Причината за образуването на дъгата е различното пречупване на светлината в дъждовните капки - показателят на пречупване за дълговълновия (червен цвят) е по-малък от този на късовълновия (син, виолетов цвят).
По тази причина червеният се отклонява по-малко (на 137°30’) отколкото виолетовия (на 139°20’) и в резултат - белият цвят се разлага в спектър.
В основата на това явление е пречупването и отражението на светлината на успореден сноп лъчи във вътрешността на сферичните капка вода.
Освен това обяснение от науката, съществува и широко разпространена притча за дъгата.
Преди хиляди години цветовете започнали да спорят, кой от тях е най-обичаният и значимият. Всеки от тях представял човешка добродетел и стремеж, с който мислел, че изпъква пред останалите.
Зеленият – символ на надеждата;
Червеният – на опасността и смелостта;
Жълтият – на веселието и топлината;
Оранжевият – на здравето и обновлението;
Синият – на свободата и безкрайността;
Пурпурният – на авторитета и властта.
Спорът на цветовете не преставал, всеки изтъквал своите качества и отказвал да отстъпи, карали се все по-шумно, докато не предизвикали светкавица и гръм. Върху тях завалял проливен дъжд и те започнали да се бутат един зад друг, за да се скрият.
Изведнъж се чул гласът на дъжда, който им обяснил, че са най-обичани и значими само като са заедно и ги подканил да се хванат за ръце и да се сдобрят. Така показали, че между тях може да цари мир и уважение.
Так винаги, когато дъждът измива всичко ненужно и пагубно в човечеството, се появява дъгата като знак за красивото и надеждата.
