Ако трябва да определим най-точния човек, олицетворяващ определението гений, то това безспорно е Исак Нютон. Смятан е за най-великият и влиятелен учен, живял някога. Почти няма дял от науката, върху който този изключителен ум да не е работил.
Дали законът за земното привличане, който Нютон открива през 1687 година, е най-великото от всички изумителни негови постижения? Не може по такъв начин да се разделят всички негови открития, защото всяко има своята огромна роля в областта на съответната наука.
Това, което със сигурност може да се твърди е, че Исак Нютон (1643-1727) година, живял в Англия през периода на Просвещението, е един от най-влиятелните му представители. Талантливият учен гледа на природата като на свят със строга подредба, управляван от свои строги, но неизяснени от хората закони. Откриването на тези природни закономерности са мисията на научния свят, която може и трябва да бъде осъществена. Това разбиране е крайъгълен камък за Просвещението и революционна идея за времето си, която дължи своето осъществяване в най-голяма степен на този блестящ ум.
Постиженията на Нютон в различни клонове на науката
Интересите на Нютон са наистина многостранни. Освен физиката и математиката, той обръща взор и към Библията и дори успява да изчисли деня, в който е бил разпнат Божият син. За Нютон датата е 3 април 33 година. Той твърдял, опирайки се на своите изчисления, че Апокалипсисът не може да се случи преди 2060 година.
Ученият се е интересувал от алхимия и е провеждал експерименти за превръщане на метали в злато, опитвал се да открие еликсира на безсмъртието. Написал е цели 169 книги по въпроса за добиването на философски камък.
Неугасващата му слава днес обаче се дължи на постиженията му в областта на математиката, физиката и астрономията. Може би самият гений е оценявал това и сам се определял като естествен философ. Дали е предполагал, че ще бъде ключова фигура в научната революция, не можем да установим, както и дали е разбирал всеобхватността на труда си Principia Mathematica Philosophiae Naturalis. Той придвижва напред всички клонове на математиката и слага основите на математическия анализ. Механиката днес не би съществувала, или не би била това, което е, ако го нямаше Нютон.
Този му труд формулира едни от най-важните закони на съществуването: за движението и всемирното привличане, които са доминиращи в следващите 3 века. Чрез извличането на законите за движение на планетите научният свят започва да отчита траекторията на кометите; приливите и отливите; равноденствията и други природни явления.
Нютон създава и първия отразяващ телескоп и развива теорията за цветовите палитри на базата на своите наблюдения върху разлагането на естествената светлина през стъклена призма. Той изучава и скоростта на звука, стига до формулата на закона за охлаждането и въвежда понятието нютонов флуид. В математиката на него дължим метода за сближаване на корените на дадена функция.
Интересно е да се проследи раждането, произходът и житейският път на този изключителен учен и влиянието на средата върху формирането му като безспорен гений не само за неговата епоха.
Произход и житейски път на Исак Нютон
Сър Исак Нютон е роден на Коледа в сравнително заможното семейство на земеделци от Улсторп бай Колстъруърт, селце в централна Англия, в графство Линкълншир. Баща му, който също се казва Исак Нютон, дори не успява да го види, защото умира 3 месеца преди раждането му. Тъй като е недоносено дете, Нютон се ражда съвсем дребен и предизвиква опасения за оцеляването си, но се оказва, че здравето му е крепко и той доживява почти без здравословни проблеми до 84 години.
Три години след раждането на момчето майка му се жени за възрастен пастор от съседното село и се премества при него, оставяйки първородния си син на грижите на майка си. По-късно Исак Нютон споделя, че не харесвал втория си баща и дори заплашвал, че ще подпали къщата му, но пасторът, който бил сравнително заможен, се грижел финансово за къщата на жена си в Улсторп. Седем години след женитбата на майка му вторият му баща умира и тя се връща в родното си село заедно с трите деца от втория си брак.
Около 1655 година Нютон започва образованието си в близкия град Грантъм, където са забелязани способностите му да конструира рани механизми. Някои от изследователите на живота му изтъкват факта, че в града той живее в дома на местния аптекар и вероятно това се е оказало катализатор на интереса му към химията и опитите, в което по-късно е доста запален и търси упорито формула за добиване на философки камък. Освен това там той се сгодява за дъщерята на своя хазяин, но по-късно се разделят и Нютон не се оженва изобщо.
Четири години след началото на обучението си той е отстранен от училище и се завръща у дома, а майка му се надява той да се заеме със семейната ферма, но първородният син мрази земеделската работа. С помощта на роднини и учители майка му е убедена да го изпрати отново в Грантъм, за да довърши учението си и да се подготви за университета в Кеймбридж.
След 2 години той наистина е приет в един от колежите към университета, но веднага след дипломирането му колежът е затворен заради началото на епидемия от чума. През следващите година и половина младият учен се занимава самостоятелно у дома с математика, физика и със закона за гравитацията.
После той се връща отново в Колежа, но като преподавател. Две години по-късно започва публикуването на своите трудове. По това време двадесет и седем годишният Нютон е вече професор в Кеймбриджкия университет. От този момент университетът в Кеймбридж започва да става известен не с богословите си, а с физици и математици. През 1684 година на бял свят излизат резултатите от работата му в De Motu Corporum, а три години по-късно е отпечатан и най-известният му труд Principia Mathematica Philosophiae Naturalis, с което получава световно признание.
Наред с признанието в научните среди идва и издигането на учения в политически план. През три години - от 1689-1690 и през 1701 година той вече е в Парламента. Става и управител на Кралския монетен двор и остава на тази длъжност до края на живота си като участва в подмяната на монетите и негова заслуга става откриването на фалшиви монети и разкриването на фалшификаторите.
Други негови обществени ангажименти са към Британското кралско научно дружество, на което е председател, а е отличен и от Френската академия на науките.
През 1727 година Нютон умира в Лондон на 84 години. Заради огромния си принос в науката е погребан в Уестминстърското абатство, където почиват монарсите и най-заслужилите британци.
Няколко факта за Нютон
При изследване на костите на великия учен е открит живак в завишени количества. Смята се, че това е заради алхимичните му опити и на него се дължат странностите в поведението му.
В Лондон Нютон е живял на Джермин стрийт, недалече от двореца Сейнт Джеймс. На мястото, където е била къщата му, сега има табела.
Смята се, че прословутата случка с падналата ябълка, която станала причина Нютон да открие закона за гравитацията, се е случила през 1687 година.
Коментари