единствен владетел. Той е миропомазан от самия папа. С него властващият монарх започва да се възприема като божи наместник. Династичната линия на Каролингите вече се издига на ново ниво.
Преди смъртта си Пипин Къси разделя властта и богатствата си между двамата си сина, какъвто е обичаят, но синът му Карломан умира рано и единствен наследник на трона става Карл.
През целия си живот Карл води непрекъснати войни, с които не само разширява империята на франките, превръщайки я в най-мощната в западния свят, но и навсякъде налага християнството като религия.
Карл отблъсква нападенията на езическите германски племена между реките Рейн и Елба, разгромява мюсюлманите в Испания, преследва езичниците сакси и ги подчинява. Аварите и фризите около Дунав също усещат мощта на армията на франкския владетел. Норманите, саксонците и други народи са завладени при неговите многобройни походи. Тяхното начало е през пролетта на всяка година, с продължителност три месеца. При повечето от тях победата е за оръжието на Карл, наречен още преди смъртта си Велики.
За Карл Велики християнството е опората на Европа, затова той успява да утвърди религията като господстваща и да покръсти много езичници. След смъртта му в династията на Каролингите остават няколко претенденти за трона. Властта и богатствата са поделени между синовете на Карл Велики, но ранната смърт на двама от тях оставя като единствен владетел сина на Карл - Луи, известен като Луи Благочестиви.
Луи прави за първи път опит да въведе ред, така че земята и управлението да останат в ръцете на един владетел. За такъв обявява сина си Лотар, а останалите претенденти получават само благороднически титли и земи. Бунтът на един от тях е потушен с твърда ръка, с което в държавата на франките се налага централизацията на властта в ръцете на един владетел.
Коментари