Един мъдрец вървял из гората, когато внезапно видял пред себе си дървар. Мъжът изглеждал в окаяно състояние. Всичките му дрехи били мръсни и изпокъсани. С наранените си ръце местел огромни дървета. Товарът изглеждал непосилен за него, но с цената на живота си клетникът продължавал да се бори. Тогава мъдрецът поспрял при него и го заговорил. Попитал го защо си причинява всичко това и му предложил поне за миг да спре и да си почине.
Дърварят отговорил, че няма време и по цял ден не подвива крак.
- Трябва да работя неуморно, за да са щастливи децата ми. Дори и аз да съм нещастен родител, поне те ще са щастливи. Прадядо ми беше нещастен, за да е щастлив моят дядо. След това дядо се жертва за щастието на татко. Той пък беше нещастен, за да съм щастлив аз.
- Е, след толкова много жертви на баща ти, ти щастлив ли си? Имало ли е изобщо някой в твоята фамилия, който досега е бил щастлив? - попитал мъдрецът.
- Досега не, но сигурно моите деца ще са щастливи, защото аз правя още повече жертви за тях.
При тези думи мъдрецът се усмихнал и добавил:
- Мислиш ли, че неграмотният може да научи другите да четат или пишат? Ако родителите искат децата им да са щастливи, самите те трябва да живеят щастливо, а не в непрекъснато страдание. Децата се учат най-напред от примера, който им се дава, а не от това, което им се говори.
