По пътя на коприната

Пътят на коприната е метафора, използвана през Античността и Средновековието, с която се обозначавал международният път за внос на стоки от Далечния изток.

Коприната, порцеланът и различните подправки в западната цивилизация пристигали от Изтока и за европейците този път бил от съществено значение.

Търговията между Запада и Изтока в миналото била най-доходоносната дейност, заради което именно търговците били най-богатите представители на античния и средновековния свят.

На изток пътят на коприната започва от китайската провинция Кансу, преминава покрай вътрешна Монголия между планината Нан Шан и пустинята Гоби.

Той преминава през Централна Азия към Индия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Египет, Израел и Ливан. Части от него преминават през области, които сега са част от разпадналата се Съветска империя: Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан.

Марко Поло е най-известния изследовател и пътешественик между Европа и Азия. Към края на XIII той става един от доверените хора на Чингис Хан. По-късно Франческо Пеголоти успява да изгради стабилни стабилни търговски отношения между двата свята.

Най-старата известна история за пътя на коприната е от времето на китайската династия Хан и нейния император У Ти. Искайки да разшири своята империя и търсейки бързи коне за тази цел, императорът изпраща своите войници в земите на днешен Узбекистан за да вземат 30 от най-добрите коня, принадлежащи на тамошно племе.

Срещу добрите коне китайският император предлага нещо, което до момента никой човек от запада не е виждал – коприна. Материята ставата толкова популярна сред европейците, че те започнали да я купуват срещу злато и сребро.

Преди да използват фината коприна римляни и гърци шиели дрехите си единствено от груби платове. Но коприната е само един от продуктите, които примамвали европейците.

Индия им отваря изцяло нов свят за сетивата чрез подправки, които не растели на Стария континент – карамфил, къри, шафран, индийско орехче, канела.

Пътят на коприната е съществувал до настаняването на османците на Балканския полуостров. Завоюваните от тях земи препречвали познатия маршрут на търговия и се наложило европейците да търсят нов път към Изтока.

На такава мисия се отправя Христофор Колумб, който обаче, вместо Индия, открива изцяло нов свят, за който никой не е подозирал, че съществува.