В църковната практика има седем тайнства и едно от тях е миропомазването. Извършва след веднага след кръщенето и представлява ритуал с нанасяне на осветена течност - миро на челото, ръцете и краката на приелия светото кръщение, тоест на местата, откъдето е потекла кръвта на Божия син, прикован на кръста.
Мирото, известно още като елей и светено масло, е употребявано много по-рано, още в дълбока древност. Свидетелства за използването му има за ІІІ хилядолетие преди Христа. В Египет мирото е използвано за балсамиране. Ползвано е като лекарство, а също и за козметични цели.
Мирото представлява благоуханна течност, която най-напред е била хомогенна. Използван е бил сок от благоуханно растение или масло от маслиново дърво. Оттам идва думата елей, от гръцкото eleon - масло.
Думата миро се смята, че идва или от глагола miro, на гръцки тека, или от глагола miriso- помазвам. Първоначално се е правило разграничение между двете понятия, но в последствие те се отъждествяват, защото мирото променя състава си.
За различни нужди към маслиновия елей са добавяни и други благовонни съставки - корени, течности и смоли. Мирото добива изключително предназначение, то служело само за свето помазване. Християнската църква използва мирото като съществен елемент от тайнството на Миропомазването.
Няма строго установен състав за веществата, които влизат в състава на мирото за култова употреба при църковните ритуали. Числото на съставките варира от 20 до 57. Веществата са от 3 основни групи - билки, течности и смоли. Някои от по-известните съставки са мирта, канела, майоран, санталово дърво, карамфил. От смолите най-известни са тамянът и боровата смола, а от течностите - зехтинът и бялото гроздово вино. Като допълнителни съставки може да се използват розовото масло, кардамонът, куркумата, лавандулата, теменугата и други.
Дозировката на отделните съставки се определя от общото количество миро, което ще си приготвя. Основната съставка винаги е маслиновият елей.
Мирото трябва да бъде наситено с ароматите на всички вложени съставки. Мирисът му е силен и приятен, както и много траен. Цветът му е жълтозелен, а течността е бистра, гъстотата му е средна.
За да се приготви миро, е необходимо специално помещение - мироварна. Патриархът, подкрепен от свещеници, подготвя и провежда дългия ритуал на варене на мирото. Необходими са специални съдове, а варенето се извършва в точно определен ден и е съпроводено с ритуали, които се спазват стриктно.
После мирото се освещава в църквата и раздава на отделните енории. Всяка манипулация със свещената течност се извършва от духовно лице, а самото миро се пази строго според канона.
Виж още какво е причастие в християнството.
Коментари