Идеята, че напреднала техника е използвана от древните египтяни, циркулира в литературните и изследователски среди от над десет години. Идеята се представя от автора Стивън Мелър в две книги – „Земята на Озирис” и „От светлината в мрака”.
Идеята за книгите авторът получава от инженера Кристофър Дън през 1996 г., който по това време се занимава с тази проблематика. Същият публикува своите подробни описания в книгата "Гиза: Древноегипетски/Кхемитски Технологии".
През последните години, двамата изследователи правят много посещения на Египет. Заедно и поотделно изследват тази и други линии на научните изследвания. Намират много примери на артефакти от материали като гранит, диорити, базалт, алабастър, както и варовик, върху които ясно личат следите от обработка с напреднала техника. Те не могат да бъда изработени от намерените и представяни от египтолози комплекти от инструменти, намерени досега.
В първата си книга Мелър представя концепцията, че поредицата центрове, некрополи и пирамиди, известни днес като Дахшур, Саккара, Абузир и Абу Гхуроб, арийският Зауиет, Гиза и Абу Роаш, някога са били свързани помежду си, чрез древна електропреносна мрежа, изградени преди над 10 000 години.
Древните каменни здания и пирамиди никога не са били проектирани да станат гробници на царете, а са служели като енергийни центрове. В тях са използвани течаща вода и слънчева енергия от слънчевата светлина, за производство на разнообразни форми на енергия, и за използването и от всички хора. Древните обитатели на египетската земя – Кемитите, били древни африканци, заети с напредването в инженерното знание. Най-вероятно от тях започнало всичко.
Първото реално доказателство за гореизложените факти археолозите откриват в платото Гиза, точно зад Сфинкса. Представлява част от огромно парче дялан камък - гранит, който някога е покривал стените на така наречения „храм в долината”, пред Сфинкса. Парчето е направено от розов гранит кварц, донесено от Асуан, намиращ се на около 600 мили по реката от Гиза. Разполага с множество контури, ъгли, направени с изключителна прецизност и точност.
Некрополите Абузир и Абу Гхуроб, се намират на около два километра южно от Гиза. Множеството посещения на Милър само потвърждават, че техниката, използвана там е много по-древна и прецизна. Много от структурите дават доказателства за напредналата обработка, като идеално кръглите дупки в алабастъра.
Надписите пък, намерени на някои от тези структури, са били добавени хиляди години след първоначалната им обработка и са възникнали преди повече от 10 000 години, твърдят учените.
Други доказателства, които са се появили през годините включват известната „каменна кутия” от Голямата пирамида в Гиза. Смята се, че е погрешно етикиран саркофаг. Направена отново от розов кварц от Асуан, с перфектни прави ъгли и силно полирани гладки стени. Кутията е изследвана от много учени и е публикувана в книгата на Дън.
В южната част на Египет могат да се намерят още много примери за явни напреднали машинно артефакти.
Интердисциплинарните и цялостните усилия в областта на научните изследвания трябва да се съберат и насочат в областта, изследваща дадената проблематика.
Различни инженери, физици, химици, геолози и археолози, които не са обвързани с остарелите схващания и неточни парадигми на академичната Египтология, трябва да се включат, за да могат да се съберат доказателства за напредналата местна цивилизация, която се предполага, че са заварили египтяните, и от която са получили знанията и уменията.
