Тялото ни е отражение на нашите убеждения и проблеми

Тялото може да говори и е добре да се научим да го слушаме какво ни казва. Това твърди психоложката Луиз Хей. На думите и мислите ни реагира всяка от клетките ни. Нашите мисли определят поведението на нашето тяло. Тъжното лице отговаря на нерадостни мисли.

Можем да проследим всеки орган в тялото си, той отговаря на определени характеристики в поведението и мисленето.

Глава

Главата сме самите ние като личности. Това, което представяме от себе си на другите, го изгражда представата за нас. Ако нещо с главата ни не е наред, значи има проблем с нас самите.

Коса

Косата е силата ни. При уплаха създаваме така нареченият стоманен колан, който обхваща мускулите на рамото и отива към главата.

Косата расте посредством космения фоликул. Когато създаваме напрежение в черепната кутия, косменият фоликул се затваря и косата започва да капе, тъй като умира. При постоянно напрежение косата спира растежа си. Резултатът е оплешивяване. Жените също оплешивяват на определени места, щом навлязат в мъжкия делови свят.

Уши

Ушите са не само слухов орган, но и символ на способност да се чува и да се слуша. Проблемите с ушите означават, че в живота на човека има неща, които той не желае да чува. Болката в ушите се появява, когато раздразнението от това, което чуваме, е в най-висока степен.

От такива болки много често страдат децата. Те не могат да изразяват свободно това, което искат да кажат, и са принудени да слушат неща, които не желаят. Като реакция често страдат от болки в ушите.

Глухотата се явява като реакция на тялото, че вече не иска да слуша определен човек, с когото общува цял живот. Много често явление е възрастна двойка, където единият е със слухов апарат, а другия говори без прекъсване.

Очи

Очите, също като ушите, символизират способността ни да виждаме живота около нас. Проблемите с очите се появяват, когато отказваме да видим в яснотата му живота около нас или нещо в самите себе си. Децата с очила в много случаи разсейват зрението си, защото у дома има неща, които не желаят да виждат.

Главоболие

Главоболието е признак за чувство на непълноценност. Ако някой се почувства унизен или засегнат, той получава главобол. Мигрената е символ за натрупано раздразнение в живота, среща се и при перфекционистите.

Врат

Вратът е символ на гъвкавата мисъл, на разбирането на чуждата гледна точка. Проблемите във врата свидетелстват за упоритост и нежелание да се види друга гледна точка.

Гърло

Гърлото представлява способността ни да отстояваме себе си, да помолим за нещата, които са ни нужни. Проблемите в гърлото говорят за лоша самооценка. Възпаленото гърло пък означава постоянно раздразнение. Ларингитът сочи злина, която пречи на изразяването. Кашлицата без причина пък е симптом на съпротива, когато сме в процес на промяна на статуквото.

Гръб

Нашият гръб е опората ни. Проблемите в него говорят за липса на подкрепа. Когато живеем с убеждението, че имаме подкрепа от близки и приятели, това всъщност е подкрепата, която ни оказва самият живот.

При ясно изразени проблеми в горната част на гърба, това значи, че партньорът не проявява разбиране и не е подкрепящ. Средната част на гърба е свързана с усещането за вина. При проблеми в долната част на гърба трябва да се замислим дали не се тревожим прекалено много за финансите си.

Бял дроб

Белият ни дроб е способността да се приема животът. Проблеми възникват при страх да се живее пълноценно. Заклетите пушачи бягат от живота. Димът им служи като средство да се скрият в черупката си. Проблемите с гърдите обикновено се появяват като реакция на задушаващо отношение, обсебване. Ракът на гърдата може да се получи от натрупано негодувание или гняв.

Сърце

Сърцето е символ на любовта и когато тя отсъства от живота на индивида, сърцето му буквално се свива и става студено. Кръвта, която се свързва с радостта, започва да тече по-бавно и се стига до анемия, склероза или инфаркт.

Стомах

Стомахът е мястото, където се смила храната, но и всички ситуации и идеи. Проблемите с него показват невъзможност за асимилация на житейските ситуации. Тогава сме уплашени.

Камъните в жлъчката

Камъните в жлъчката свидетелстват за натрупани много горчиви мисли и гордост, която пречи те да се изхвърлят. Нужна е работа за освобождаване от тежестта на миналото.

Нещастните случаи са нещо, което може да се случи на всеки и от което всеки се бои. Дали обаче е така и доколко тези нещастия са случайни? Всъщност повечето от тях създаваме сами с действията си, с изборите, които правим. Нещастните случаи могат да бъдат и изява на бунт. Толкова му се иска на някой да удари другите, че удря накрая себе си.

Такива асоциации Луиз Хей прави и с повечето болести. Според нея всяка болка има своята причина. И ако разгледаме заболяванията си от тази гледна точка, ще ни бъде по-лесно да се излекуваме от тях. Ето някои от най-разпространените болести и тълкуването на Луиз Хей за тях.

Ревматизъм

Това заболяване понякога е резултат от постоянна критика към себе си и останалите хора. Тези болни непрестанно правят негативни изказвания за всичко и всички, защото не са съвършени. Това е огромна тежест за тях и бремето, което носят, е голямо.

Астма

При децата тази болест е резултат от силно развита съвест. Те поемат всяка вина върху себе си. При възрастните е изява на усещане за липса на право на живот.

Рак

Това е болест на натрупаната дълбока обида. Тя изяжда тялото отвътре. Най- често основата на болестта се поставя в детството. Нещо пречи на вярата в живота. Дори да бъде потиснато в подсъзнанието, това чувство създава непрекъснато самосъжаление. Самокритичността е характерна черта на хората с рак, а лечението се крие в способността да обичаш себе си.

Наднорменото тегло

Появява се като необходимост от защита. При несигурност човек винаги качва килограми, а ако чувството е постоянно, то свалянето им става невъзможно.

Болките от всякакъв произход са свързани често с вината и наказанието. Хроничната болка е породена от хроничното чувство за вина. Много често е толкова дълбоко скрито това усещане, че дори не се осъзнава от човека, който го изпитва.

Всички отговори на въпросите ни са в самите нас. Не е толкова важно какво точно ни се случва, а как го приемаме и как реагираме на него. Животът ни в този смисъл зависи напълно от самите нас.