Взимането на решения е индивидуален процес при всеки човек. Някои хора моментално решават как да постъпят в дадена ситуация, други дълго се колебаят за всяко нещо.
Все пак, когато става въпрос за важни стъпки, които влияят на развитието на живота ни, винаги има момент на колебание.
Психолозите обаче смятат, че всяко решение се предопределя по някакъв начин и колебанието, което изпитваме, всъщност е нуждата от потвърждение. Как взимаме решенията си?
Ефектът, създаден от провалите
Специалистите го обясняват с примери от практиката. Когато човек се провали, околните започват да се държат внимателно с него. Тази реакция оборва схващането, че трудностите отсяват приятелите. Всъщност е по-трудно да бъдеш до някого в успеха му, отколкото в провала.
Този извод е проверен с експеримент, при който на участниците са представени хора, които участват в състезание с въпроси. Някои от състезателите изпускали чашите си с кафе и участниците в експеримента посочили като най-симпатични именно тези състезатели, които са загубили кафето си. Изводът е, че губещите са по-симпатични на аудиторията от вечно успяващите и оптимистите.
Ефект на пигмалионите
Според този ефект, когато дълго и искрено вярваш в нещо, то ще ти се случи в реалността.
Тази констатация също е проучена с експеримент. На преподаватели, работещи със студенти, са показвани резултати от тестове за интелигентност. Те обаче не били реалните, а на случайно взети имена. На истинските изпити точно тези студенти показали най-добри резултати.
Обяснението е, че по този начин се създава нова реалност, където действат нови принципи - на насърчението и очакването на успех и подем, който се реализира на практика. Това показва ясно, че слабите ученици няма как да подобрят успеха си, ако бъдат критикувани непрекъснато. Насърчаването и подкрепата действително играят голяма положителна роля.
Парадокси на изборите
Този ефект може да се обясни с прост пример. Ако попаднем в магазин и искаме да си купим някаква стока, обикновено ни предлагат няколко и изборът накрая опира между две от тях. След дълго колебание избираме едната стока. Най-често изборът не ни удовлетворява, защото непрекъснато си мислим, че може би игнорираната е била по-добра.
Това представлява парадоксът на избора. Колкото по-голям избор имаме, толкова възможността да сме неудовлетворени е по-голяма.
Ефект на свидетеля
Ефектът отново е изследван с опит. На произволни хора е казано, че са единствен свидетел на случай, когато друг човек има нужда от помощ. Отзовали се 85 процента от тези хора.
След това на участниците е казано, че освен тях има още един свидетел и процентът на тези, които изявили желание да помогнат, станал 65.
Когато на участниците в опита било казано, че свидетелите са общо четирима, тоест още трима, освен участника, на който се съобщава, по-малко от една трета изявили готовност да участват.
Изводите са, че хората винаги разчитат в напрегнати ситуации на останалите. Друг да повика помощ, друг да се нагърби с някаква неприятна задача. Когато обаче човек знае, че е единственият, който може да помогне, той се мобилизира и е готов да го направи.
Ефектите на прожектора
Всеки е изпадал в ситуация да сбърка в нещо и е изпитвал неприятното чувство, че всички в този момент гледат в него. Усещането на вперените очи на всички точно в момент, когато не трябва, е познато натрапчиво чувство за всеки. Всъщност истината е, че никой нищо не е забелязал, защото човек гледа себе си и никой не е център за света на другите. Това е така нареченият ефект на прожектора.
Той е проверен отново с опит. На доброволци са раздадени странни блузки, които е трябвало да носят цял ден, а после да кажат какъв процент от хората са ги забелязали. Участниците дали двойно по-висок процент на хората, които са обърнали внимание, отколкото са били в действителност. Това може да подейства успокоително на всеки. Истината е, че повечето хора не ни забелязват.
