В архивите на инквизицията на френския град Каркасон е открита книга от ХІІ век без заглавие, в ръкопис. Открит е и по-стар виенски препис на този ръкопис от ХІV век със заглавие: Запитване на апостола евангелист Йоан за управлението на света, за вседържателя и за Адам. Сравнението показва, че става въпрос за един и същи ръкопис, който е наречен още Йоаново евангелие, а също и Лъжовно евангелие.
Какво представлява този загадъчен ръкопис на практика?
Това е апокрифна книга, наречена още Тайна книга на богомилите. Тя е латинска версия на по-стар ръкопис, за който не може да се каже със сигурност на какъв език е бил написан. Тъй като е богомилска литература, логично е, че езикът на първообраза да е старобългарски, но има предположения, че е писана на гръцки. Книгата най-вероятно е пренесена от богомилите във Франция. Тъй като там ги наричат катари, Тайната книга се явява главно пособие за неговото проповядване през ХІІ и следващите векове.
Построяването на самата книга е интересно, но и характерно за времето. Написана е като откровение на Божия син в отговор на въпроси на един от четиримата евангелисти - апостола Йоан. Тайната богомилска книга се явява ценен документ за начина, по който се развиват техните представи.
От втората част на апокрифа става ясно, че богомилите не признават тази част от Библията, която е известна като Стар завет, а Новият завет не им е достатъчен, защото не подкрепя напълно тяхното дуалистично разбиране за света. По-старите апокрифи обаче притежават тази дуалистична идея и затова се оказват търсената опора за катарските идеи.
Разбиранията на богомилите се различават от библейските по отношението на важни представи като тези за сътворението на света и значението в него на антагониста на Бога, наречен Сатанаил.
От намерена приписка към книгата става ясно, че Тайната богомилска книга е пренесена от България на италианска земя от епископ Назарий, за да служи като таен наръчник на катарите там. Това е станало около 1190 година. Идеите, на които се основава книгата, представляват фундамента на катарското учение в Западна Европа. Това, че негов първообраз е българското богомилство, е безспорен и доказан факт, който потвърждава връзката на богомили и катари и произхода на последните от възникналото в България богомилско движение.
Коментари