Някога в едно юлско лято момиче намерило в гората малко диво коте. Зверчето, едва проходило, било останало без майка и плахо приближило към девойката. А тя толкова го харесвала, че и за миг не се поколебала да го сложи в торбата си и да го занесе у дома. И така започнала тяхната дружба.
Годините минавали, а момиченцето ставало все по-красиво. Неусетно се превърнало в жена. Скоро пък си намерила и съпруг и създала семейство. Преместила се да живее в нов дом, но взела със себе си своята дива другарка. Тя, макар и вече възрастна, продължавала да седи кротко около спасителката си и я дарява с внимание.
Един прекрасен ден младата жена и нейният любим се сдобили с дете – красив плод на тяхната силна любов. Не нещо все тревожело младата невяста. Нейните близки я предупреждавали да не допуска дивото животно до рожбата си. Все натяквали, че зверчето ще ѝ напакости някой ден.
Тя уж не си давала вид да обръща внимание на тези думи, ала все успявали да се забодат като игла в ума ѝ.
Един дъждовен следобед младата майка била сама у дома със своето детенце. Както обикновено до нея седяла тихо нейната стара приятелка дивата котка. Внезапно една от съседските къщи избухнала в пламъци и жената изскочила навън, за да види какво става и да помогне.
В бързината забравила, че е оставила отрочето си само с дивото животно. Само след няколко минути обаче я пронизала черна мисъл. Веднага решила да се върне. Страхувала се, че звярът ще нападне спящото детенце.
И щом прекрачила прага, чула силен детски рев, идващ от детската стая. Дивата котка пък я посрещнала с пълна с кръв уста. Изплашила се младата майка – ето, че предупрежденията на хората се оказали верни.
В страха и яда си взела едно дърво и убила с един удар животното. После се спуснала в стаята с детето и тогава останала още по-поразена. Бебето стояло непокътнато в кошарата си, а до него на земята лежала в локва кръв убита змия. Ето, че котката го била спасила от огромна опасност...
Притчата ни учи, че нашите предразсъдъци ни заслепяват и ни карат да вземаме грешни решения. А понякога връщане назад няма...
Коментари