В едно село решили да организират надпревара по най-много сечене на дърва.
В състезанието се включили мъже от всякаква възраст, но накрая останали само един възрастен дървар и един младеж. Вторият отскоро бил в занаята, но имал голяма амбиция и младежки ентусиазъм да се докаже.
След като двамата мъже премерили сили с останалите хора, останали 3 часа до края на състезанието.
През това време на всеки 45 минути възрастният секач правел пауза от 15 минути. Младият му колега, от своя страна, се амбицирал да сече още по-бързо.
Младежът бързал с всички сили и макар умората вече да го била завладяла, не искал да спира. Бил сигурен, че с тази скорост ще насече повече дърва от конкурента си.
Но сами можете да си представители огромното му учудване, когато състезанието свършило и се оказало, че възрастният дървар е насякъл повече дърва. Ето защо победеният младеж го запитал:
- Но как е възможно да си свършил повече работа от мен? Ти все правеше паузи, а аз работех безспирно и бързо.
- Когато спирах да сека, ръцете ми си почиваха и после действаха още по-добре. Освен това всеки път острех брадвата си наново. Това е тайната на успеха ми.
Притчата ни учи, че бързането невинаги е гарант за успех в живота. Човек не бива да препуска, без да мисли. Ще му е по-полезно да спира понякога, да си почине и да действа със стратегия.
Това е поуката от притчата за успешния и неуспешния дървар.
Коментари