Самовнушението ни спъва по пътя към целта

Британски учени разкриха тайните на механизма на самовнушението. Центърът, който отговаря за мотивацията, се намира в хипоталамуса. След като прецизно изучили работата му, учените стигнали до неочакван извод.

Оказало се, че самовнушението не е най-добрият начин да се подготви човек за решението на определена задача. Според психолозите мотивацията е съвкупност от възбуждащи фактори, които определят активността на личността.

Към тях се отнасят мотивите, потребностите, стимулите, ситуативните фактори, които определят поведението на дадения човек. Учените стигнали до извода, че водеща роля във формирането на биологичните мотивации играе хипоталамната област на мозъка.

Там се осъществяват процесите на трансформация на биологичната потребност в мотивационна възбуда. За да се определи ролята на собствената мотивация, тоест ефективността на самовнушението, специалистите провели експеримент с 50 души.

Те трябвало да търсят анаграми – да пренареждат буквите от дадена дума с цел получаване на нова дума. През първата част от експеримента половината доброволци преди задачата разсъждавали дали ще се справят със задачата.

Другата половина пък си внушавала, че задължително ще се справи. В следващата фаза на опита преди самата задача едната група трябвало да напише на лист „аз ще направя това”, а другата – „ще мога ли да се справя? ”

Станало ясно, че във всички случаи тези доброволци, които се съмнявали във възможностите си, постигали много по-голям успех, отколкото онези, които се настройвали да постигнат целта.

Хората, които се питат дали ще се справят с дадена задача, показват по-добър резултат от тези, които в разговор със себе си се убеждават, че ще постигнат набелязаната цел с лекота.

Всъщност съмнението ни кара да сме по-концентрирани и да опровергаем самите себе си. Според учените между вътрешния монолог от типа на „ще се справя ли” има пряка връзка с дълбоката мотивация.

Популярната напоследък идея, че позитивното самовнушение ще ни приближи към постигането на всяка цел, става въздух под налягане, ако човек си задава въпроси, преди да свърши нещо важно.

Ако мотивацията е силна, се увеличава нивото на активност и напрежение, заради което в дейността и поведението на човека настъпват определени измествания от обичайното и от това се влошава ефективността на работата.