Обикновено се чувстваме нещастни, когато разумът ни блуждае, което се случва в 46.9 процента от времето, когато не спим. Чувстваме се щастливи и живи по време на секс, физически упражнения и при общуване с други хора, твърдят учени от Харвардския университет.
Когато си почиваме, като използваме компютъра, или пък работим, се чувстваме най-нещастни. Това се дължи на факта, че сме единствените бозайници на планетата, които прекарват толкова много време, за да мислят за нещата, които се случват около нас.
Ние мислим постоянно за отминали събития, за възможни събития в бъдещето или за неща, които едва ли някога ще се случат, но това ни вълнува.
Матю Килингсуърт и Даниъл Гилбърт използвали интернет приложение, за да съберат 250 000 данни за чувствата, мислите и дейностите на хората, които ги вълнуват всеки ден.
Те твърдят, че човешкият разум започва да блуждае от толкова много мислене и точно това, колкото и странно да звучи, ни прави наистина нещастни.
Възможността да мислиш за това, което не се случва в дадения момент, е умствено постижение, от което обаче страдат емоциите.
Изследователите разпитали 2250 участника в експеримента, които били на възраст от 18 до 88 години през определени отрязъци от време, за да изяснят нивото им на щастие.
Те изяснили какво са смятали да направят в определен момент доброволците, били ли са концентрирани върху дейността си в този момент или върху нещо друго, което не им е било приятно.
Учените предложили на доброволците двадесет и два вида дейности, които включвали гледане на телевизия, правене на физически упражнения, хранене и пазаруване.
Станало ясно, че 46.9 процента от времето си участниците отделили не на нещо друго, а на размисли. Всъщност, когато правели каквото и да е, освен секс, мислите им блуждаели в тридесет процента от случаите. Оттук и изводът на учените, че докато правим любов, концентрираме дейността на мозъка си.
Според учените умственият ни живот е изпълнен най-вече с това, което всъщност не се случва. Блуждаенето на мислите е по някакъв начин предсказател на щастието. Всъщност това, доколко често мислите ни напускат настоящето и насоката им предсказват дали ще се чувстваме щастливи, отколкото какъвто и да е вид дейност, който извършваме.
Според резултатите от изследването размислите ни карат да се чувстваме нещастни, а не се явяват следствие от нещастията, освен в някои изключителни случаи. Много философски и религиозни учения учат, че щастието може да се открие, като се живее в настоящето, а този, който практикува тези знания, се учи да се противопоставя на блуждаенето на разума.
Коментари