Благодарение на тях бе открито “мястото Q”.
Местонахождението на един от древните градове на маите бе установено благодарение на разшифрирането на две каменни плочи с древна писменост. Както съобщава Los Angeles Times, 140 йероглифа описват 30 години от историята на града, по-рано известен като “мястото Q”. На плочките също има дата, еквивалентна по съвременното летоброене на 25 октомври 677 година.
Преди повече от 40 години в музеите и частните колекции по цял свят се появиха артефакти от неизвестен град на маите, по всяка вероятност, открит от мародерите и “черните археолози”. Досега обаче специалистите не можеха да обяснят, където се е намирал той.
Археологът Марсело Кануто (Marcello Canuto) от Йелския университет (Yale University), откривател на плочите, сложи край на този спор. Според него, “мястото Q” се намира в древния град Ла Корона, разкрит преди десет години в департамента Петен (Peten) на Северна Гватемала.
Надписите върху плочите говорят за това, че селището се е намирало на път, по които са се осъществявали съобщенията между град Калакмул, намиращ се в съвременно Мексико, и подвластните му територии. Освен това, в околностите на Ла Корона са се провеждали сражения между държавите-съперници на маите Калакмулем и Тикалем.
На откритите по-рано предмети от “мястото Q” често е била изобразена глава на змия, което дало на изследователите повод да смятат, че техният източник се намира на територията на древното царство Канал (“кан” на езика на маите означава “змия”). По-късно се изяснило, че като столица на царството се споменава Калакмул.
Съпоставяйки известните по-рано данни и новите сведения, получени след дешифриране на надписите върху плочите, Кануто стигнал до извода, че Ла Корона е самото “място Q”. Повечето учени са съгласни с тези изводи, каквито са изказвани и по-рано, но чак сега намериха окончателно потвърждение.
Плочите са пренесени в столицата на Гватемала, където продължава тяхното изследване, а развалините на град Ла Корона се намират под засилена охрана, за да бъдат предпазени от набезите на иманярите.
Коментари